Холандия този път завива наляво?

Холандци, облечени в традиционния оранжев цвят, са седнали на улица в Амстердам и празнуват Деня на кралицата. Снимки: Бистра Величкова

Преди няколко години холандците, които обикновено са прагматични, смаяха Европа, като родиха нова крайна десница под формата на Партията на свободата на Герт Вилдерс. След като се сдоби с главната роля, евроскептичният и мразещ исляма Вилдерс първо подкрепи, а после свали холандския кабинет на малцинството.

Но с наближаването на парламентарните избори на 12 септември, свикани в резултат на неговите ходове, Вилдерс вече не играе главната роля: анкетите показват, че неговата партия ще получи само 18 от 150 депутатски мандата. Светлината на прожекторите се измести към крайнолявата Социалистическа партия (СП), която може да спечели до 38 места в новия парламент.

Политикът, който измести Вилдерс и му отне част от избирателите, е Емил Румер, човекът с вечната усмивка, който понякога обръща гръб на правилата в еврозоната и обещава да съхрани щедрата холандска държава на благоденствието. СП – някогашният парий в холандската политика, сега набира сила с идеи, които ни връщат към 70-те години на миналия век, също като обувките на платформи, тъй модни в момента в Амстердам.

Анкетите показват, че ще се води оспорвана битка между СП и Народната партия за свобода и демокрация (VVD – дянолиберална). Политическият спектър е пъстър и засега не се очертава ясно мнозинство. Но ако СП стане най-голямата парламентарна партия, Румер първи ще бъде натоварен да състави кабинет, за пръв път в 40-годишната история на неговата партия.

Възникнала от разрива между съветския и китайския комунизъм, СП някога гордо се наричаше маоистка. Но след падането на Берлинската стена тя се отказа от марксистко-ленинската идеология и я замени с послания за солидарност и човешко достойнство. Оттогава партията бавно укрепва – от двама депутати през 1994 г., до девет през 2002 и 25 през 2006. През 2010 те намаляха на 15, но откакто неин лидер е Румер, популярността й расте.

Това отчасти се дължи на дружелюбността, топлотата и непринуденото чувство за хумор на Румер, които го отличават от останалите холандски политици. Но се дължи и на политическата платформа на партията, която отразява страховете на избирателите. Без да обяснява как ще намери пари, Румер обещава хем да запази държавата на благоденствието, хем да направи така, че бремето на разходите за нея да бъде разпределяно по-справедливо.

Румер споделя популистките евроскептични и социални идеи на Вилдерс, но кампанията му е по-изтънчена. СП не е против Европейския съюз, но се обявява за орязване наполовина на неговия бюджет. Не е и против еврото, само против особено суровите правила за бюджетния дефицит (но и против ограничения у дома, за да се финансират спасителни планове за други страни). Анкетите показват, че значителен брой избиратели на Вилдерс „дезертират“ в лагера на Румер.

СП печели подкрепа преди всичко с последователността на позициите си, казва Морис де Хонд, социолог, който отдавна прогнозира, че СП ще стане най-голямата партия в парламента. Вместо да заложи на модернизация, както направи Партията на труда (ПТ), СП се вдъхнови от идеите на социалдемокрацията, изоставени от ПТ, обяви се против приватизация на железниците и енергетиката и заклейми банкерите като виновници за финансовата криза. „Според избирателите реалността доказва правотата на СП и грешките на управляващите партии“, казва Де Хонд. „И тъй като СП никога не е била на власт, избирателите искат да й дадат шанс“.

Не е ясно обаче дали този шанс ще прерасне в съставяне на правителство. Холандският бизнес поде офанзива срещу СП. Медиите поднасят истории за опасностите, които ще надвиснат над Холандия, ако СП вземе властта. Предстоят дебати между Румер и лидера на VVD Марк Рюте, който е служебен министър-председател.

Вилдерс може да укрепи позициите си. Дори да спечели изборите, Румер може да загуби политическата битка за изграждане на коалиция. Две неща обаче изглеждат сигурни: този процес ще е дълъг и следващото правителство ще се отнася с още по-голяма неохота от предишното към големите спасителни планове в еврозоната, финансирани чрез финансови ограничения у дома.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.