Републиканците могат да сложат край на 15 години глупости

в. Файненшъл таймс

Винаги е било загадка защо Съединените щати, след като изведоха Запада до най-голямата стратегическа победа в историята на националната държава – в Студената война – и допринесоха за триумфа на демокрацията в по-голямата част от света, в областта на политиката от около 15 години са почти тотално глупава страна.

Враговете на САЩ трудно биха могли да измислят по-самоубийствена програма от тази, която последва: изнасяне в чужбина на близо 50 милиона работни места и едновременно с това приемане на 20 милиона неквалифицирани чужденци; жертването на живота на американци и хвърлянето на 2 трилиона долара за изграждане на държави в Близкия изток; наводняването на света с трилиони долари безполезни дългове, гарантирани с недвижими имоти, обявени от парализираните старци от Уолстрийт за инвестиции. За сравнение, дори лекомислените пропуски, които изложиха на опасност еврозоната, изглеждат като соломоновски решения.

Американците осъзнават, че и двете основни партии на всички равнища на властта управляват лошо страната, и са огорчени, че смяната на едни управляващи с други не ражда по-добри политици. Сега състезанието е между президент, който според повечето американци си върши зле работата, и претендент, който според повечето американци не става за високия пост, към който се стреми. Правителството на Обама генерира почти 20 хиляди долара по-голям дефицит на всеки мъж, жена и дете в страната, а в същото време реалната трудова заетост намаля при липса на икономическо възстановяване.

Обама продължава да е популярен по света, главно сред онези, които харесват тези американски лидери, които ругаят американския капитализъм и унилатерализъм, и на които не им пречи чужденци да бъркат в джобовете на Америка. Това е в съзвучие с обичайната евроистерия, според която всички републиканци са примитивни барони грабители и религиозни фанатици. Републиканската партия е гневна, но в общи линии се държи разумно.

За жалост Мит Ромни гледа във всички посоки по почти всеки важен въпрос и се държи като консултант, чийто отговор на всичко е да преценява данните, да събира експертите, да засипва обществото с изтъркани фрази и да решава по-късно.

За да бъдем справедливи към Дабъл Ю Ем Ар (Уилард Мит Ромни – тези инициали не станаха популярни като Еф Ди Ар (Франклин Делано Рузвелт) Джей Еф Кей (Джон Фицджералд Кенеди) или Ел Би Джи (Линдън Бейнс Джонсън), но аз имам културен проблем възможният наследник на Джордж Вашингтон и Ейбрахам Линкълн да се казва Мит), за да успее в Масачузетс, той трябваше да отиде вляво от повечето републиканци (както Нелсън Рокфелер направи в Ню Йорк едно поколение по-рано).

Ромни обаче прекрояваше и шлифоваше постоянно позициите си, когато проучванията на общественото мнение му показваха къде се намират той и неговите републиканци. За разлика от президента, той има впечатляваща биография: губернатор на важен щат, успешен бизнесмен и директор на зимна олимпиада, която бе в затруднено положение, когато той пое нещата в свои ръце.

През ужасната 1968 г., когато всяка седмица между 200 и 400 наборници се връщаха в чували от Виетнам, когато постоянно имаше расови и антивоенни протести, съпътствани от насилие, и бяха извършени травмиращи убийства, Линдън Джонсън, Хюбърт Хъмфри, Робърт Кенеди, Нелсън Рокфелер, Роналд Рейгън и Ричард Никсън – всички те се бореха за президентския пост и всички те бяха по-приемливи кандидати от тазгодишното дуо. Най-способните републиканци – Джеб Буш, Мич Даниълс, Марко Рубио, Крис Кристи – не се състезаваха за номинацията на партията си; в надпреварата се включиха смешни самозванци, като изключим номинирания. До миналата седмица се очертаваха едни наистина тъжни избори.

Докато Ромни не избра за свой кандидат за вицепрезидент Пол Райън – председателя на бюджетната комисия към Камарата на представителите на Конгреса и автор на сериозен план за реформиране на здравната система и намаляване на бюджетния дефицит. Дотогава Ромни бе саботиран от атаките на щаба на Обама по негов адрес, че изнася работни места, укрива данъци и разбива компании, за да ги продаде с печалба на части.

Саботиран бе и от безконечните трудни въпроси, с които го засипваха демократите: изцедете богатите; принудете Католическата църква да плаща за контрацептивите, абортите и стерилизационните нужди на служителите и студентите в католически институции; гей браковете. Това бе димна завеса за избягване на реалните теми: платежоспособността на Съединените щати, неконкурентоспособното образование, много скъпата и нестабилна здравна система, непоследователната енергийна и външна политика и една гранясала, прекалено скъпа и несправедлива съдебна система.

Чаеното парти не контролира републиканците; такива крайни течения никога не просперират в Америка въпреки постоянните опасения на европейците, че Вашингтон ще бъде превзет от безумци. Ако някой тласка към липса на умереност, това е Обама. Католическата църква (80 милиона американци) излиза с рекламни клипове по телевизията, в които предупреждава страната за авторитарните прояви на администрацията на президента. Обвинението не е неоснователно, но акцията е безпрецедентна. Архиепископът на Ню Йорк – авторитетният кардинал Тимоти Долън – ще отправи заключителната молитва на конгреса на републиканците в Тампа, Флорида.

Като избра Райън, Ромни пренасочи кампанията от вечните капани на демократите, към въпросите, които поставят администрацията на Обама в неудобно положение. За първи път в историята изборът на кандидат-вицепрезидент променя хода на кампанията, въпреки че истеричните обвинения срещу Райън от страна на пикльовците на вашингтонската левица, че бил католически инквизитор и лакей на милиардерите, ни проглушиха ушите, колкото и да са нелепи.

Ако Ромни и Райън могат да поддържат натиска върху Обама заради фискалната му политика и други провали, възможно е да има истинска битка за умовете на избирателите, които досега бяха пренебрегвани, подценявани и ощетявани. Ако в Тампа Дабъл Ю Ем Ар успее да наблегне на своята индивидуалност и да задържи фокуса върху реалните проблемите, той ще има добри шансове.

БТА

*Конрад Блек е член на Камарата на лордовете на британския парламент, бивш президент на медийната компания „Телеграф груп“ в периода 1989-2004 г. и автор на президентски биографии и на мемоари, които ще бъдат публикувани във Великобритания тази есен.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.