Фердинанд фон Ширах: Всеки от нас винаги е в опасност да прекрачи закона

в. Франкфуртер алгемайне цайтунг

Фердинанд фон Ширах. Снимка: личен сайт

Истински истории за дълбините на човешката природа разказва берлинският адвокат по наказателно право Фердинанд фон Ширах в първата си книга „Престъпления” (ИК „Сиела”). Разказите се основават на случаи от собствената му кантора. Освен за ревност, алчност, отчаяние и страст в тях се разказва естествено и за вечното „Кой го извърши?“. По-важният въпрос обаче е защо някой е извършил нещо. Един прекрасен дебют, грабващ от първата страница и без нито един фалшив тон. Следва интервю с автора от в. Франкфуртер алгемайне цайтунг

– Възрастен и учтив лекар убива след 40 години брак съпругата си с брадва, голям индустриалец е заподозрян в убийството на проститутка, жена умъртвява брат си… Всички истории от Вашата книга са минали през ръцете Ви. Май професионалният ви живот е доста пъстър.

– Така е, не липсва тръпка. Имам колеги, които твърдят, че се занимават с наказателно право само защото хората им разказват страхотни истории. Идва някой в кантората ви и ви разказва нещо, което наистина се е случило. Къде другаде го има това? Това е като добър филм, та даже и по-интересно. Естествено, има и по-трудни случаи, в един момент започва да ви писва от хленчещите съпруги на арестуваните ви клиенти. Или пък при бялата, т.е. икономическата престъпност. Там също е доста натоварващо при теб да идват все хора, които все са напълно невинни.

– С вашия опит сигурно можете да пишете и криминалета за телевизията.

– Повечето автори на криминалета не ги изживяват лично, а си седят в квартал Пренцлауер Берг, пият си капучино и си измислят света по тяхно усмотрение. Затова и така обстоятелствено обясняват как някой е ял с нож и вилица, как покривката била прокъсана, как небето започнало да се заоблачава… В този смисъл аз съм късметлия. Имам си ги тези истории и затова мога да ги опиша и сравнително накратко.

– Не харесвате ли по-дългите форми?

– Един процес пред наказателния съд трае пет до десет дни. В това време можете доста добре да опознаете даден човек, а съдиите, често високо етични хора, дори се осмеляват в края на този период да отсъдят по въпроса за този човек. Ето защо краткият разказ е най-подходящият литературен жанр. Няма нужда да пишеш сто страници, за да характеризираш своя герой. Разбира се, по-хубаво е, ако можеш да пишеш като Марсел Прус и влизането на херцогинята в стаята ви се проточва на над 60 страници. Но това не съм аз, а човек пише само това, което е той самият.

– Като адвокат спазвате професионалната конфиденциалност. Налагало ви се е да променяти имена и детайли, за да е невъзможно издирването в интернет, нали?

– Да. Вие опитахте ли?

– Да, опитах да открия случая с двамата хулигани, убити с по един добре премерен удар на берлинска гара от невзрачен човечец, след като го заплашили с бейзболна бухалка. Но нищо не намерих.

– Този случай изобщо не се е появявал в медиите. Трябва, разбира се, да пазя личните права на клиента, защото нарушаването на тази норма би представлявало престъпление.

– В историята ви се оказва, че невзрачният мъж вероятно е професионален убиец, който същата сутрин е извършил убийство в Берлин. Вие сте го отървал от затвора. Как се чувства един адвокат, когато защитава подобни клиенти?

– Адвокатът не се чувства по-различно от повечето останали хора. Според него голяма част от клиентите са виновни. Но не става дума за това. Аз не размишлявам дали някой е виновен или не. Въпросът е дали има достатъчно доказателства, за да бъде той осъден. Това е нещо коренно различно. Само по телевизията става дума за заснета истина. В съда истината е друга, истина, която може да бъде разпозната като такава само чрез средствата на съдебния процес. Представете си, че сте съдия. Петима свидетели излизат и твърдят, че колата била бяла. В действителност автомобилът е бил зелен. И като съдия не можете да отсъдите другояче, освен, че колата е била бяла, нали всички свидетели казват така. И от точно тази дефиниция на истината произлиза, ако трябва да го погледнем от правно-философската страна – особената задача на адвоката. Той трябва да попречи на съда да се фиксира прибързано само на една определена истина. Ако в тази ситуация се замислях за моралната вина, щях да съм сбъркал професията си и е трябвало да стана пастор.

