„Все повече държава“ ще има в САЩ

Делът на държавата в икономиката на Съединените щати ще нараства все повече, независимо кой ще спечели президентските избори през ноември.

С определянето на Пол Райън за кандидат на републиканците за вицепрезидент на САЩ става ясно, че двете основни политически партии в страната се обединяват около мнението, че централният въпрос през предизборната кампания ще са мащабът и обсегът на ангажираността на държавата в националната икономика.

Ще има разногласия какви са били „нормалните“ равнища на държавните разходи в миналото и дори за това какво представляват самите разходи. И в двете партии обаче е широко разпространено мнението, че е възможно и желателно в бъдеще федералното правителство да не бъде по-голямо като дял от икономиката, отколкото е било в исторически план.

За жалост малко е вероятно този стремеж да бъде постигнат. Дори запазването на количеството функции, които правителството на САЩ изпълняваше преди финансовата криза, ще изисква значително повишаване на дела от икономиката, поверен на държавния сектор.

Това е така поради няколко структурни причини.

Първо, демографските промени ще увеличат чувствително федералните разходи, освен ако политиците не решат да понижат равнището на защита, които традиционно са предоставяли на възрастните хора.

Между системите за социално и здравно осигуряване около 32% от федералния бюджет, или близо 7.7% от брутния вътрешен продукт (БВП), отиват в подкрепа на хората над 65-годишна възраст. Делът на тази възрастова група от населението ще нарасне от 1:4.6 до 1:2.7 през живота на следващото поколение, което е предпоставка за увеличаване на федералните разходи с 5.6 % от БВП, ако не бъдат взети мерки.

Да, вярно, с подобряването на здравословното състояние и покачването на продължителността на живота на американците може да е подходящо да бъде повишена възрастта за пенсиониране. Малко вероятно обаче е това да компенсира очакваното увеличаване с 34 % при следващото поколение на дела на хората, които ще живеят с 15 години повече от средната продължителност на живота в САЩ.

Второ, натрупването на повече дълг и връщането на лихвените проценти към обичайните им равнища ще повиши дела от федералните разходи, който ще отива за изплащане на лихвите. През 2007 г. – преди финансовата криза – федералният дълг, държан от обществото, се равняваше на 36.3 % от БВП.

При много оптимистичен сценарий, при който препоръки като на Националната комисия за фискална отговорност и реформи (комисията Боулс-Симпсън) ще бъдат изпълнени, нетният дълг, държан от обществото, почти ще се удвои до 65 % от БВП до 2020 година.

Това означава, че разходите на федералното правителство за обслужване на неговия дълг ще нараснат от 1.7% от БВП през 2007 г. до 3.2% от БВП през 2020 г.

Трето, повишаването на цените на това, което федералното правителство купува, спрямо цените на онова, което частният сектор купува, неизбежно ще доведе до увеличаване на цената на държавната намеса в икономиката. От началото на 80-те години на 20 век болничните грижи и висшето образование поскъпнаха пет пъти в сравнение с повишението на цените на колите и облеклото и над 100 пъти в сравнение с телевизорите.

По подобен начин сложността, а оттам и цената на всичко – от най-модерните научни изследвания до регулирането на банковата дейност – нараства по-бързо от инфлацията като цяло.

Тези тенденции отразяват дългосрочните насоки на развитие в глобализацията и технологиите. Те предполагат, че ако правителството продължи да предоставя същото равнище на услуги, неговите разходи като дял от икономиката трябва да нараснат с най-малко 3 % от БВП.

Четвърто, скоро ще бъде установено, че няколко метода, които бяха използвани за ограничаване на бюджетния дефицит, повече не могат да бъдат прилагани. Два примера са задълженията по превеждането на федералните пенсии и отложените дейности по поддръжката на инфраструктурата.

Междувременно се наблюдава постоянно намаляване на дела от данъчните отстъпки, които стават обект на финансова ревизия, и има доказателства, че все по-голяма част от данъците не се плащат. И двете тенденции отразяват съкращения на разходите, които не могат да останат в сила дълго време. И според почти всяка разумна позиция за отговорността на държавата големите увеличавания на неравенството като наблюдаваните през последните години, водят до нарастване на правителствената активност.

Всички тези фактори загатват за вероятно засилване на натиска върху федералния бюджет през идните години.

Има начини за намаляване на федералните разходи. Парите за отбрана, на които сега се пада дял от 4.7 % от БВП (тяхното средно равнище през последните 40 години), могат да бъдат съкратени чувствително. От друга страна фактът, че в един опасен свят въоръжените сили на САЩ са подложени на огромно напрежение от продължителни мисии, които са много по-малки по мащаб дори от първата война в Ирак, говори, че няма особени поводи за увереност, че бюджетът на Пентагона ще бъде намален драматично.

В някои области е възможно технологиите да съкратят държавните разходи, но е важно да се признае, че най-големите дялове от федералния бюджет отиват за плащания в брой. Тези пера от бюджета са много по-малко зависими от технологиите, повишаващи производителността, в сравнение с отнасящите се до производството на стоки и предоставянето на услуги. Има поле за премахване на остарелите или дублиращи се програми. Опитите за откриване на загуби, измами и злоупотреби неизменно завършват
само с незначителни спестявания.

През идните три месеца Съединените щати ще обсъждат доводите за увеличаване или свиване на правителството. През следващите три десетилетия обаче те ще се сблъскат с реалността, че големите структурни промени в икономиката ще доведат до нарастване на дела на държавния сектор от БВП, освен ако няма чувствително ограничаване на функциите, които федералното правителство отдавна изпълнява.

Как държавата може да се подготви най-добре за натиска, който ще последва, и как може да бъдат мобилизирани повече приходи без да се навреди на икономиката, това са големите икономически въпроси пред следващото поколение.

БТА

*Лорънс Самърс е бивш министър на финансите на САЩ при управлението на президента Бил Клинтън, бивш директор на Националния икономически съвет към Белия дом при президента Барак Обама и бивш президент на Харвардския университет.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.