Мароканският социален проект – модел за арабския свят

в. Монд

Арабската пролет донесе края на три диктатури. Новите ръководители на трите страни, в които се случи това, сега трябва да работят за осъществяването на истински социален проект. От няколко месеца с тази задача са се заели консервативни или религиозни сили, вдъхновени главно от премесено с неолиберализъм ислямско понятие за финанси, каквото се практикува в богатите държави в Близкия изток .

Това се прави, за да се привлече средната класа и единствено средната класа. Първото, което правят тези политически сили, е не да се опитат да облекчат страданието на най-бедните, а да не допуснат средната класа да търпи оскърблението на общество, което смята за „дегенерирало“, като я оставя постепенно да се обогатява. Най-бедните, на практика, са изоставени.

След като успокоят средната класа чрез морализаторска реторика и ниски данъци, правителствата, родени от Арабската пролет, обаче ще трябва да се заемат с бедността, с липсата на социални жилища, с преработване на трудовия кодекс, с транспорта, скъпотията и гарантирането на социална сигурност.

Освен това в тези страни се проявяват и проблеми, свързани с нелегалните аборти, личните и дори сексуалните свободи. Без единна социална политика всякакъв напредък в тази област би бил невъзможен. Обществената политика впрочем тук няма нищо общо със социалния живот.

Как стоят нещата в една друга страна в Магреба, каквато е Мароко? Да се разработи социален проекта за цяла държава не е лесно. До 2000 г. в Мароко нямаше рационален подход в това отношение. Дейностите със социален характер се осъществяваха без всякаква координация. За да се промени това, трябваше да чакаме 18 май 2005 г. и националната инициативата на крал Мохамед Шести за човешко развитие.

Целта на тази инициатива, предприета с участието на гражданското общество, беше борбата с бедността и социалното отхвърляне. Предназначението й беше също да съдейства за отварянето на населението в планинските и пустинните райони. Започнатите тогава проекти в тази област бяха замислени да бъдат генератор на приходи, подпомагащи наред с това училищното образование, водоснабдяването и създаването на центрове за хора в неравностойно положение.

До неотдавна тази заявка не изглеждаше очевидна. В последните 10 години обаче желание да започнат да работят на заплата имаха изключително много дипломирани безработни в Мароко. Да станеш държавен служител и да имаш месечни доходи тук се смяташе за трудно осъществима амбиция.

Правителството на премиера Абделилах Бенкиран припомни един от принципите на чиновничеството – конкурсите. Това породи и първите дебати по социалната тема в страната. И все пак този епизод е незначителен на фона на социалния проект, оформящ се откакто Мохамед Шести зае трона.

Макар нито една арабска страна да не може да се похвали с изключителност, трябва да кажем, че предприетите в Мароко реформи – главно тази в съдебната система и въвеждането на нова конституция, която утвърждава разделението на властите – ще направят възможен демократичния напредък, който макар и бавен, ще е сигурен. Това твърдение може да е изненадващо, но днес кралят и правителството работят заедно, за да извадят на бял свят социалните проблеми и да се опитат да им намерят решение.

Приетата с референдума на 1 юли 2011 г. конституция въвежда хармоничен социален проект. Тя дефинира икономическите и социалните права и признава официално някои етнически общности като берберите („амазих“) или мароканските евреи. Човешките права и опазването на околната среда са категорично утвърдени като основа на мароканския социален проект.

Този модел – следствие от свободните и прозрачни избори, се основава на консенсус между краля и правителството и изглежда по-добре пригоден за справяне със социалния въпрос. С широкото въвеждане на режим за медицинско обслужване („Рамед“) на най-онеправданите, с разширяване на обхвата на задължителното здравно осигуряване, като се включат лицата с доходна дейност, и с изграждането на хиляди жилища на умерени цени, понятието „човешко развитие“ придобива смисъл.

Без да обединява различните социални дейности, това понятие въвежда в мароканската демокрация рамка, подлежаща на постоянно усъвършенстване, около която различните дейности ще продължат да се извършват по рационален начин.

БТА

*Беналал Мохамед е гост преподавател в юридическия университет в Рабат-Сале, Мароко.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.