Действа ли ислямската дъга?

Утро.ру

Прецизно насоченият терор в мюсюлманските постсъветски региони не е от вчера. За заплахите от дестабилизацията на тюркско-ислямската дъга се писа още през първата половина от 90-те, когато турски и саудитски емисари започваха активна дейност в тези земи. А първите рапорти на агенти от КГБ за „някакви уахабити“ литнаха от Чечено-Ингушката ССР към Москва в средата на 80-те. Когато десет години по-късно хората в Северен Кавказ започнаха да сърбат с пълни лъжици от същия този уахабизъм, това не бе сбъдваща се прогноза, а само естествена динамика – от теория към практика.

Ако съдим по събитията в Таджикистан и Казахстан, в Северен Кавказ и Татарстан, днес започват да се сбъдват и „приказките за тюркско-ислямска дъга“. Първо, както му е редът, видяхме теорията: нова правилна вяра, обучение в чуждестранни медресета, нови пламенни проповедници и неофити, дарения за градеж на джамии и други атрибути на братска помощ от Арабския полуостров. После започна и отстрел на хора, станали пречка за тази експанзия, проповядвайки традиционния, по-мек ислям.

Точно според думите на убития преди две седмици Валиула Якупов: „Уахабизмът няма опит от мирно съвместно съществуване с други религии, включително с традиционния ислям“. В Северен Кавказ хайките срещу духовни лидери, отхвърлящи уахабизма, започнаха още през 90-те. Списъкът на жертвите включва над 50 мюфтии, имами и други авторитетни духовници, без да слагаме в сметката активистите – правоверни мюсюлмани.

Тенденцията изглежда ясно очертана. Обаче веднага след покушението срещу върховния мюфтия на Татарстан Илдус Файзов и убийството на заместника му Валиула Якупов на преден план застана икономическата версия: било уж заради подялба на доходите от „хадж туризма“. После се завихри същинска вакханалия от най-екзотични сценарии – от „провокация на тайните служби“ до „ръката на Москва“ и „страшно отмъщение на САЩ заради позицията за Сирия“. Нейде сред тях се промъкна и „уахабитската следа“, но това обяснение срещна твърде много опоненти.

То се знае: далеч по-удобно е да разсъждаваш колко е спокойна, честита, богата и толерантна република Татарстан, отколкото да погледнеш истината в очите и да признаеш, че мнозина имами и молли проповядват „истинския ислям“, а около тях отдавна се скупчват хора от бизнеса и чиновници. Загиналият Якупов наричаше тези неформални сдружения „уахабитски холдинги“. Край тях се навъртат и младежи: първо слушат уахабитски „поети с китара“ и гледат видеопроповедите на Саид Бурятски*, а сетне заминават за Саудитска Арабия, за да овладеят теорията на уахабизма, или за Кавказ – да се учат на джихад.

Иначе в Татарстан всичко си е наред. Един чудесен ден обаче някой извършва двоен атентат срещу върховния мюфтия и неговия заместник. Започва разследване, масови арести и всички изпадат в шок: „задържаха един тъй почтен човек“, „прибират стотици хора направо от улицата“, „окошарват невинни“ и т. н. И пак се говори за мирния манталитет на татарите и че в републиката всичко си е наред.

Всички събития там – от атентатите до арестите и задържанията, не е поредица от случайности или произвол на стражите на реда. Лесно ще се убедим, щом погледнем само биографиите на основните фигури. Илдус Файзов е назначен за върховен мюфтия през януари 2011 г. Веднага се хваща да прочиства джамиите и медресетата от следовници на уахабизма. Следват преатестации, изпити, уволнения на преподаватели, отстраняват се мюфтии, съответно идват и конфликти: митинги и протестни писма, блокади на джамии, за да не се допуснат назначени от Файзов, и т. п.

Най-грандиозният скандал избухва тази пролет при опит да бъде свален от длъжност имам-хатабът (свещеник и проповедник, б. р.) на главната съборна джамия „Кул Шариф“ Рамил Юнусов. В отговор започват митинги в защита на „любимия имам“ с искания „за смяна на върховния мюфтия“ и хилядна тълпа блокира джамията. Ядро на протеста стават активисти от Съюза на татарската младеж „Азатлик“, печелещ точки с национализъм и сепаратизъм. Върховният мюфтия е принуден да отстъпи и Рамил Юнусов запазва поста си.

