Кои са най-опасните политици в Европа?

Правда.ру

Виктор Орбан с Бойко Борисов. Снимка: правителствен сайт

Германското списание „Шпигел“ окачи на почетната дъска снимки на „най-опасните политици в Европа“, чиито „безразсъдни и популистки идеи разпалват европейската криза“. В списъка бяха включени както радетели за единна Европа на всяка цена, така и мечтаещи да отърват ЕС от някои негови членки с надеждата да спасят еврото от днешните му неволи.

„Те си играят с огън, който може да застраши целия европейски проект. Те подхранват клишетата и обидите, че южноевропейците били мързеливи – от една страна, а германците властни – от друга. Целта им е да спечелят възможно най-много гласове на избиратели чрез спекулации с темата за единна Европа“, пише „Шпигел“. И тъй, кои са антигероите на ЕС?

Първо място в класацията е отредено на един политик „домашна направа“ – баварския министър на финансите Маркус Зьодер. Член на баварските християндемократи, обединени в коалиция с партията на Ангела Меркел, Зьодер настоя в интервю за „Билд ам зонтаг“ Гърция да напусне еврозоната до края на годината: „Европа трябва да си покаже зъбите, като използва Атина за пример. Всеки трябва да се откъсне един ден от полата на майка си, за гърците вече е време да го направят“.

И още: „Ако на твоето въже виси и друг, който пада и може да те повлече със себе си в пропастта, въжето трябва да се пререже“. „Дискусията приема много опасен тон. Трябва да сме предпазливи – да не стигнем дотам, че Европа да загине“, коментира думите му германският външен министър Гидо Вестервеле.

Лидерът на гръцката Коалиция на радикалната левица СИРИЗА Алексис Ципрас е наречен в списанието най-опасният чуждестранен лидер. Ципрас предложи да бъде национализиран банковият сектор в Гърция, обяви се против данъчния мониторинг на гръцката финансова система от европейската тройка (МВФ, Европейската комисия и Европейската централна банка), поиска наказателна отговорност за приватизиране на държавни предприятия. „Какво  цели той? Ципрас залага на Лисабонския договор, който не разрешава Гърция да бъде извадена от еврозоната, затова избира безкомпромисна позиция“, пише „Шпигел“.

На трето място изненадващо се появява бившият премиер на Италия Силвио Берлускони, който се бе оттеглил в сянка. Авторите на класацията се страхуват, че догодина той би могъл с популистка риторика да си върне премиерския пост за пети мандат.

Неотдавна Берлускони заяви, че италианската централна банка трябва просто да печата евро, за да избегне диктата на Брюксел, и заплаши отново да въведе лирата. Миналата седмица неговият в. „Джорнале“ предизвика суматоха, като помести на първа страница статия, озаглавена „Четвърти райх“, придружена с образа на германската канцлерка Ангела Меркел, вдигнала ръка във фашистки поздрав. Аналогии от този род са крайно оскърбителни за германците.

Марин Льо Пен, която оглавява френския крайнодесен Национален фронт, е на четвърта позиция. „Фрау Меркел и приятелите й – Ван Ромпой (председателят на Европейския съвет, бел. на изданието) и Европейската комисия, навлязоха във финалната фаза от създаването на Европейски Съветски съюз. Може да изгубим положението си на свободна държава“, заяви Льо Пен в тазгодишната предизборна кампания във Франция. Тя също прикани за връщане към френския франк.

Последен в челната петорка е Тимо Сойни, лидер на дясната партия „Финландците“ (бившата „Истински финландци“) и член на Европейския парламент. Обещанието на този политик, уверил на президентските избори през 2011 г., че „ще бъдем лошите момчета от Север за ЕС“, не доведе партията му на власт, но повлия върху финландското правителство, пише списанието. Оттогава страната се обявява против отпускане на помощ за Гърция и за Испания. „Нито един евроцент повече – казва Сойни. – Платихме достатъчно.“

Списанието обаче е самокритично. То поставя на шесто място още един баварец – Александър Добринт, генерален секретар на консервативния Християнсоциален съюз, действащ в Бавария. Добринт има конкретен план как Гърция да въведе успоредно и драхмата и го пропагандира с най-различни средства. Изявленията му, например „Това е краят за Гърция“, будят според „Шпигел“ недоумение дори в редиците на собствената му партия.

