Просията в Русия е законна, но на просяците не им става по-лесно

РИА Новости

Просяци в московското метро. Снимка: нюзру

Преди да тръгнем на борба с просията, каквато започват властите в много европейски държави, трябва да изградим в Русия система за подпомагане на хората в трудна житейска ситуация, твърдят експерти. И изтъкват, че тези хора трябва да получат помощ, за да се интегрират в обществото и да придобият необходимите работни умения, да им се предостави и медицинско обслужване.

Европейските власти поведоха борба с просията. От 1 август на просяците в Латвия е забранено да протягат ръка в центъра на града. Нарушителите на обществения ред (по този член ще се повдигат обвинения) ще бъдат предупреждавани или наказвани с глоба от 10 лата (малко над 14 евро).

Кметът на Рига Нилс Ушаковс заяви, че милостиня вече може да се проси само край храмовете. Така властите се опитват да направят Рига по-привлекателен град в очите на туристите.

Глоба за милостиня

Нововъведения виждаме и в други страни освен Латвия. Управата на литовската столица Вилнюс стигна още по-далеч: миналия ноември общинарите забраниха не само просенето, но и даването на милостиня. Нарушителите на реда се глобяват от 290 до 580 евро. Можеш да пуснеш пара на някой окаяник само в църква или по време на специални прояви.

Решението идва оттам, че уличните просяци развалят имиджа на града и будят недоволство у жителите, обясниха столичните власти. Освен това повечето несретници харчат парите за алкохол.

Преди да въведат глоби, литовските власти организираха информационна кампания – призоваха към гражданите да не дават пари на бездомници. Раздаваха и листовки с контактни данни на службите, осигуряващи помощ (храна и облекло) на малоимотни.

През декември 2011 г. френският вътрешен министър Клод Геан нареди да се забрани под заплаха от арест или глоба просията в туристическите обекти из Париж – на Шан-з-Елизе, край Лувъра и в парка Тюйлери, също и пред търговския център „Галери Лафайет“.

Норвегия също се кани да започне борба срещу просяците – наесен парламентът ще гледа законопроект, предвиждащ глоба от над 500 евро за даващите милостиня. Според властите просията се е превърнала в занаят и за мнозина норвежци, и за пришълци от чужбина.

Просията не е наказуема в Русия

Руският закон – за разлика от литовския, не наказва онези, които дават милостиня. Строго погледнато, понятието „милостиня“ дори не фигурира в законодателството, обясни за РИА Новости Алексей Смирнов, партньор в юридическата агенция „Консултант за Вас“.

Криминално наказание е въведено само за въвличане на непълнолетни в просия (чл. 151 от НК на Руската федерация) – до 4 години лишаване от свобода, посочи Смирнов. Другите наказания за просещите са къде по-хуманни. Московският кодекс на административните правонарушения (КОАП, чл. 3.8) предвижда глоби от 100 до 500 рубли (2,53 до 12,7 евро) за досадници и гледачки, които спират гражданите на обществени места, за да им предлагат разни услуги – сиреч за нарушения на обществения ред.

Ако човек си стои кротко в подлеза с табелка „помогнете за храна“ или „дарения за приют за животни“, на теория не бива да го е страх от пазителите на реда. Той не нарушава никакви закони.

Походите из вагоните на метрото с китара, акордеонче и жалостиви песни изобщо не са наказуеми. Правилата за използване на московския метрополитен, приети с постановление на градската управа от 2008 г., не забраняват дейността на подобни музиканти, констатира Смирнов.

Всъщност на теория просяците от метрото може да бъдат набедени и „ударени“ с чл. 2.11.14 от столичния КОАП, предвиждащ глоби от 100 до 2000 рубли (от 2,5 до 50 евро, б. р.) за предприемаческа или друга – нещо твърде важно – дейност на територията на метрото, неразрешена писмено от ръководството на компанията.

Забрана за милостинята

Експерти отбелязват доста понамалелия напоследък брой на просяците из улиците на Москва. Действащите санкции дават известни резултати, коментира пред РИА Новости Людмила Преснякова, директор на проекта „Човекът и парите“ към фонда „Обществено мнение“.

Трябва ли да следваме примера на европейските държави и да забраняваме събирането на подаяния в центъра на Москва? Труден въпрос, отбелязва тя. „От една страна, просията често пъти е криминален бизнес. От друга, понякога хората нямат друг изход, освен да просят“, разсъждава експертът.

Същевременно в Руската федерация не са достатъчно развити институциите, предоставящи помощ на хората в трудни житейски ситуации. В страната няма много места, където човек в нужда да потърси помощ.

Ако ще се включва в закона норма за просяците, тя трябва да е достатъчно хуманна, заяви пред РИА Новости Елена Ярска-Смирнова, професор в катедра „Обща социология“ на Националния изследователски университет към Висшето училище за икономика. Преди да глобява онези, които протягат ръка, държавата трябва да изгради модел за подпомагане на такива хора.

„През 19 век са просели селяните, обеднели в години с лоша реколта, а днес сред просяците ясно се очертават няколко категории: освободени от местата за изтърпяване на наказания, пропаднали пияници, пенсионери – все хора, неинтегрирани в обществото“, изтъкна тя.

Системата за държавно подпомагане трябва да предвиди за тези хора възможност да получат образование и работа, да им предостави някакво жилище, да им осигури наркологична помощ. Това струва скъпо, предупреди Ярска-Смирнова.

Може би това е причината днес просяците да разчитат главно на обществени благотворителни организации – те им докарват храна и подсигуряват минимална медицинска помощ. Чиновниците, също както и в много други държави, предпочитат репресивните мерки.

Корупцията ще нарасне

Според експерти хората, които просят, не бива да бъдат наказвани, ако не става дума за криминален бизнес. „Да наказваш хора, които просят, е аморално – заявява пред РИА Новости Валерий Габисов, отговорен секретар на правозащитната организация „Комитет за граждански права“. – Обществото не бива да допуска хора в нужда да протягат ръка за милостиня.“

Засега обаче държавата не дава възможност на част от хората да загърбят просията, църквата също не им обръща много внимание – и в крайна сметка нуждаещите се подлагат длан не пред църквите, а из целия град, казва той. Ако Русия въведе закон като латвийския, това само ще увеличи корупцията в органите на реда, които ще бдят да няма просяци на улицата, смята Габисов.

„Щом се развихри корупция, професионалните просяци ще плащат за правото да работят из столичните улици не само на своите стопани, но и на служители от органите на реда“, посочва той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.