Кълнат се в ЕС, но бързат към Москва

Ивана Мастилович-Яснич

През последните два месеца Москва посетиха премиерът на Сърбия Ивица Дачич, президентът Томислав Николич и вицепремиерът Александър Вучич. И министърът на финансите и икономиката Младжан Динкич не пропусна да посочи руските пари като едно от средствата за възстановяване на сръбската икономика. Дори бившият външен министър Вук Йеремич избра Русия за последното си посещение в качеството на министър.

Тъй като през последните години сътрудничеството между Русия и Сърбия не бе на завидно равнище, с основание се поставя въпросът защо сръбските политици са толкова активни, когато става въпрос за срещи с руски официални лица. Във време, когато от Сърбия се очаква да изпълни необходимите условия, за да получи дата за начало на преговори с ЕС най-късно до юни 2013 г., сръбските политици като че ли се надпреварват кой ще осъществи по-добри отношения с Москва.

Брюксел и Европа като че ли са на втори план. Първият вицепремиер и министър на отбраната на Сърбия Александър Вучич каза миналата седмица в Москва след срещата си с Дмитрий Рогозин, че сръбското правителство планира да реши проблема с препятствията, които чуждестранните инвеститори, включително и руските, срещат в Сърбия.

„Говорихме по стратегическо-политически въпроси, за развитие на отбранителната политика на двете страни и развитието на сръбската военна промишленост, пласирането на стоки на руския пазар и съвместното излизане на трети пазари“, каза Вучич.

Професорът от Факултета за политически науки Предраг Симич казва, че зачестилите посещения на сръбски официални лица в Москва говорят за това, че Сърбия търси в Русия по-твърда подкрепа, както за проблема с Косово, така и за финансовите предизвикателства, пред които е изправена.

„Търси се вероятно някакъв кредит, който не би бил мотивиран само икономически, а и политически“, посочва Симич за „Блиц“. Преди две години тогавашният президент Борис Тадич поиска от Русия кредит от милиард долара. Само 200 милиона долара обаче бяха използвани за попълване на дупката в бюджета. Остатъкът, който трябваше да бъде вложен в инфраструктурата, никога не бе изтеглен.

Зачестилите посещения в Москва биха могли да означават, че сръбската страна се опитва да използва останалите 800 милиона долара за текущи разходи и така да „преживее“ прогнозираната „гореща есен“, твърди Симич. На въпроса каква е ползата за Русия от евентуален изгоден кредит, който да одобри на Сърбия, Симич обяснява: „Сърбия така ще бъде възнаградена за това, че не желае да се присъедини към НАТО и че ще подкрепя Русия в ООН. Като председателстващ Общото събрание на ООН Вук Йеремич вероятно ще постигне повече резултати в полза на Русия, отколкото на Сърбия.“

Специалният докладчик на Европейския парламент за Балканите Йелко Кацин казва за „Блиц“, че това, къде ще ходят сръбските официални лица, е вътрешен въпрос на Сърбия. „Докато тези партии бяха в опозиция, бяха обърнати към Москва и тяхната последователност е очаквана. Проблем може да възникне, ако например стане ясно, че руските кредити са по-скъпи от европейските“, посочва Кацин.

Редакторът в московския вестник „Комерсант“ Генадий Сисоев не вижда нищо лошо в посещенията. „Тази власт е прагматична, опитва се да навакса пропуснатото от предишната, защото през последните години икономическите отношения между двете страни са на ниско равнище. Първата конкретна стъпка, която Русия направи, е по-бързата реализация на вече договорения кредит с възможността той да бъде увеличен.“

За руските интереси Сисоев казва: „Русия има това, което искаше в Сърбия – партньорство в проекта „Южен поток и водеща роля в петролната компания НИС. Почти няма какво друго да търси на Балканите. Освен това, Русия одобри същия кредит и на Кипър, но никой не поставя въпроса за някакви скрити интереси“, завършва той.

В. „Блиц“ напомня, че Сърбия изнася в Русия едва 5,5 на сто от продукцията си, а в ЕС изнася много повече – 57 процента. Освен това, когато става въпрос за безвъзвратна помощ, от 2000 г. до днес от Русия в Сърбия не е дошъл нито един долар, докато ЕС одобри на Сърбия 2,2 милиарда евро.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.