Как летува българинът и как – европейците у нас

Препълнен плаж на Черно море близо до Варна. Снимка: Мителдойче цайтунг/ДПА

За повече от 20 години българският турист се раздели с картата за почивка от социалистическите предприятия, която осигуряваше смяна от 14 дни, както и с безплатните детски лагери.
За сметка на това обаче научихме какво е офроуд, яхтинг, сърфинг, дайвинг, параглайдинг, сноуборд и екотуризъм. И не само научихме, а и активно започнахме да ги практикуваме по време на почивката си, коментира пред БТА директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов.

Загубите ни обаче биха станали още по-осезаеми, ако се върнем към началото на миналия век, когато българинът се отдава на световната мода на курортолечението, и посещава морските бани във Варна и Бургас за по три-шест месеца.

На фона на тези туристически загуби и печалби непокътнат остава само образът на възрастната жена, която в едната си ръка държи парче велпапе с надпис „Давам квартири“, а с другата дърпа чантите на курортистите.
Тези квартири са запазили обзавеждането си, чаршафите, леглата, миризмата – хладна, наслоена миризма на дълго неизползвана стая, каза Румен Драганов.

Всъщност системата за почивки с карти се е запазила за служителите на МС, МВР, МО и правосъдното министерство, припомни Драганов. За останалите българи обаче средната почивка вече трае 3,8 дни.

Българинът попада в диапазона на туристите, които могат да си почиват от нула лева с нощувка на плажа, до тези, които си заграждат плажната ивица.

Богати и бедни

Преди да стигне до този си образ българският турист преминава през няколко трансформации, отбеляза експертът.
Пробудилият се в капитализма българин в годините на прехода беше турист, чиито пътувания в чужбина бяха с еднопосочен билет. Над 900 000 души напуснаха страната, като за част от тях предлогът беше „туризъм“.

Курортите продължаваха да бъдат предимно за чужденци. Тогава започна и избледняването на понятието „почивка на курорт“. Голямата приватизация на хотелската база, която започна през 1998 г., и последвалото до 2008 г. гигантско презастрояване по морските и планински туристически комплекси, доведе до утрояване на съществуващата към 1989 г. леглова база, напомня Драганов.

В този период се обособиха и двата типа български туристи. Първите – богатите. Те започнаха да изкупуват евтино имоти и вили, строяха резиденции и приватизираха хотели, строяха за техните приятели и членове на семейството си, казва Драганов.

Другата част това бяха българи, за които останаха частните квартири, предимно по Южното Черноморие и чистите плажове без инвестиционна намеса.

Посетители на къмпинг „Нестинарка“, които са отседнали в бунгала и се налага да прекосят няколко строителни площадки, за да стигнат до плажа. Снимки: авторката

В периода 1998 г. – 2008 г. стана и широкото навлизане на българи в морските и планинските комплекси, които преди това се посещаваха предимно от чуждестранни туристи.

Разви се системата за купуване на апартаменти и къщи за почивка – „втори дом“. В този период тенденцията масово българинът да почива със семейството си седем дни от регламент започна да става изключение и се подмени с по-кратки, но по-чести почивки.

След влизането на страната ни в ЕС българинът припозна като свои любими места за лятна почивка Турция, Гърция и други европейски дестинации и започна да отправя клетви и закани към бетонираните морски курорти, че кракът му няма да стъпи там.

Постепенно у нас се обособиха курорти – остров за семеен туризъм, като например „Албена“, запазила изцяло природата и инфраструктурата от създаването си, Приморско, Китен и Поморие и такива за развлечения на млади и богати хора, които на вечер „пръскат“ без проблем от 200 до 2000 лв.

След 2001 г. станахме и екотуристи с развитието на екопътеките у нас, развиха се екстремните спортове и училищата по предизвикателства и започнахме да разбираме какво е съвременен културен туризъм.

Европейците у нас се различават по навици

С цялата условност на профилирането на туристите според Драганов може да се каже, че скандинавските туристи са доста по-разкрепостени в поведението си и в контактите си.

Английските туристи са по-въздържани и неконтактни, за разлика от шумните ирландци, които предпочитат да са в заведенията, да наблюдават спортни състезания и да се веселят и пият бира групово.

Французите са насочени към културния туризъм, отбеляза Драганов. Те избягват шумните комплекси и не разбират този начин на губене на време – като излежаване на плажа или край басейна, без човек да разширява културата си и да обогатява знанията си. Френските туристи са най-пътуващите във вътрешността на страната ни, за да се запознаят с нашите културни забележителности.

Испанците, италианците и португалците са склонни към поклоннически пътувания.

Многолики са туристите от Русия. Извън сезона и в самото му начало у нас идват главно собственици на имоти в България, техни близки, роднини и приятели. Като цяло това са по-възрастни хора.

В началото на юни пристигат новите руснаци, които видимо са заможни. Демонстрират самочувствие, маркови дрехи и аксесоари. Те пристигат със семействата си. В някои случаи съпругите им и децата остават за около три месеца, а бащата се връща към бизнеса си в Русия. В края на сезона идва масовият руски турист.
Тогава пристигат и същият тип туристи от Полша, Чехия, Унгарци, които отиват на южното Черноморие. Това са така наречените „нискобюджетни “ туристи, които си купуват продукти от супермаркета, носят си плажни чадъри и гледат да спестят от всички удоволствия извън олинклузива.

Туристите от арабския свят понякога идват на почивка в България с няколкото си жени и многото си деца. Част от тези туристи практикуват техните си обичаи при почивката си.

Българинът като турист обхваща всички профили, смята Драганов. Той е от тези туристи, които умеят да нощуват за нула лева и минават през дупка в оградата на къмпинга, веднага се социализират с групите около палатките, пеят, пият и похапват заедно с къмпингарите и „минават тънко“ почивката.

Любознателните откриват невероятните чудеса в Източните Родопи, Странджа-Сакар, Рупите и загадките на хилядолетната история по земите ни.

Младите българи намират смисъл в екстремните спортове, екологичната кулинария на къщите за гости във вътрешността на страната, главно в планините и многобройните фестивали за съвременни изкуства на открито.
Българинът е и от онези, които смятат, че трябва да си заградят плажната ивица и да бдят никой да не пристъпва през територията им.

Той обича понякога да демонстрира високия си стандарт с пръстени с брилянти дори и под чадъра на плажа.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.