Никаква интервенция в Сирия!

Никой не може да остане безразличен към драмата, която се разиграва в Сирия. Но и заради либийския пример се чуха много гласове в подкрепа на военна интервенция. Някои искат да бъдат приложени всички необходими мерки, както беше изискано от Съвета за сигурност на ООН през 1990 г. за освобождаването на Кувейт, или през 2011 г. за защитата на либийското население, което Муамар Кадафи искаше за изтреби.

Но за да може авиацията да унищожи танковете или артилерията, застрашаващи цивилните, преди това тя трябва да владее небето, тоест трябва да бъдат извадени от строя батареите с ракети земя-въздух и вражеските изтребители.
В либийския случай това не беше много трудно, защото военновъздушните сили на диктатора не бяха много ефикасни, а наземните средства за противовъздушна отбрана бяха бързо унищожени.

За Сирия не може да се каже същото. Сирийските военновъздушни сили разполагат с 500 бойни самолета, двойно повече от френските. Въпреки че само една част от тези самолети са модерни, техният брой и качеството на подготовката на пилотите, обучавани за евентуална война с Израел, правят Сирия сериозен съперник. Ние не сме способни да се изправим срещу него.

През юни, когато турците искаха да изпитат сирийската система за въздушна отбрана (за всеки експерт по този въпрос, това е очевидно от прегледа на оповестените траектории на полетите), реакцията не закъсня и беше свален турски самолет. За да се надвие днес авиацията на Башар Асад, трябва да се използва цялата американска бойна машина и да се използват летища в Гърция и Кипър, дори в Близкия изток.

В случая с Либия френските военновъздушни сили нанесоха сами първия удар за освобождението на Бенгази. И ако американската помощ беше необходима за продължаване на войната, все пак тъкмо ние извършихме близо една четвърт от олетите в защита на застрашеното от Кадафи население, като застанахме в първите редици на многонационалната коалиция. Срещу Сирия ние ще бъдем само помощна сила, поставена под командването на Вашингтон, и това няма да е много славно.

А що се касае до зоната, забранена за полети, за която настояват някои, това поражда същия проблем, защото за да се унищожат самолетите на Дамаск, когато са във въздуха, ние трябва да владеем още по-добре небето.

Странно, че тази гледна точка не се формулира по-често. Но за това си има сериозна причина. Това ще означава да признаем слабостта на нашата военна авиация. По време на първата война в Персийския залив през 1991 г. френските военновъздушни сили разполагаха с 450 бойни самолета, към които се прибавяха и 32 Мираж IV на стратегическите военновъздушни сили.

Бялата книга, която е в сила сега, свежда тези средства до 230 самолета Мираж 2000 или Рафал, сред които и ядрените бомбардировачи. Броят на самолетите на военноморската авиация беше намален по същия начин.

Военните бюджети на Франция за 20 години намаляха от 3 процента от БВП на 1,5 процент. Всяка година те се променят, когато става дума да се внесат корекции в държавните финанси с обещанието, че ще настъпят по-добри дни, но това още не е станало. Но днес властите не могат да изтъкнат тази слабост.

Защото незабавно ще бъде направен изводът, че бюджетът на отбраната трябваше да бъде приоритетен, а това ще противоречи на поетите от президента на Републиката ангажименти. Тогава в крайна сметка руското „нет“ на Владимир Путин е доста удобно. Чрез него се избягват истинските въпроси.

БТА

*Авторът е бивш началник на Генералния щаб на френските военновъздушни сили

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.