Треска за кафе обхваща Южна Корея

Ройтерс

Кафене в Сеул. Снимка: фирмен сайт

При разходка по улиците в южната част на Сеул през тези дни е еднакво вероятно да усетиш миризмата на прясно сварено кафе, както и на кимчи (кисело зеле) или друго традиционно корейско ястие.

Почти всяка втора сграда се пъчи с кафене – от „Старбъкс“ до местни марки като „Кафе бене“ (Хубаво кафе) и „Ейнджъл ин ъс кафе“ (Ангел в нас). И въпреки че кафенетата са през около 70 м, по вечерно време е трудно да си намериш място в тях. При това една чашка понякога струва повече от едно ядене.

Накратко казано – Южна Корея, където по брой на кафенетата „Старбъкс“ са трети в света след тези в САЩ и Япония, е бойно поле за кафе веригите. И те са толкова много, че може би правителството ще наложи ограничения.

„Има малко места, където мога да се срещна с моите приятели в удобна обстановка. Затова отивам в кафене“, казва Ко Сун-би, учител в средно училище в Сеул.

Макар че навремето кафето беше луксозна напитка, пазарът в Южна Корея се е разраснал до зашеметяващи размери. Броят на кафенетата се е увеличил почти десетократно между  2007 до 2011 г. – до 12 381. Възрастните корейци са изпили средно 338 чаши кафе през миналата година, а вносът на кафе е нараснал с 44 на сто

до 130 хил. тона през последните четири години, съобщават корейските митнически служби. През същия период общата стойност на пазара се е увеличила 17 пъти до 2,48 трилиона корейски вони (2,19 млрд. долара), сочат данни на мозъчен тръст, свързан с „Кей Би файненшъл груп“.

Искрата бе запалена от веригата „Старбъкс“, навлязла на корейския пазар през 1999 г., казват анализатори. „Без „Старбъкс“ нямаше да има бум на кафето тук“, убеден е Ли Тхек-гуан, коментатор по културата и професор в университета „Кюн-хи“ в Сеул. „Старбъкс“ е символ на културата на САЩ и си спечели голяма популярност сред младите корейци, които й се възхищават.“ Броят на кафенетата „Старбъкс“ се е удвоил до 367 през последните пет години. През миналата година компанията обяви, че планира до 2016 г. да увеличи бройката до 700.

Пазарът на еспресо и лате стана достатъчно голям, за да увеличи печалбите на другите кафе вериги и индивидуални кафенета. „Много съм благодарен на „Старбъкс“ –  казва Йео Сеон-ку, управител на кафенето „Йеонду“, известно сред любителите с качеството на приготвянето и на самите кафеени зърна. – Отначало корейците харчеха по 300 вони за една чаша, но „Старбъкс“ ги накара да плащат близо 5000 вони, независимо дали искат или не.“

Сега четвъртата икономика в Азия има на практика толкова кафенета, че се обсъжда налагането на ограничения дали трябва, или не трябва да има „разстояние“ между новите търговски обекти, за да бъде избегната убийствената конкуренция. „Франчайз операторът разрешава ново кафене да бъде открито много близо до друго със същата марка и това значително снижава продажбите в съществуващото кафене“, казва един служител от антитръстовата Комисия за честна търговия.

Комисията ще започне преговори с франчайз операторите за това дали да бъде въвеждано ограничение в разстоянието и други правила, като целта е до септември да бъдат огласени насоките. През април бе предприета подобна стъпка спрямо пекарните, която задължаваше новооткриващия се обект на франчайз да отстои на 500 м от други аналогични обекти. Мярката дойде на фона на възраженията на пекарните, свързани с големи индустриални конгломерати, които според критиците им вредят на дребния бизнес.

Но какъвто и да бъде резултатът, треската по кафето в Южна Корея едва ли ще спадне скоро. Според Йео от „Йеонду“ въпреки че пазарът за франчайз кафенета в метрополията Сеул е наситен, потреблението на кафе в национален мащаб остава ниско, което значи, че е възможен допълнителен растеж. „Пазарът тук е все още в период на ранна зрялост“, казва той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.