Защо светът е „олимпиада”, а България е „Бойковиада”?

Как един премиер от клиентелистка Европа се разпорежда със спорта и бизнеса

Бойко Борисов обяснява как се грижи за футбола. Снимка: БНТ

Смятам се за нормален човек и като повечето нормални хора по света страхотно обичам да гледам спортни състезания от висока класа. Седя си в къщи, отпускам и не искам нищо друго от живота освен да се наслаждавам на олимпиадата в Лондон. Разбира се, „приказката” свършва в момента, когато започнат коментарните студия на БНТ.

Нямам абсолютно нищо против тях. Напротив, те поне пооткрехват, макар и плахо вратата на българския спорт, за да усетим миризмата на мухъл и казионен оптимизъм и разберем, че в спортните федерации и държавните структури, занимаващи се със спорта цари пълно безхаберие.

Нещо повече, става ясно, че на фона на съществуващата видимост за реформи, на практика протича реставрация на стари комунистически практики. В такъв момент като човек, изкушен от политиката, започвам да се ядосвам, а като чувам патоса, с който спортните легенди Стефка Костадинова и Любо Ганев благодарят на др. Бойко Борисов, направо полудявам.

И тъй като съм в отпуска, сядам и изчитам всичките спортни анализи, коментари и интервюта за последните дни и седмици. Пред мен лъсва с цялата си прелест следната патриотична българска картинка:

Де що има волейболисти, футболисти, олимпийски курортисти, журналисти, спортни активисти и монополисти, всички се надпреварват да пеят дитирамби за Спасителя, Мецената и Диригента на българския спорт Бойко Борисов. Всички пеят, хванати на хорце около Евксиноград, а политическите им лиги текат ли текат през стъклата на телевизионните екрани и напояват зажъднелите за финансова влага спортни терени…

Да се смееш ли, да плачеш ли? Хубаво би било да се посмеем от сърце, ако нещата не бяха толкова сериозни. Преди няколко дни премиерът Бойко Борисов даде едно забележително интервю за програмата „Спортно шоу гонг” на „Дарик радио“. Поради фундаменталното значение на това интервю, горещо го препоръчвам (виж тук).

Лично аз съм убеден, че това интервю трябва да стане настолно четиво на тези, които искат да се занимават с политика оттук нататък и да участват в следващите избори. Нищо чудно, след години то да влезе и в университетските учебници.

Винаги съм се удивлявал на възторжената лекота, с която Бойко Борисов реди думи след думи, напълно недопустими да бъдат дори помислени, а камо ли изречени публично от един министър-председател на демократична държава и то член на ЕС. За да разберете за какво става дума, ще си позволя да представя толкова близките до народните въжделения тези на премиера за развитието на спорта с няколко цитата:

„…Един по един отборите изпадаха в криза. На някои съумявам, когато идват големи инвеститори в България, в неформални разговори, да разкажа за тях и да предложа да помогнат. Така беше с „Левски“, така беше с „Нефтохимик“, със Стара Загора – там общината помогна, намерихме спонсор в Благоевград. В Гоце Делчев дадохме 250 000 лева за стадиона, за да почне отборът в А група. На „Етър“ дадохме половин милион, в тази ковачница на кадри. Един по един отборите, където има възможност, им помагаме. Не виждам лошо в това. Сега на „Локомотив“, миналата година на „Ботев“….”

„…Дойдоха Дучето, фенклуба, с молба към мен (става дума за ЦСКА). Казах им, че съм говорил с президента на „Газпром” Милър, че ако влезе октомври „Южен поток”, с 50/50 собственост на тръбите, най-титулуваният ни клуб е добре да получи спонсор. Вярно, че той се интересуваше от „Левски“, но „Левски“ вече има спонсор, вече е късно. Октомври месец, живот и здраве, ще влязат в ЦСКА. Всяка по-голяма фирма, която влиза в България, аз настоявам да си избере да подпомага някой отбор…”

„…Въпреки кризата направихме залата в София, през юни пуснахме в Пловдив за 4000, живот и здраве ще има за 10 000 там. Прави се и в Русе, а догодина ще почнем и зала „Фестивална”. И това в състоянието на невероятна криза. „Спорт палас” в момента е едно бижу. Ремонтирахме и Белмекен. Данчо Йовчев ме разцелува, когато открихме ремонтираната „Раковски“. В условия на криза, дадохме милиони за спорт. Правя 10 стадиона в момента, които или сме дали на кметовете пари, или сме изпратили кои да ги ремонтират от държавните фирми. Не се месим, опитваме се всячески само да помагаме…”