– Как се справяте със защитата на хора, които са ви откровено несимпатични?

– Не се справям. Непрекъснато има такива клиенти, но тези, които са ми направо противни, ги отхвърлям. Има и редица престъпления, с които не искам да се занимавам, като например издевателства над деца. И на такива хора им се полага правна защита, но не искам да съм аз.

– Като автор показвате еднакъв и непредубеден интерес към всичките си извършители.

– Аз не съм дете на 68-а и не смятам, че човек непрекъснато трябва да проявява разбиране за всяко нещо. Живеем в страхотно време, няма война, въпреки кризата сме горе-долу добре, даже много добре. Но винаги има хора, които изпадат от общата рамка и вършат глупости. Можем да си позволим лукса да покажем интерес спрямо тези хора.

– Вие сте внук на Балдур фон Ширах, бившя гаулайтер на Виена, осъден на Нюрнбергските процеси. Направила ли ви е семейната история по-чувствителен на теми като вина, престъпление и наказание?

– Странно, но аз чак съвсем наскоро се замислих дали вината на дядо ми е изиграла някаква роля при избора ми на професия. Ако неговата вина е била една от причините аз да се занимавам професионално с вина, то това решение е било изцяло на подсъзнателно ниво. Но аз смятам, че това е почти изключено. Разбира се, по време на следването си се интересувах от него, не защото Нюрнбергските процеси са интересна тема, но и защото с това име просто трябваше.

– Истината е по-странна от измислицата, е казал Марк Твен. Съгласен ли сте?

– Естествено! Животът е пълен с неочаквани обрати и неща, които нямат никаква логика. Веднъж например защитавах един голям дилър на дрога, който бил нападнат и му били откраднати парите, с които искал да плати за новата доставка. Този човек веднага заподозрял самия доставчик. Босът на доставчика обаче смятал, че той е невинен. Но когато доставчикът поискал от шефа си да му плати разкарването, на шефа му просветнало, че онзи е крадецът. Логически погледнато това са пълни глупости, разбира се. Всеки от нас би си помислил, че би било напълно справедливо да поискаш заплащане за изпуснатата сделка, все пак си имал разноски. Но босът си рекъл: Ето сега го хванах! Такива истории, чиято логика човек не може да си измисли, се случват непрекъснато.

– Какви хора идват при вас в кантората? Как изглежда един голям наркодилър?

– По принцип няма как да разпознаете разбойника. Това става само на кино, и то само защото отзад звучи драматична музика. Но ако се занимавате достатъчно дълго с материята, все по-често разпознавате лошите. Повечето полицаи също го умеят.

– Виждате значи някого на улицата и си казвате – аха, на този не му е чиста работата?

– Не, казвам си – това е клиент! Във филма „М – един град търси убиец“ комисарят казва: „Разпознавам свинята по походката“. Аз не бих се изразил така, но наистина има нещо вярно в тези думи. Измамниците например веднага се разпознават. Те винаги говорят като водопад, ужасно са учтиви и т.н. След толкова години като адвокат в един момент ви е ясно, кога нещо не е наред.

– Колко опасен е Берлин? Случаите, по които работите в хубавата си кантора на хубавата Майнекещрасе, понякога звучат като от Бронкс.

– Берлин е огромен град. Действително съществуват паралелни светове, просто повечето хора не го знаят, а и така е по-добре. Но истинските престъпници остават до голяма степен помежду си, с тях човек няма допир. Обикновените хора, които извършват престъпления, са различни. На тях се случват неща, които биха се случили и на нас. В един момент вършат нещо, което всъщност не са искали да направят. Ето един пример. Представете си, че гаджето ви току-що ви е зарязало. Знаете, че не бива да му се обаждате. Знаете го от опит, а и най-добрата ви приятелка ви го е казала. И въпреки това грабвате слушалката и му звъните. При престъпленията е не по-различно. Много малко хора се събуждат сутрин с мисълта: Я, какъв хубав ден, днес ще извърша престъпление. Най-често това става като реакция на някаква ситуация, нещата просто ескалират. Повечето хора смятат, че това е качествена разлика, но аз мисля, че е количествена разлика. Когато се разкрещите на приятеля си, вече сте изкачила едно малко стъпало. И така може да тръгнете нагоре, докато изведнъж не го наръгате с ножица в гърлото. Разбира се, прагът на поносимост за крещенето е много нисък, но преходът е плаващ. Ето защо всеки от нас винаги е в опасност да прекрачи закона.

ИнтервюМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.