Кой е той и на какво дължи своя авторитет? Юнусов завършва в Саудитска Арабия; назначават го за директор на медресето и мухтасиб (надзорник за морала или пазарните сделки, б. р.) в Нижнекамск, където се сприятелява с кмета Илсур Метшин и става негов духовник. Възгледите и педагогическите идеи на Юнусов личат например оттам, че той цели три пъти кани в Татарстан, „за да чете лекции пред младежта“, Ахмад Фарид Мустафа – лидера на саудитските наемници, воювали в Афганистан срещу съветските войски.

Преди шест години Метшин и Юнусов, получили по-високи постове, се прехвърлят в Казан: провинциалният кмет става столичен, а бившият мухтасиб на Нижнекамск – имам на главната джамия; запазва и директорството в медресето. През лятото на 2011 г. новият върховен мюфтия уволнява Юнусов като шеф на медресето, а началникът на отдел „Образование“ в Духовното управление на мюсюлманите (ДУМ) в Татарстан Валиула Якупов забранява младежта да бъде обучавана по учебници, издадени в Саудитска Арабия.

Този пример показва добре с какво точно са дразнели Файзов и Якупов адептите на „истинския ислям“: първият организира чистка в администрацията, вторият нанася удар по надмощието на уахабизма в духовното образование. По същия начин се решава проблемът с „хадж туризма“, сиреч кой ще съпровожда поклонниците: адепти на уахабизма, както преди, или проповедници на традиционния ислям. Файзов приключва и този въпрос.

Да обърнем поглед и върху арестуваните като съучастници в покушението срещу мюфтията и неговия заместник. Един от тях е бившият началник на отдел „Връзки със силовите структури“ в ДУМ на Татарстан Марат Кудакаев, прочул се като идеолог на „затворническия джихад“.

Той пропагандира уахабизма сред затворниците, смятайки, че тъкмо такива хора са нужни на „истинския ислям“, защото са „по-смели, готови да убиват, знаят да боравят с оръжие“. Друг, шефът на компания „Идел-Хадж“ Рустем Гатаулин, отказва да смени идеолозите, придружаващи поклонниците, и ощетява с това собствения си бизнес.

Трети – Айрат Шакиров, е адепт на течението „Ахл ас суна“, чиято цел е създаване на ислямски халифат в Северен Кавказ, Поволжието и Централна Азия. През последните три години прокуратурата и Следственият комитет неведнъж го предупреждават, че е недопустимо да се занимава с екстремистка дейност.

Това не му пречи да намери общ език с управителя на район Високогорски Рустем Калимулин, който разрешава на Шакиров да проповядва учението си в съборната джамия на районния център Високая Гора на 19 километра от Казан. После проповедникът влиза в Съюза на татарската младеж „Азатлик“ и ръководи протестите в защита на имама Рамил Юнусов.

Биографиите на останалите заподозрени са също тъй занимателни, което впрочем не значи, че те наистина са участвали в атентатите. Това ще кажат следствието и съдът. Друго е важното: кампанията срещу нововъведенията на мюфтията, завършила с двойния атентат, успоредно с който бе разпространен видеозапис на сборище от татарски муджахидини, показа, че ситуацията е излязла от контрол и спешно трябва нещо да се направи. Как да се чудим, че следствените органи използват този повод за настъпление по целия фронт срещу огнищата на уахабизма.

Критикуват ги заради недодяланите методи, криещи риск от обратен ефект, но за богословски спорове вече няма време. Стига да почетем из татарстанските форуми, ще видим колко са напреднали деструктивните процеси. Не че това говори за много уахабити в републиката. Обаче няма и нужда да са много, за да я дестабилизират – ще прииждат още, както стана в Чечения.
БТА

* Ислямски идеолог и терорист от Северен Кавказ, убит според властите през 2010 г.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.