В десетката: Déjà vu

Български офицери и войници разглеждат новия брой на вестник “Народна армия”. Прага, септември 1968. Снимка: Полк. Първанов, архив на Министерство на отбраната

В Будапеща в четвъртък отбелязаха международния ден в памет на жертвите на тоталитаризма. Два дни по-рано в Прага и Братислава имаше церемонии за 44-та годишнина от смазването на пражката пролет.

В България и двете дати бяха пестеливо отбелязани в справочните рубрики на някои вестници. Властта не се сети. Тя принципно не се сеща много  за подобни годишнини. И по-добре, като си спомним кой беше главният герой,
когато миналата година „партията и правителството“ почете жертвите на тоталитаризма. С малки изключения не се сетиха и медиите.

И Рибентроп, и Молотов, и Брежнев, и Дубчек, и жертвите отдавна ги няма. Нищо ще помогнат да се спечелят избори, нито ще осигурят реклама.

В замяна на това обаче широка гласност получи новината, че известен телевизионен водещ възражда предаването си, събирало милиони зрители на единствената телевизия през 80-те години.

За автентичното усещане ще допринесе и студиото, което напълно ще запази оригиналния си дизайн. Без промяна ще бъдат графичният облик, музиката и разбира се, денят и часът на излъчване – всяка неделя от 17 до 19 ч., пише „Дневник“.

Mediapool публикува снимка на побелелия водещ. Предаването може и да е интересно, побелелият водещ има какво да каже и умее да го прави, макар май Хераклит беше казал преди няколко хиляди години, че не се влиза два пъти в една и съща река.

Не това е въпросът.

Старата рамка на едно предаване от преди десетилетия е също като маслото със стария, не особено красив етикет от 80-те, главата на вестник „Свободен народ“ или плакатът с Тодор Живков,който посреща пътниците край Несебър.

Déjà vu.

Въпросът е, че се търси  аудитория /клиентела/ с нещо старо, видяно, изпробвано, проверено в миналото. В онова минало, когато лютеницата беше истинска,  „Раковски“ не се изкачваше от „Дондуков“ към „Московска“ толкова стръмно, а левът бе по-скъп от долара.

Върви се с гърба напред.

Впрочем, на умението да води манифестации на площад „9 септември“ с гърба напред дължи кариерата си известна роднина на член на днешния български кабинет. Стигнала е далеч. Така че всичко е логично. Държавата принципно върви с гърба напред и втренчена в пъпа си.

До преди няколко години социологически проучвания показваха колко силни били носталгичните настроения в българското общество. Скоро подобни анкети не е имало, но при една от поредните тототрески преди 1-2 години, когато се бяха събрали няколко милиона лева и държавната телевизия посвети на факта специално предаване, един зрител попита в ефир: „Защо при Тодор Живков по-често се падаха шестици?“.

Какво повече? Шом и шестиците в тотото тогава са били повече, защо трябва да се търси нещо ново. Връщаме и „Всяка неделя“, и маслото. Член първи вече  се е настанил.

Ходът с гърба напред, регенерираното предаване и изкопираният етикет  няма да върнат времето, няма да направят косата на водещия отново черна, няма и да съживят онези, дето ги няма.

Втренчването в отминалото (не изучаването на миналото, с това се занимават малцина и те пораждат недобронамереност у носталгиците, които не пожелаха да си спомнят, че на 21 август 1968 в Прага влязоха и български войници) ражда само пасивност.  И извежда на дневен ред вечния български въпрос за жабетата.

От Kafene.net

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.