Малко неясно остава защо е включен в топлистата лидерът на британската Партия на независимостта – евродепутатът Найджъл Фарадж, тъй като Великобритания не членува в еврозоната. Вероятно заради усилията му в Европарламента. Той нарече например Лисабонския договор „най-зрелищния и бюрократичен държавен преврат, извършван някога в света“. „Какво си въобразявате, за какви се мислите? Наистина сте много, много опасни хора: изцяло завладени от натрапчивата идея за създаване на европейска държава, вие с радост унищожавате демокрацията. Явно сте щастливи, че милиони стоят без работа и тънат в мизерия“, каза Фарадж.

На осмо място е Хайнц-Кристиан Щрахе, председател на Австрийската партия на свободата (АПС). Според него Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) ликвидира демокрацията в Австрия и нарушава нейната конституция. „Шпигел“ смята, че Щрахе ухажва австрийците „с евтина риторика и неадекватни сравнения“ , което впрочем дава резултат. Последните анкети сочат, че при евентуални избори днес всеки пети австриец би гласувал за АПС.  Щрахе твърди, че ЕМС е досущ като Закона за извънредните пълномощия (Ermachtigungsgesetz), приет от Райхстага на 23 март 1933 г., заради който хитлеристкото правителство е получило законодателни права.

Лидерът на холандската Партия на свободата Герт Вилдерс според „Шпигел“ служи за пример на мнозина популисти от Северна Европа. Неотдавна той изтегли партията си от управляващата коалиция, недоволен, че премиерът Марк Рюте одобрява германските мерки за сурови икономии. Вилдерс обвини Рюте, че заема „робска позиция, коленичил пред италианската и испанската мафия“. Той настоява за връщане на холандския гулден. „Европейският съюз е катастрофа за Холандия“, „Еврото не е пари, еврото за нас е загуба на пари“ – тези изявления са характерни за Вилдерс, нарекъл ЕМС „диктат на Брюксел“.

Последен в рейтинга е Виктор Орбан – премиерът на Унгария, който оглавява дясната партия ФИДЕС. „Унгарците няма да живеят, както им нареждат чужденци“, каза Орбан. Той сравни ЕС със Съветския съюз, жестоко потушил през 1956 г. унгарското въстание. „Добре знаем що е то непоискана другарска помощ и я разпознаваме, дори когато идва със скъп костюм, а не с униформа и пагони“, заяви Орбан.

Брюксел смята, че национал-либералното правителство на Орбан накърнява демократичните права на унгарците. Премиерът лансира нов закон за медийни ограничения, нова конституция и се опита да посегне на независимостта на унгарската централна банка. Европейската комисия обаче накара кабинета му да забави нещата, като заплаши да блокира субсидиите за Унгария.

Според авторите на класацията всички тези политици решават властовите си проблеми, като спекулират с трудното положение на Европа. Хората обаче неслучайно ги избират в националните правителства и в Европарламента.

Избирателите смятат за опасни не тях, а Ангела Меркел, която гради щастие за Германия върху нещастията на периферните държави, въвличайки ги в порочен кръг от заеми и стагнация. Или италианския „технократ“ Марио Монти, започнал да разпродава културните ценности на страната си, за да изплати държавния дълг.

Или испанския „хуманитарист“ Мариано Рахой – премиера, който лъже своите избиратели, твърдейки, че Испания ще излезе от кризата със собствени сили. Или пък чевръстия френски президент Франсоа Оланд, който пренасочва народното внимание от вътрешните проблеми към собствената си героична роля в сирийския конфликт и популистките мерки като въвеждане на данък от 75 на сто за всички супердоходи.

С една дума, положението в Европа наистина е тежко, а виновници са международните финансови спекуланти от Уолстрийт и политиците на тяхна служба.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.