Вероятен ли е плавен преход в Сирия?

Асошиейтед прес

Принципните очаквания на правителството на Барак Обама за Сирия след Асад са ясни: сигурност, междурелигиозна хармония, никаква толерантност към екстремистите.

САЩ обаче трудно ще убедят в това бунтовниците, след като отказаха да ги подкрепят с военни средства и наблюдават от месеци препирните им как да преобразят страната, след като режимът на президента Башар Асад падне, както се очаква.

С нарастващия брой на дезертьорите от правителството и напредъка на бунтовниците в Алепо и Дамаск държавният секретар Хилари Клинтън вчера изложи виждането си как Сирия трябва да продължи при внезапна смяна на режима.

„Трябва да сме сигурни, че държавните институции ще останат непокътнати“, каза Клинтън пред репортери в Претория, Южна Африка. „Трябва да помислим какво можем да направим, за да подкрепим воден от Сирия демократичен преход, който ще защити правата на всички сирийци. Трябва да решим как да подкрепим възстановяването на мира и обществената безопасност и как да помогнем за възстановяване на икономиката“.

Вашингтон е за плавен преход, който ще запази действащи социални услуги като водоснабдяването, електроснабдяването и други и ще гарантира, че жените, малцинствата, независимите и държавните служители, които не са изцапали ръцете си с кръв, ще получат място в бъдеща Сирия.

След 40 години на диктатура на семейство Асад обаче и 17 месеца на жестоки репресии гневът на опозицията е станал толкова дълбок, че сирийските фракции се карат дори по най-основните елементи от плана за епохата след Асад. Предмет на разпри е дали да има отмъщение към малцинството алауити и дали да се позволи на технократите в режима да продължат да работят за доброто на страната, казаха американски служители.

Няма работещ план, включващ споразумения за подялба на властта, формирането на съвети или на представителства на малцинствата в една страна, която е по-разединена етнически и от Ирак и която държи може би най-големите международни залози на Арабската пролет. Бунтовниците открито се присмиват на евентуално ръководство от средите на опозицията в чужбина. Няма нито един надежден лидер досега, зад който да се обедини разпокъсаното антиправителствено движение.

„Няма дори един авторитет, който да поеме нещата“, каза Андрю Таблър, сирийски експерт във Вашингтонския институт за близкоизточна политика. Той каза, че опозиционни фигури извън Сирия и американски служители са предложили проектоплан, но доколко той е приет от бунтовниците, остава загадка.

„Вероятно хората, които стрелят срещу Асад, ще вземат решенията, след като той си отиде“, каза Таблър. „И макар да знаем, че те печелят, съвсем не е ясно какво искат в политически план, освен Сирия без Асад“.

Американският посланик в Сирия Робърт Форд води усилията на администрацията на Обама за диалог с опозицията. Той се срещна миналата седмица в Кайро с различни опозиционни фигури, някои от които напразно искаха САЩ да подкрепят правителство в изгнание, изключващо някои политически опоненти.

Форд и други служители се опитват да създадат по-голяма сплотеност в редиците на опозицията, но усилията им биват спъвани от вътрешни съперничества и проблеми в общуването с хората от предната линия на гражданската война в Сирия, казаха американски служители. Те пожелаха анонимност, тъй като не им е позволено да говорят по деликатни теми от дипломацията.

Клинтън каза, че ще пътува за Истанбул по-късно тази седмица, за да се напредне с планирането в момент, когато опозицията „става все по-координирана и ефективна“. Бунтовниците заловиха танкове на Асад и контролират територия от Алепо до турската граница. „Интензивността на боевете в Алепо и дезертирането наистина сочат колко е наложително да се обединим и да работим за добър план за преход“, каза Клинтън.

„Ние можем да започнем да говорим за планиране на това, което предстои: денят след падането на режима“, каза Клинтън. „Няма да определям срок за това. Не мога да го предскажа. Но зная, че това ще стане, както го знаят и повечето наблюдатели по света“.

От ключово значение за всеки преход е поддържането на реда и да се държат далеч потенциални саботьори, подкрепяни от съюзници на Асад като Иран или дори екстремисти в редиците на бунтовническите сили. Американски служители смятат, че джихадисти и свързани с Ал Каида бойци са само малък процент от съпротивата, но се опасяват, че те могат да се опитат да спечелят влияние, ако настъпи вакуум във властта.

Опасностите на провалената държава при едно религиозно разделено общество са съвсем видни в Ирак, където падането на другия баасистки режим в района отприщи спирала на отмъстителни убийства и кървава борба за власт. Над 100 000 американски войници не успяха да наложат мир.

Разноликото сирийското общество, което включва сунити, християни, друзи, кюрди и алауитската общност на Асад, прави много по-вероятна борбата за власт след Асад. В конфликта вече има въоръжени алауити, които участват в масови убийства на цивилни сунити, както и отмъстителни убийства на алауити от сунити.

„Трябва да покажем, че имаме много ясни очаквания да се избегне сектантска война“, каза Клинтън. „Онези, които се опитват да използват нещастието на сирийския народ, било чрез изпращане на посредници или на терористични бойци, трябва да разберат, че това няма да бъде прието на първо място и преди всичко от сирийския народ“.

Посланието на САЩ обаче не е толкова силно заради ограниченото влияние, което Вашингтон има върху въоръжената опозиция, на която даде ограничена помощ през цялата гражданска война. Въпреки призивите за по-голяма подкрепа Вашингтон твърдо отказа да даде рамо на идеята за въздушни удари, налагане на забранени за полет зони и да достави оръжия на бунтовниците.

„Влиянието ни ще е ограничено, но не съм сигурен, че въоръжаването на бунтовниците задължително ще промени това“, каза Робърт Данин, висш сътрудник в Съвета за външни отношения и бивш специалист от Държавния департамент по Близкия изток. „Точно сега техният интерес е да се отърват от Асад. Но кой казва, че ще споделяме едни и същи цели след това? И кой казва, че онези, които свалят Асад, ще имат власт след това?“

Ситуацията е съвсем различна от тази в Либия, където САЩ и съюзниците им от НАТО бомбардираха силите и отбраната на Муамар Кадафи, докато той и режимът му бяха свалени. Освен това тогава САЩ официално подкрепиха Преходния национален съвет като представител на либийския народ – дадоха легитимност на конкретни опозиционни лидери и спечелиха влияние сред тях, докато те установяваха контрол върху страната.

В Сирия не се случва нищо подобно. Вашингтон все пак има значително влияние сред съюзници като Саудитска Арабия, Катар и Турция, които дадоха на бунтовниците по-пряка помощ и това прави разговорите на Клинтън в събота в Истанбул съвсем навременни.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.