Хладен прием в Европа за новото сръбско правителство

От името на народа новият премиер на Сърбия Ивица Дачич поиска извинение. Извинението бе отправено към японец, чийто велосипед бе откраднат в Белград (макар че по-късно бе открит след полицейско претърсване). Дачич, който запази старата си работа като министър на вътрешните работи в новото правителство, нарече обира „срам за Сърбия“, защото създава лош имидж на страната.

Господин Дачич знае всичко за лошия имидж. Той бе говорител на Слободан Милошевич, сръбският лидер, който доведе до войните в Хърватия, Босна и Косово през 90-те години. На изборите през май Социалистическата партия на Дадич излезе трета. Като човек, който държи силния коз, Дачич се отказа от съюза си с Демократическата партия на Борис Тадич в полза на Сръбската прогресивна партия, водена от Томислав Николич, който победи Тадич на президентските избори. Сръбската прогресивна партия излезе първа на парламентарните избори.

Мнозина в Европейския съюз се безпокоят от поемането на властта от двама толкова твърди националисти. Като президент Николич вече направи някои смайващи изявления. Подобно на Тадич, той подчерта, че Сърбия никога няма да признае Косово, което обяви независимост през 2008 г. Той направи и нереалистичното предложение косовските албанци да приемат статут в Сърбия, подобен на този на немскоговорящите жители на Южен Тирол в Северна Италия. Николич каза още, че избиването на 8000 босненски мюсюлмани в Сребреница през 1995 г. според него не е било акт на геноцид. Но след това заяви, без да подкрепи твърдението си с доказателства, че 40 000 сърби в Северно Косово са под заплаха от прогонване, като добави, че ако това стане, всъщност ще бъде акт на геноцид.

От март 2011 г. Сърбия и Косово са ангажирани в обещаващ диалог, подкрепян от ЕС. Този диалог сега може да бъде застрашен. Твърдейки, че досега само сръбската страна е правила отстъпки в дискусиите, Николич каза, че иска да бъде постигнат нов консенсус сред сърбите, преди да се поднови диалогът.

Поне той и Дачич казват, че искат да ускорят интеграцията в ЕС и борбата с организираната престъпност, точно това, което Брюксел иска да чуе. Засега Брюксел е заел приятелска, но изчаквателна позиция, най-малкото защото до края на президентския мандат на Тадич на мнозина им се струваше, че той обещава много, но изпълнява малко.

Във всеки случай, сърбите се интересуват повече от жизнения си стандарт. Безработицата нарасна до над 25 процента от 14 процента през 2008 г. Реалните заплати паднаха с обезценяването на валутата. Колкото повече пада курсът на динара, толкова повече нараства тежестта на външния дълг от 22 милиарда евро, който трябва да бъде изплатен в твърда валута.

Ако кризата на еврото се задълбочи, казва икономистката Ивана Прица, „страните от европейската супер периферия, каквато е Сърбия, може би ще трябва да предприемат мерки, вкючващи ново споразумение с МВФ, за да са сигурни, че чуждестранните банки ще останат обвързани“. Това обаче ще означава нови икономии, а Дачич казва, че сърбите вече са страдали достатъчно. Може да се окаже, че по-скоро икономиката, отколкото ЕС или Косово, ще бъде най-голямото предизвикателство за него.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.