Pussy Riot отвъд религията и антикомунизма

Подкрепа за Пуси райът
Паметникът на Съветската армия с цветни качулки по главите. Протестният акт е в подкрепа на пънк групата „Пуси райът“. Снимка: freedom.for.russia.bg@gmail.com

Задържаните членове на пънк групата Pussy Riot очаквано бяха осъдени на две години ефективна присъда. Междувременно и България успя да се включи в деня на международния протест в тяхна защита с анонимно  (от името на „група човеци“, които си бяха направили труда да изпратят и съобщения до медиите, в което да разяснят смисъла на посланието си) слагане на маски на Паметника на съветската армия по късна или ранна доба и с немногоброен протест пред руското посолство (към който се присъединих през обедната си почивка).

Ето и „скандалното“ видео от църквата, в резултат на което са задържани Надежда Толоконникова, Екатерина Самуцевич и Мария Альохина:

http://www.youtube.com/watch?v=5bPH7rdeWSE

Казусът с пънкарките по странен начин провокира религиозни чувства у доста хора. Уважавам религиозните чувства на онези, които искрено и дълбоко в себе си са (в случая – православни) християни и за които е грях да се правят пънкарски демонстрации в църква. На тях бих казала само, че дори и да е грях, първо, в модерните държави правото би следвало да е светско и отделено от религията и, второ, няколко години лишаване от свобода съответна присъда ли са за подобна акция?

Протестът не е насочен срещу религията, а срещу управлението на Владимир Путин и срещу симбиозата на руската православна църква с властта. По времето на Христос пък било нормално в храмовете да има търговци. Не че днес няма. „Незакупената от храма свещ не носи духовна полза“, прочетох веднъж в една православна църква. Но само до там да стигаше „търговията в храма“…

Та думата ми беше, че с изгонването на търговците и Христос е извършил нещо, което по неговото време би могло да се окачестви като поругаване. Най-голям интерес от такова окачествяване, имат, разбира се… търговците.

Разбирате накъде бия – акцията срещу пънкарките няма нищо общо с религията, а си е чист политически натиск. Но с религиозни аргументи се манипулират чувствата на вярващите – по същия начин, по който тук с клеветата „махат Ботев от учебниците по литература“ затварят устата на новия състав на Комисията за защита от дискриминация още преди да е почнал да си върши работата.

В Русия религията се е превърнала в много удобен инструмент за саморазправа с неудобните. Аналогичен на случаят с Pussy Riot е и този с художника Олег Мавромати, за който писах преди време (по последна информация Мавромати е успял да замине щастливо за САЩ).

Демонстрация в подкрепа на „Пуси райът“ в Париж. Снимка: Иля Варламов

По-интересни са ми реакциите на хора, за които много добре знам, че не са религиозни, и които също смятат акта на Pussy Riot за „оскверняване на храма“. Да говорим цял живот как „религията е опиум за народите“, след което да се възпротивим срещу протестирането в църква, е, меко казано, неконистентно. Не бих могла да си обясня подобни реакции иначе, освен посредством политическите пристрастия на тези хора.

Също толкова наивно идеологизирани и манипулативни са воплите как поставянето на няколко шарени маски в стил Pussy Riot върху скулптури от Паметника на съветската армия било обида към руския народ. Критиката към погазването на свободата на словото и на правото на справедлив процес в една страна е форма на защита на народа на тази страна, който в най-голяма степен страда от погазването на правата си. Владимир Путин не е Русия, колкото и да му се иска.

За не по-малко нелепи намирам обаче и антикомунистическите интерпретации как ставащото в Русия е проява на комунизъм. Диктатурата си е диктатура и не се свежда до икономическата структура на едно общество. Независимо дали под „комунизъм“ разбираме утопичната идея за безкласово общество или тоталитарният „държавен строй“, определящ се като социалистически и характерен с държавна икономика, днешна Русия не е нито едно от двете. В Русия има обаче доста признаци за наличие на диктатура. В Чили по времето на Пиночет също е имало.

Според същите антикомунисти анонимната акция с маските върху паметника е пореден повод да се иска неговото събаряне. Мнението си против събарянето на Паметника на съветската армия съм изразила преди повече от година и продължавам да държа на него. Колкото и да не им харесва на антикомунистите, много млади хора в София обичат този паметник. И нито им пука за Съветската армия, нито се чувстват окупирани.

И днешната акция е блестящ пример как паметникът се е превърнал в своеобразно пространство, в което ъндърграундът говори на голямата политика и тя го чува. Акцията с маските беше отразена дори от медии от ранга на BBC и достигна до руските официози по-успешно, отколкото протест пред посолството, дори многолюден, би могъл.

Живеем в общество, в което политиката защитава преобладаващо собствените си интереси, гражданите правят същото. Ако Паметникът на съветската армия е едно от малкото места, посредством които първите и вторите успяват да се чуят, дори само заради това си струва да го има.

В заключение, българската реакция на случващото се със задържаните от февруари (а от днес и осъдени) членове на Pussy Riot закъсня много – случи се в последния възможен момент. Защото в България все сме свикнали да мислим, че ние сме най-нещастните, най-зле и защо тогава да се застъпваме за другите.

Спомням си, че като стана земетресението в Япония, тук се чуха гласове, че в България и без земетресение било по-зле. Последствието от егоцентризма е безразличие към другия, последствието от безразличието е цинизъм. Надявам се да не забравим случая „за три дни“, както често се случва.

От Неуютен блог на Светла Енчева

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.