Египетският президент Морси опровергава прогнозите

Безредици в Египет. Снимка: АП/БТА

Преди месец, когато президентът Мохамед Морси положи клетва, египтяните – и онези, които го обичаха, и онези, които го мразеха – бяха на едно мнение, че ислямистът ще бъде относително безвластен президент. Но още през първите седмици на мандата му човекът, който до неотдавна бе смятан за случайно избран и лишен от личен чар президент, изтласка встрани съперниците си с изненадваща бързина и ловкост.

В неделя Морси принуди двамата най-могъщи военачалници в страната и други висши военни да се оттеглят. Това бе неочакван и драматичен ход, който според политическите наблюдатели представлява победа още в ранните етапи на борбата за власт, която египтяните очакваха да продължи дълги години като окопна война.

В съобщение, публикувано вчера на страницата във Фейсбук на Върховния военен съвет на въоръжените сили, чистката сред висшите военни бе наречена „естествена промяна“. Според това съобщение „отговорността бе прехвърлена върху ново поколение синове на Египет, което предприема нова мисия за защита на египетската земя, небе и води“.

Политически наблюдатели посочват, че новото командване на въоръжените сили тепърва трябва да се прояви като конкурентна власт. Но поне за момент настъпи необичайна хармония: макар сивокосите генерали да посрещнаха с гняв пенсионирането си, нито един от тях не изрази гласно своето неодобрение.

Само за един ден начинът, по който египетските медии отразяваха дейността на президента – бивш политически затворник – се промени и стана подчертано почтителен. В заглавия и новинарски предавания държавните вестници и телевизионни канали отразяват действията на Морси от неделя до голяма степен по начина, по който се отнасяха към тримата му автократични предшественици – а това е рязък завой в сравнение с близкото минало, когато тези медии следваха линията, наложена от военните в споровете им с „Мюсюлманските братя“ – ислямистката групировка, която изведе Морси на върха на властта.

„Ние продължаваме да подценяваме магическата сила на президентството в Египет“, заяви Хани Шукрала, отговорен редактор на смятаното до голяма степен за непредубедено англоезично интернет издание на вестник „Ал Ахрам“.

За Морси поемането на юздите на властта е и поемане на сериозен риск в момент, в който Египет предприе военна офанзива в размирния Синайски полуостров и едновременно с това се опитва да се справи с икономическата криза. Мнозина либерално настроени египтяни и египетски християни продължават да се отнасят към Морси с подозрение. Негови опоненти планират масови демонстрации по-късно този месец, за да протестират срещу неспособността според тях на „Мюсюлманските братя“ да управляват.

„Бих искала да вярвам, че това е стъпка от прехода към демокрация, но продължавам силно да се съмнявам“, заяви Нора Сулиман, една от основателките на либералната Партия на справедливостта. „Те вече сложиха ръка върху повечето лостове на властта“.

Сулиман твърди, че никога не е била поддръжник на генералитета, но ги смята за необходимо зло в периода на на преход към демокрация в Египет като фактор, „който би могъл да изхвърли Морси, ако той се опита да направи нещо, което е в пълно противоречие с характера на страната“.

Политически наблюдатели посочват, че отсъствието на ислямистка риторика, след като Морси пое поста, и относително малкият брой изтъкнати ислямисти, които той назначи на ключови позиции, са допринесли за възстановяването на властта на президентската институция. Освен че в неделя прати в пенсия най-висшите военни в страната, Морси анулира и указ, който сериозно би стеснил правомощията на президента, тъй като правото за вземане на окончателно решение по въпроси, свързани със сигурността, бе дадено на военния съвет.

„Той издигна хора от средите на организацията („Мюсюлмански братя“ – бел. ред.), както и хора, които изглеждат квалифицирани да заемат новите си постове“, заяви Мишел Дун, директор на Центъра за близкоизточни проучвания „Рафик Харири“. „Това е много добре обмислен ход“.

Възможно е обаче зад готовността на висшите военни, които са заемали позиции с много власт при сваления Хосни Мубарак, да се оттеглят да има и друга причина, твърди Зейнаб Абул-Магид, историк в Американския университет в Кайро, която е изучавала историята на военните в Египет и която през последните няколко дни дискутира събитията с офицери от средно ниво. „Сред тях има голямо недоволство срещу генералите“, продължи тя, имайки предвид фелдмаршал Мохамед Хусейн Тантауи и неговия заместник, генерал Сами Анан. „Тантауи и Анан се оттеглиха тихо, защото са допуснали огромни грешки“.

Уважението към военните пострада много през 17-те месеца, през които генералите управляваха страната след оттеглянето на Мубарак през февруари 2011 г. Макар хората да продължават да подкрепят въоръжените сили, Тантауи и други висши военни, които внезапно се оказаха във фокуса на общественото внимание, бяха масово осъждани в социалните медии и по време на протестите.

След оттеглянето на тези фигури Морси и „Мюсюлманските братя“ неизбежно ще станат обект на засилено внимание и критики. Да служиш на обществото е тежък товар в страна с висока безработица, разрушена инфраструктура и внезапно овластено и политически активно население.

„Контролът е изцяло в техните ръце, но ако не докажат, че са достойни, ще им се търси сметка“, заяви Рашад Абду, професор по финанси в Каирския университет, който се тревожи, че бързата консолидация на властта на „Мюсюлманските братя“ може да разубеди инвеститорите да идват в Египет. „Те може да си отидат след следващите избори“.

Ако в крайна сметка неочаквано се окаже, че Морси е силен държавник, той ще тръгне по стъпките на някои от предшествениците си. И Ануар Садат, който бе начело на страната от 1970 до 1981 г., и Мубарак, който го наследи, опровергаха ранните прогнози за типа управление, което ще донесат на президентския пост.

„Морси иска да получи пълните си правомощия“, посочи Мохамед Абдул Кудус, член на „Мюсюлманските братя“, който работи като журналист. „Той няма представа от дипломация и е известен с това, че не взема компромисни решения“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.