Джулиан Асанж като жертва на радикалния феминизъм

Часкор.ру

Джулиан Асанж. Снимка: от тв екрана

Колкото и парадоксално да звучи, Джулиан Асанж няма други врагове, освен своите приятели. Сегашните му премеждия не са резултат от заговор срещу австралиеца на ЦРУ, Пентагона или Държавния департамент. Асанж стана жертва на постиженията на своите лявоориентирани и прогресивно настроени съмишленици. Разбира се, те не са подготвяли клопка лично за него, но в капана им попадна тъкмо той.

Асандж се прослави доста случайно. Неговата заслуга е само в намирането на подходящо име за сайта „Уикилийкс“. За всичко останало трябва да бъде благодарен до живот на сержанта от американската армия Брадли Манинг, който имаше достъп до секретната кореспонденция, и предаваше известните му тайни за сайта. Нищо чудно, че във възванието си от прозореца на посолството на Еквадор Асанж поиска Обама да помилва Манинг.

Сержантът е истинският герой и организатор на скандала около „Уикилийкс“, нещо като днешен Ким Филби или Юлиус Розенберг. Подобно на своите предшественици, Манинг е движен от омраза към политиката на САЩ и желание да направи поне нещо в името на световната революция и свалянето на капитализма.

Но като човек сержантът е доста обикновен, посредствен и дори грозноват външно – в контраст с колоритния и фотогеничен Асанж. Затова си остана на заден план, и, най-вероятно, ще бъде осъден, ако не доживот, то за много дълго време, а световната общност няма да рони сълзи за него. Всички лаври ги обра Асанж.

Но той, както се казва, се подхлъзна на динена кора, докато триумфално маршируваше към успеха. Вместо да обикаля на промоционални турнета по целия свят и да получава алтернативни на Нобеловата награди, му се наложи да опознае британския затвор, а после да се укрие в посолството на третостепенна страна. И бе принуден да работи не за Скай нюз или Си Ен Ен, или поне за Ал Джазира, а само за Русия днес. А за всичко това са виновни шведските закони.

Пътуването до тази северна страна се оказа фатално за Асанж. Случайният секс с две феминистки – които го посрещат и съпровождат, би станал във всяка друга страна в света приятно допълнение към официалната част от посещението, но съсипа кариерата му завинаги. Асанж направи непростима за него грешка, наруши закона за серийна моногамия, като сведе до проста физиология отношенията с приелите го домакини – както е обичайно в бохемските среди, но не е прието в „прогресивните“ среди. Отмъщението на напредничавите шведки се оказа страшно, защото зад тях стои цялата мощ на държавата.

Асанж също така забрави, че през последните четиридесет години шведското кралство се е променило до неузнаваемост в областта на сексуалната етика. Някога прогресивната родина на „шведското семейство“ (понятието swedish sin (шведски грях) е по-популярно на Запад), шествала начело на сексуалното освобождение на Европа и света, сега е унил резерват на принудителното пуританско благочестие, където лютеранските пастори, проповядващи за геената огнена, за заменени от проповеднички и проповедници на феминизма и политическата коректност, които наказват не по-малко сурово плътските грехове с помощта на всемогъщата държава.

Нобеловият лауреат Джоузеф Кутси пише в последния си роман за противоестествения, но не по-малко силен от това, съюз на религиозните фундаменталисти и левите феминистки, които през последното десетилетие успяха да върнат назад постиженията на сексуалната революция от 60-те и сега диктуват свои закони. Но това е вярно само за Америка, в Швеция феминистките са се справили сами, без християнските фанатици.

В резултат на това, както пише професорът от Чикагския университет Дон Кулик: „От обекти на възхищение и завист като маяци на сексуалното просвещение през 60-те и 70-те години, скандинавските страни днес са се превърнали в държавите с най-репресивните сексуални закони в западния свят. В Швеция те са просто драконовски… Посланието им (на законите) е съвсем ясно – вашата сексуалност принадлежи на държавата и тя има право да я регулира и да наказва, без значение къде се намирате“.

Нека повторим, тези закони са въведени не от кой да е, а от едва ли не най-прогресивната публика – левите феминистки, които са придобили огромна и неограничена власт в кралството. В последната си книга, „Кратка история на шведския секс: възход и падение на „шведския грях” (A Brief History of Swedish Sex: The rise and fall of „Swedish Sin“), известният скандинавски блогър, писател и продуцент Оскар Шварц (между другото, един от шведските лидери на ЛГБТ общността, основател на популярното списание QX за гейове и лесбийки), анализира в детайли механизма на демонтажа на наследството на сексуалната революция.

Той отбелязва, че самият морализъм, който лежи в основата на шведското общество, насърчава към предоставяне на все повече права и възможности за тези, които се представят за защитници на „потиснатата половина“ от населението.

