Централна Азия е поделена според базите

Съперничеството между Русия и САЩ за влияние в Централна Азия се изостря. Както научи „Комерсант“, Вашингтон и Ташкент преговарят с оглед в Узбекистан да бъде създаден Център за оперативно реагиране, който след 2014 г. фактически ще действа като военна база на САЩ. Узбекистан ще получи и по-голямата част от американската военна техника, изтегляна от Афганистан. А Русия укрепва сътрудничеството с Киргизстан. По данни на нашия вестник наесен Москва и Бишкек ще подпишат три споразумения от стратегическо значение – във военнотехническата, икономическата и енергийната сфера.

Напоследък се очертаха коренни промени в отношенията между САЩ и Узбекистан. По специално нареждане на държавния секретар Хилари Клинтън Ташкент бе изключен от черния списък на държавите нарушителки на човешките права, с които САЩ не бива да развиват военнотехническо сътрудничество. А при президента Ислам Каримов взеха все по-често да се отбиват високопоставени делегации от Белия дом, Пентагона и американското външно ведомство.

Източници, близки до узбекистанското външно министерство, казаха пред „Комерсант“, че контактите се засилват главно поради укрепващото сътрудничество между Узбекистан и САЩ във военотехническата сфера. По данни на нашия вестник Вашингтон и Ташкент са започнали преговори с оглед на узбекистанска територия да бъде създаден Център за оперативно реагиране с основна задача да координира действията при евентуално напрежение след изтеглянето на повечето американски войски от Афганистан през 2014 г.

Все още се уточнява броят на американските военни, които постоянно ще присъстват в този център. Предвижда се обектът да използва на първо време като техническа база оръжия и техника на изтегляните от Афганистан коалиционни сили на НАТО. На 15 юни „Комерсант“ информира за плановете на САЩ да отстъпят тази техника на държави от Централна Азия; сега стана ясно, че по-голямата част от нея ще получи Узбекистан.

Съответната юридическа база вече е осигурена. Научихме, че устно споразумение между САЩ и Узбекистан за обратен транзит на военни товари от Афганистан е постигнато в кулоарите на майската среща на върха на НАТО в Чикаго, където присъства и делегация от Ташкент. През юли то е оформено като меморандум. Документът предвижда възможността Узбекистан да получи част от тези товари безвъзмездно, а друга част – за временно пазене.

Названието на центъра засега е предварително. Неотдавна Узбекистан замрази членството си в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), което му дава възможност да разполага на своя територия чуждестранни бази. Току-що приетата външнополитическа концепция на страната обаче задължава Узбекистан да няма бази. САЩ не планират да създават в Узбекистан „дългосрочни военни бази“, заяви миналата седмица помощник-държавният секретар Робърт Блейк. Но според запознати с преговорите дипломатически източници на „Комерсант“ терминологията в случая не е твърде важна. „Става дума за най-големия военен обект на САЩ в Централна Азия“, заяви един от нашите събеседници.

Москва оценява крайно негативно евентуалната поява на военен обект на САЩ в Узбекистан, без обаче да губи надежда, че Ташкент ще се откаже от своето намерение. „Узбекистанските ни партньори би трябвало внимателно да анализират всички възможни последици от разширяването на военното сътрудничество със САЩ – предупреди руски дипломат измежду нашите източници. – Тогава може би ще схванат, че ако ситуацията в региона след 2014 г. се влоши, сигурността на страната им ще бъде гарантирана най-добре не от САЩ, а от партньорите им в ОДКС.“

През това време Русия активно развива връзки с друга стратегически важна държава от региона – Киргизстан. Според източници на „Комерсант“ в руското и в киргизстанското правителство тази есен двете държави ще подпишат три ключови споразумения: във военнотехническата, икономическата и енергийната сфера. Първото, според което Русия ще участва в изграждането на ВЕЦ „Камбарата-1“ и Горнонаринската каскада, се очаква да бъде сключено до 15 септември. До неотдавна Москва и Бишкек спореха за финансирането на проектите и разпределението на дяловете от ВЕЦ-а (вж. „Комерсант“ от 23 юли). Всички разногласия бяха изгладени при посещение в Киргизстан на руския вицепремиер Игор Шувалов.

По наши данни остава нерешен само въпросът за мощността на „Камбарата-1“: Киргизстан настоява за 1900 мегавата, Русия – за 850 мегавата. Източник на вестника от руското правителство призна: от икономическа гледна точка инвестициите в тези обекти са много рисковани, „но участието в този стратегически важен сектор от икономиката на Киргизстан превръща Москва в още по-важен партньор за Бишкек и същевременно укрепва влиянието на Руската федерация върху геополитиката в региона като цяло“.

Второто споразумение се планира да бъде подписано през октомври. Москва ще опрости на Киргизстан дълга му на стойност почти 500 милиона долара. Част от парите (близо 200 млн. долара) ще бъдат опростени още тази година, а остатъкът – в течение на 10 години, считано от 2016 г. За властите в Киргизстан задълженията към Русия бяха сред най-болезнените въпроси, защото дългът пречеше на Бишкек да получи пари от Антикризисния фонд на ЕврАзИО и възпрепятстваше притока на инвестиции от Русия.

По-рано се предвиждаше Москва да получи срещу опрощаването на дълга дялове от торпедния завод „Дастан“ и от други обекти (вж. „Комерсант“ от 10 април). Според новите договорености обаче „Дастан“ ще бъде изложен на търг, в който ще могат да участват всякакви инвеститори. Наш източник от руското правителство уверява, че Москва няма да понесе голяма загуба: „Дастан“ е в трудно икономическо положение – оборудването е износено, поръчките са малко, а схемата за разпределение на акционерния капитал е заплетена“.

Третото споразумение, чието подписване е насрочено за ноември, ще спести на Москва едно от основните й главоболия: Киргизстан даде зелена светлина, за да бъде разположена в страната Обединена военна база на Русия. Петнайсетгодишният договор ще започне да тече от 2017 г. и ще може да се продължава. По-рано Москва настояваше за срок от 49 години, а Бишкек скланяше едва за 5. „Постигнатите договорености са важни и за Руската федерация, и за сигурността на региона – обясни наш източник в кабинета. – Киргизстан взе мъдро решение, свързвайки бъдещето си с Русия и ОДКС.“

Киргизстан впрочем не загърбва и военното сътрудничество със САЩ. „Ако американците ни оставят военна техника, няма да откажем“, заяви пред „Комерсант“ премиерът Омурбек Бабанов. Наш източник от киргизстанското министерство на отбраната уточни, че интересът на Бишкек е насочен „главно към военен автотранспорт и средства за комуникация“, но страната „би приела и оръжия“. Киргизстански събеседници на вестника не изключват също, че независимо от обещанията на президента Алмазбек Атамбаев базата на САЩ на летище „Манас“ ще остане там и след 2014 г. – „с промяна в името“.

А според източник от руското правителство Бишкек е обещал в най-скоро време да покани партньорите си от ОДКС на презентация, където да представи бъдещото развитие на „Манас“. „Президентът Атамбаев пое политически ангажимент с публично изявление, че след 2014 г. там няма да останат военни от САЩ – припомни събеседникът на „Комерсант“. – Разчитаме да удържи на думата си.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.