Защо тъгуват немските овчари

Немски овчар. Снимка: бренпункт

Овчарите в Германия са обезпокоени. В страната все още има около 2000 представители на този бранш, които отглеждат овце по пасищата, практикуват своя древен занаят и не се поддават на промените на времето и на навлизането на новото.

Това обаче е губеща битка. Пасбищата, от които овчарите и техните овце се нуждаят, намаляват. Представителите на бранша хвърлят вината върху биогоривата. Те се оплакват, че поляните, където овцете винаги са пасли, вече се използват за отглеждане на култури за производство на електроенергия.

Михаел Герзондер отглежда стада в Източна Германия. За него става все по-трудно да намери подходящи пасища, защото по полетата се засява царевица, която пък е преработвана в етанол за автомобили. При това земята е поскъпнала.

Цените на храните на световните пазари са високи в момента – не толкова, колкото през 2008 година, но все още много високи в сравнение с последните десетилетия. В Германия, където сега всеки осми акър земеделска земя е използван за биогорива, цената на пшеницата е на най-високото си равнище от 25 години. Земеделците, които отглеждат тази основна хранителна култура, обаче твърдят, че високите цени са ново явление и че прекалено дълго време храната е била прекалено евтина, за да отглеждат пшеница на печалба. Затова те засаждат част от земята с посеви за производство на биогорива.

Гориво вместо храна

Хелмут Рищок има голяма ферма северно от Берлин, но той е производител и на електроенергия. До обора са разположени големи зелени казани, където се поставят отсечените растения. Те биват посипвани с тор и преработвани, за да отделят газ, който след това се използва за производство на електроенергия. Рищок консумира част от това електричество и продава излишъка. Миналата година цената на ръжта била толкова ниска, че не си заслужавало да се продава за храна, така че той се насочил към производството на електроенергия.

По-високите цени тази година означават, че посевите ще свършат в нечия уста, а не в казана. Според Рищок, система, която му плаща, за да отглежда растения за гориво, не е правилна: „Проблем е, че храната е прекалено евтина, така че промяната на предназначението на земята, за да бъдат отглеждани (култури за) гориво, има смисъл от икономическа гледна точка. И това е връзка, на която трябва да обърнем внимание.“

Така и става в Германия, обръщат й внимание, или по-точно спорят по нея – на висше правителствено равнище, защото двама важни министри са на противоположни позиции за последиците от биогоривата. Министърът на икономическото сътрудничество и развитие Дирк Нибел заяви неотдавна при обиколка в африкански страни: „Ние трябва да поставяме царевицата в чинията, а не в казана.“ Министърът на околната среда Петер Алтмайер обаче не е съгласен: „Няма връзка между производството на биогорива и цените на храните, във всеки случай не и в Германия.“

Изследванията на посевите са пренебрегвани

Харалд фон Вицке, професор по икономика на селското стопанство в университета Humboldt в Берлин, обърна внимание, че едва 3 % от земеделската земя в света се използват за биогорива. На това обстоятелство, е изчислил той, се пада дял от може би една десета от удвояването на цените на храните от 2000 година.

„Така че за момента експанзията на биогоривата има ограничен ефект върху повишаването на цените“, подчертава Фон Вицке. Той посочва, че има други факти, от които трябва да се безпокоим, като западането на земеделските изследвания. Те „са пренебрегвани в богатите страни, бяха съкратени и това доведе до намаляване на годишния растеж на производителността“, дава пример Фон Вицке.

Най-общо казано, цените на храните са спадали през 20-и век. Науката и технологиите осигуриха нови методи и производителността на хората и земята нарасна. Сега обаче тенденцията е на път да се обърне в дългосрочен план, отбелязва той, което увеличава необходимостта от повишаване на добивите.

В същото време Фон Вицке казва, че в Европейския съюз „започнахме да намаляваме селскостопанските изследвания“. Той твърди, че излишъкът на храна в по-богатите страни е отслабил импулса за повишаване на добивите. Към това се прибавя модата да се правят изследвания в областта на промените в климата, а не да се увеличава количеството отглеждани култури.

Фон Вицке предупреждава, че по всяка вероятност до 2050 година на тази планета ще има 10 милиарда души срещу 7 милиарда сега: „Това нарастване на търсенето ще бъде близко до рекордно равнище заради продължителното много бързо нарастване на населението. Втората причина са повишаващите се доходи и потребление в индустриализиращите се държави.“

„Глобалното търсене нараства с бързи темпове. Земеделието е изправено пред засилващи се ограничения на наличните ресурси. Земята, водата и енергията стават все по-недостатъчни и по-скъпи.“ Така че обстоятелството, че предлагането не успява да издържи на темпото на нарастващото търсене, ще изпрати цените на храните нагоре. То ще повиши освен това цените на земеделската земя, независимо дали посевите ще бъдат отглеждани за храна или гориво.

Не е нещо ново да бъдат засявани култури за гориво – нека вземем за пример дървата за горене. Стремежът към отглеждане на биогорива обаче засилва натиска и прави взиманите решения по-трудни. Овчарите в Германия живеят спокоен живот, но под силен икономически натиск.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.