Когато проблемите на глада, неграмотността, безплатния достъп до висше образование са решени, когато 80 на сто от населението влиза в „средната класа“, но желанието за борба за справедливост не се е изчерпало, се изважда на преден план темата не просто за неравенството на половете – защото и с него отдавна е приключено чрез квотите за жени в партийните листи и задължителния отпуск по бащинство – а за сексуалното потисничество.

Както отбелязваше вече покойният професор от университета в Дартмут Лев Лосев, за радикалния феминизъм темата за сексуалната свобода никога не е била особено значима. В прословутата „свобода на секса“ той вижда по-скоро хищническа експлоатация на женското тяло от мъжете.

Тази тенденция се е разраснала в Швеция до невероятни пропорции и се е превърнала в алфата и омегата на правителствената политика. Според Шварц, водеща роля в този процес на „десексуализация“ на шведския живот играе бившата заместник министър-председателка Маргарета Винберг, която оглавява войнстващата Национална федерация на жените социал-демократки.

Нейните диатриби срещу мъжете често балансират на ръба на откровеното безумие – „мъжете купуват жива стока, мъжете бият, мъжете унижават, мъжете бягат от отговорност, мъжете притежават повече собственост, мъжете печелят повече пари, те ограбват, отнемат, крадат и т.н. Понякога се чудя – защо наистина жените не мразят мъжете”. В крайна сметка Шварц отбелязва – „…онова, което по света се разглежда като маргинален екстремизъм, през 2010 г. в Швеция е нормален феминизъм“.

Законодателството по сексуалните въпроси е оставено на милостта на точно такава публика и не е изненадващо, че приеманите закони поразяват със своето идеологическо тесногръдие. Известният закон, който забранява покупката на услугите на проституцията, приравнява половия акт с проститутка с изнасилване. При това тя е напълно освободена от всякаква отговорност като „жертва“. Официалната цел на законодателството е „промяната на мъжката сексуалност: Момчетата трябва да се научат, че сексът може да се случва само тогава, когато има близка емоционална връзка.“

Дефиницията на изнасилването е радикално ревизирана и в нея вече влизат дори и такива действия, които в други страни се смятат за нормален сексуален живот. А радикалните феминистки лобират за закон за „изнудване за секс“ – „когато партньорът с постоянно мрънкане и молби кара жената да прави секс с него, само за да я остави на мира“.

Предлага се и такива случаи също да се разглеждат като изнасилване. Шведските мъже вече са наказвани и за действията, които са извършили в чужбина, така както ако са били у дома, а служителите на хотела са задължени да информират полицията за всяка подозрителна сексуална дейност на гостите.

Такава жестока шега си е направил с шведите постоянният им стремеж към морално самоусъвършенстване. Не случайно още Паскал пише, че колкото повече се стреми човек да се приближи до ангела, толкова повече заприличва на прасе.

Освен това, шведите са горди и със своя егалитаризъм, да си припомним, че великият режисьор Ингмар Бергман бе арестуван през януари 1977 г., по време на репетиция в театър „Драматен“, по подозрение за укриване на данъци. След това той напусна Швеция за дълго време, шокиран от случилата се с него несправедливост. След него министърът на финансите Странг нападна остро Астрид Линдгрен, която се оплака, че е принудена да плаща 102 процента данъци върху доходите си.

Нищо чудно, че шведските спортни и естрадни звезди, собствениците на IKEA и др. подобни предпочитат да се регистрират като данъчни резиденти на други страни. Никаква слава и заслуги няма да те спасят и при най-малкото отклонение от действащите правила и разпоредби. Но щом шведите арестуват лесно своите гении, какво остава за чуждия Асанж с неговата скандална слава? Напротив, всички ще се гордеят, че с него са се отнесли както с всеки друг насилник.

Трагедията на Асанж е в това, че не може да каже открито и честно каква е причината за нещастията му. Ако изрече и дума против феминизма и политическата коректност – от него моментално ще се отвърнат поддръжниците му. В резултат на това той е принуден да лъже, да извърта, да забърква Америка, която стояла зад неговото преследване.

Асанж идва от същия лагер като авторите на преследващите го шведски закони. Той не иска да се върне в Стокхолм по простата причина, че несъмнено ще бъде признат за виновен. Нали, както е посочено в официалните документи, когато се събудил сутринта, той започнал да гали още спящата жена, с която прекарал нощта, без да поиска съгласието й за тези невинни ласки, а по този начин „нарушил нейната сексуална неприкосновеност“.

Той прекрасно го разбира. В известен смисъл положението му е подобно на положението на Зиновиев и Бухарин на сталинските процеси – обвинения и гибел от ръцете на единомишленици и невъзможност да им се противопостави без да се отрече от делото на живота си.

Превод e-vestnik

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.