Да не повторим Чечения
Газета.ру
Неотдавнашният атентат в Казан сложи точка на илюзията, че за разлика от Северен Кавказ Татарстан ще избегне заплахата от радикализация на религиозните нагласи.
Двойният атентат в Казан през юни – покушението срещу мюфтията Илдус Файзов и убийството на видния богослов Валиула Якупов, идеолог на „традиционния“ ханафитски ислям (правна школа в сунитския, б. р.), породи множество въпроси, останали без отговор и до днес. Начинът, по който властта ще реагира на терористичния акт – адекватно и разумно или обратно, с „нервно“ суетене, ще се отрази на обстановката в мюсюлманските региони на Русия, включително Поволжието и Кавказ, следователно и на атмосферата в цялата страна.
Какво се случи всъщност през юли? Несъстоятелен изглежда опитът всичко да се обясни единствено с уреждане на сметки заради разногласия покрай доходите от пътувания на мюсюлмански поклонници до Мека. Този вариант безспорно би опростил нещата за татарстанските политици, но още в началото не бе посрещнат с особено доверие.
Другата версия изглежда по-правдоподобно; тя обаче поставя в неловко положение татарстанския политически елит и лоялното към него мюсюлманско духовенство. Според нея атентатът е бил организиран от местните уахабити-салафити-фундаменталисти-ислямисти: в контекста на днешната ситуация в мюсюлманската общност на Русия между изброените де факто няма принципни разлики.
Важно е обаче да изтъкнем, че както и да ги наричаме, всички те се противопоставят на т. нар. традиционен татарски ислям. Ислямът се дели на традиционен и нетрадиционен и в Татарстан, и в Северен Кавказ, и в Централна Азия (изобщо в целия мюсюлмански свят); двата исляма са в перманентен конфликт, придружен със сблъсъци между страните в противоборството.
Води се не само религиозна, но също така идеологическа и политическа борба. Това е схватка за влияние над умовете на мюсюлманите, за контрол върху джамиите, религиозните институции и университетите – в крайна сметка, битка за надмощие в обществото.
Какво по-точно целят да постигнат в Татарстан местните „уахабити“ (ще наричаме ислямските опозиционери така, както най-често ги определят журналисти и политици)?
Първо, да докажат превъзходството си над традиционния ислям, не толкова взискателен към спазването на шериатските норми, и над духовенството, което е прекалено лоялно към властта и открито застава на конформистки позиции. Второ, те се стремят да бъдат съпричастни към световния радикален ислям и се смятат за част от това движение. Трето, настояват да практикуват ислямския начин на живот, да живеят по законите на шериата; ако пък това е невъзможно, да излязат от състава на Русия и да образуват своя ислямска държава.
Последното сближава „уахабитите“ с радикалния национализъм, покълнал в Татарстан още в самото начало на 90-те, но неизрасъл и до днес като широко влиятелно течение.
Национал-сепаратистите явно нямат и днес никакви шансове да се превърнат в масово движение, но сътрудничеството с „уахабитите“ ще привлече излишно внимание към тях.
Никой не знае колко са привържениците на „уахабизма“ в Татарстан. Едни казват – само няколко десетки, други – неколкостотин. Говори се и за три хиляди. Ако съдим по Северен Кавказ, на практика няма как да бъдат преброени. Но има и нещо очевидно: имами, споделящи „уахабитските“ убеждения, служат и проповядват най-малко в десетки от хилядата татарстански джамии, включително в най-големите градове: Казан, Набережние Челни, Зеленодолск и др. И хората се вслушват в думите им, защото изкусната им проповед – стотици млади татари са минали обучение в ислямски университети от арабски държави и Турция – обвързва религиозните наставления с призиви към социална справедливост и честна власт, а за тях копнеят хората не само в мюсюлманска, но и в цяла Русия.
„Уахабитите“ са особено популярни сред младежта – част от младите са разочаровани от традиционния ислям, поднасян твърде вяло от официалните свещенослужители.
През последните години се разшириха контактите на татарските радикали с техни съмишленици от Северен Кавказ и Централна Азия. Хора от този регион, особено от Чечения, пристигат в Татарстан, а и в цялото Поволжие, остават там за постоянно, създават религиозни и бизнес връзки, съдействат за нарастване на религиозността сред местните мюсюлмани. Някои имами от Поволжието разказват, че над половината правоверни на общата петъчна молитва в джамиите им са пришълци от Северен Кавказ.
Ситуацията в Татарстан отдавна привлича вниманието на кавказките радикали. Лидерът им Доку Умаров открито зове своите привърженици да заминават за Татарстан и другите райони от Поволжието, за да организират там радикално ислямско (дори въстаническо) движение, да започнат джихад. Още през 2006 г. Умаров обяви създаването на вилает Идел-Урал (административна област от т. нар. ислямски имарат).
От Централна Азия и най-вече Узбекистан в региона идват членове на радикалната организация „Хизб ут тахрир ал ислами“ (ХТИ, „Партия за ислямско освобождение“), които създават интернационални клетки с участието и на местни мюсюлмани. Симпатизантите на ХТИ само пропагандират възгледите й и разпространяват религиозна литература, но влиянието им, макар и бавно, все повече расте. Което личи от участието на техни привърженици в акциите срещу мюфтийството на Татарстан. Предните стъкла на много от колите, с които противници на мюфтията Илдус Файзов пристигаха на протест край главната джамия в Казан – „Кул Шариф“, бяха украсени с емблемата на ХТИ.
Дейността на ислямските радикали в Татарстан не бива да се надценява, но не трябва и да се пренебрегва, както правят понякога републиканските власти. Да, повечето татари си остават верни на традиционния ислям и активните усилия на уахабитите дори ги дразнят. От друга страна обаче не бива да се подценява тенденцията към радикализация на исляма в Татарстан, особено сред младежта. Нараства и влиянието на радикали от чужбина.
Скорошният атентат сложи край на илюзииите, че за разлика от Северен Кавказ Татарстан ще избегне заплахата от радикализация на религиозните нагласи. При това ислямът в Татарстан, както и в целия останал свят, е неотделим от политиката, което доста изостря положението в руската република.
Ще сполучат ли властите – местните и федералните, да предотвратят разрастване на конфликта? Времето ще покаже. В Северен Кавказ удариха на камък.
БТА