Защо Европа избягва думата с „ф“?

Би Би Си

Европейските лидери, които смятат, че по-силната интеграция ще реши кризата с еврото, рядко използват думата „федерализъм“. А защо не, ако това имат предвид? Наистина ли тази форма на политически съюз е толкова притесняваща?

Август се превръща в Месец на мармота. Точно както през август миналата година, а и годината преди това, кризата в еврозоната провалиха отпускарските планове на европейските лидери. Гърция иска още време, за да изплати дълговете си, а пазарът на облигациите е в режим на атака.

За времето от миналия до сегашния август обаче се появи нов елемент в тази история. Теоретизира се върху ново дългосрочно решение на кризата: по-силно интегрирана Европа.

Германският канцлер Ангела Меркел внушава на родна почва тази идея в речите си от месеци. „Трябва да развием още повече структурата на Европейския съюз – това не означава по-малко Европа, а повече Европа“, заяви тя на конференция на своята Християндемокретическа партия в края на миналата година.

Представителят на Германия в управителния съвет на Европейската централна банка Йорг Асмусен стигна по-далеч, призовавайки за „споделяне на националния суверенитет“ в критични области като данъците и бюджетите, и парламент с реални правомощия да контролира тези неща.

Онова, което имат предвид Меркел и Асмусен, но по някаква причина отказват да изрекат, е, че начинът да се спаси еврото е да се създаде федерална Европа.

Бившият британски премиер Маргарет Тачър далновидно осъзна, че това е единственият начин да се направи така, че еврото да работи. През октомври 1990 г. тя заяви в парламента: „Икономически и валутен съюз е наистина задната врата към федерална Европа и ние напълно и безпрекословно отхвърляме това“.

Каквото и да мислят хората за идеята за федерална Европа обаче, около нас има много федерализъм – както в Европа, така и навсякъде другаде. Германия е федерална република в края на краищата, а федерализмът има дълга и по-скоро славна история – особено в англосаксонския свят.

Джон Лок първи използва този термин теоретично през 1690 г. в „Два трактата за управлението“, за да покаже как едно управление влиза в съюз с друго. Великият политически философ нарича това „федеративна“ власт. Всъщност, пише Лок, няма значение какъв термин ще използваме да опишем процеса.

Десетилетие и половина по-късно теорията намира приложение в реалния живот. Между Англия и Шотландия е договорен политически съюз, който да даде протестантски отпор на католическа Франция. През 1706 г. шотландската и английската преговаряща страна се споразумяват да обединят остров Британия в единна държава и шотландският и английският парламента трябва да ратифицират Закона за унията.

Мнозина в Шотландия не желаят да се откажат от суверенитета си, така че кралица Анна – монарх на двете страни, пише писмо до шотландския парламент.“Един нерушим и съвършен съюз ще е солидна основа за траен мир. Той ще гарантира религията, свободите и собствеността ви, ще премахне неприязънта помежду ви, както и съперничествата и разногласията между двете кралства. Той трябва да увеличи силата, богатствата и търговията ви и чрез този съюз целият остров, завладян от обич и лишен от страхове от различни интереси, ще може да устои на всичките си врагове“.

Законите за унията са одобрени през 1707 г. и представляват образец за това какво представлява федерализмът на практика – хората се отказват от правомощията си в някои области, запазвайки контрол над други.

Законодателният акт за унията гарантира наследяването на трона от Хановърската династия – на английския престол повече не се възкачва представител на Стюардите. Така шотландците (или шотландските водачи) се отказват от нещо, но получават други неща в замяна: шотландските бизнес интереси биват компенсирани за загубите в Новия свят, а шотландците получават свободен достъп да търгуват в английските колонии. Шотландците запазват и законодателната, и образователната си система, защото. . . англичаните всъщност нямат нищо против.

Това е система, която работи доста добре досега. Щe видим колко добре ще продължава да работи през 2014 г., когато ще се състои обещаният референдум за независимостта на Шотландия.

Точно 80 години след Закона за унията 13 бивши британски колонии в Северна Америка се сблъскват със сериозни проблеми и се опитват да решат как, както казва кралица Анна, да създадат „по-съвършен съюз“.

Съединените щати били разорени, отбелязва Полин Майер, преподавателка по история в технологичния университет в Масачузетс. „Това много тревожело Джордж Вашингтон, защото, както той казал, Съединените щати не били достойна за уважение нация, понеже заслужаващата уважение нация плаща дълговете си“.

Проблемът на 13-те новопоявили се независими единици не бил толкова далече от проблема, пред който са изправени 17-те страни от еврозоната – колко върховна власт да се даде на едно централно правителство? След края на американската война за независимост през 1781 г. щатите функционират съгласно споразумение, наречено „Клаузите на конфедерацията и вечния съюз“. Това явно не проработило и през 1878 г. е свикано ново конституционно събрание.

Според Майер то било завладяно от федералисти, които настоявали за по-централизирана конституция, отколкото изглежда искало мнозинството. Ратификационния процес бил отчайващ. За да убедят хората в Ню Йорк да одобрят документа, Александър Хамилтън, Джеймс Медисън и Джон Джей написали поредица редакционни статии, защитаващи каузата за по-федерално споразумение между 13-те.

Тези статии са известни като „федералистките статии“ и се изучават в американските университети. Има също и антифедералистки статии. Но историята се пише от победителите, така че те са далеч по-малко известни.

Конституцията на САЩ по същество дефинира форма на федерализъм, съществувал по онова време. Авторите на „федералистките статии“ знаят, че историческите обстоятелства се променят и настояват, че само времето ще коригира грешките, съдържащи се в конституцията.

Федерализмът не е догма като марксизма. Той е форма на управление, при която щатите се отказват от нещо, за да получат по-голяма сигурност в бъдеще. Тя е гъвкавост пред лицето на човешката погрешимост.

Ще познаете, че европейските лидери предприемат сериозни стъпки към решаване на кризата дългосрочно, когато започнат да използват открито думата с „ф“ – излизайки с разбираеми за европейските граждани аргументи „за“ или „против“ „по-федерална“ Европа.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.