Едва ли може да се намери по-добра илюстрация от това интервю за дефицитите на демокрация и демократична политическа и бизнес култура в България. Откровенията на премиера за изпепеляващата му любов към спорта показват сериозно разминаване със служебните му пълномощия, неглижиране на принципа за разделение на властите, но най-вече – грубо погазване на процедурните правила в държавата, които трябва да бъдат еднакви за всички юридически и физически лица. А точно тези правила би трябвало да формират липсващото ни върховенство на закона.

Премиерът на една уважаваща себе си страна никога не води „неформални” разговори с големи чужди инвеститори. На такова държавно ниво всички отношения между политиката и бизнеса (би трябвало да) са формални, колкото и големи да са взаимните симпатии и доверие. Още по-малко пък точно премиерът може да предлага на чуждите инвеститори да финансират закъсали футболни клубове. На политически език това не е нищо друго освен търговия с влияние и учтива форма на изнудване. Политически недопустими са и действията на премиера да търси спонсори и собственици за футболни клубове сред независимите от държавата представители на частния бизнес в България.

„В условия на криза ние дадохме милиони за спорт” се хвали гордо премиерът в историческото си интервю. Кои точно сте тези „ние”, г-н премиер и откъде взехте тези милиони? Ако олицетворявате държавата, добре знаете, че тя няма собствени пари. Това са нашите пари, на данъкоплатците. По кои алинеи и параграфи на държавния бюджет ги раздадохте така щедро тези милиони? Мене и моето семейство питахте ли ни? В условия на криза аз бих ги дал например за образование и наука. Защо не ремонтирате стадионите с държавната субсидия за ПП ГЕРБ или с лични дарения на партийните си членове? Така всички ще ви адмирираме.

Напоследък се говори много за две Европи, за  контрастите между усилено работещата, протестантска, дисциплинирана северна Европа (Германия, Холандия и Скандинавия), и мързеливия, разпуснат, католическо-православен юг. Франсис Фукуяма отива още по-далеч. Според него реалното разделение не е културно; всъщност то е разделение между клиентелистката и неклиентелистка Европа. Точно към тази клиентелистка Европа, в която управляващите политически партии използват обществените ресурси като средство за възнаграждаване на политическите си и икономически поддръжници принадлежи и България.

Политическият феномен „Бойко Борисов” може да възникне само в тази „клиентелистка” Европа. Той е плод на типично българския преход, представляващ странна смесица от опити за провинциална модернизация и нестанала декомунизация. Да, „клиентелистката” система създаде Бойко Борисов, но много по-страшното е, че той успя да я усъвършенства до безотказност. След тригодишно управление, той получава всичко, което поиска, действително за минути:

„На г-н Бойко Борисов му бяха необходими само пет минути, за да ме убеди, че бизнесът трябва да помага на футбола. В знак на добрите ми намерения и желанието да осигуря стабилност на клуба показвам документ, с който удостоверявам, че съм внесъл 1 милион лева по сметките на клуба. Това е само началото” заявява „преливащият от щастие” нов собственик на „Локо” Пловдив, небезизвестният Веселин Марешки, притежаващ огромната верига от аптеки, носещи неговото име и бивш кандидат кмет на Варна, достигнал до балотаж със сегашния кмет Кирил Йорданов.

Подобни „сделки” наистина са възможни само в първобитното клиентелистко общество на оцеляването, в което живеем. Създадените взаимоотношения между премиера, Марешки и „Локо” Пловдив никога няма да повишат спортното ниво на българския футбол. Те ще доведат само до продължаване на агонията, в която живеем. Просто на следващите избори феновете на „Локо” ще гласуват „като един” за Бойко Борисов, той ще бъде избран и по този начин и той, и клубът, и бизнесът на Марешки ще оцелеят спокойно и без проблеми през следващите 4 години. И така, до края на света…

––––––
В статията си авторът изразява личната си гражданска позиция и не ангажира фондацията за свободата “Фридрих Науман”, за която работи.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.