Промяната – възможна за всеки

Обикнете това, което мразите

Дотук би трябвало да е станало пределно ясно, че що се отнася до промяната на собствената личност, най-добре е да използвате стратегии, ангажиращи всеки от шестте фактора на влияние – и особено онези, които действат срещу вас. Ако не го правите, разпределението на силите определено няма да е във ваша полза и шансът ще ви изневери. И за да улесним създаването на подобни стратегии, ще преминем направо към фактор 1 – личната мотивация, за да разберем какво може да предложи той на новака в осъществяването на личностна промяна.

Най-голямото предизвикателство в този род промяна се изразява в това, че действията, които трябва да предприемем, често са отегчителни, неприятни и дори болезнени. Поради което не желаем да ги вършим. Е, ако трябва да сме по-точни, желаем, но не в момента, а в неопределеното бъдеще.

Когато психологът Даниел Рийд помолил група участници в проучването да съставят списък за пазаруване, установил, че ако пазаруват продукти, които ще консумират в момента, 74% от тях избират съблазнителни шоколадови изделия пред здравословните плодове. Това не е особено изненадващо. Но когато ги помолил да съставят списък за следващата седмица, 70% от тях включвали в него основно плодове. Един ден все пак ще направим каквото трябва.

Подобно на изследваните от Рийд, и ние кроим планове да се променим – от утре. Ще ставаме рано, ще ядем плодове вместо шоколад, ще тренираме усилено, ще четем неразбираеми, но важни неща, които ще ни помогнат да израснем в кариерата, и ще владеем избухливия си нрав. Точно така, от утре ставаме хора, с които всички ще се съобразяват.

Няма нужда от всички тези заричания, ако намерим начин с удоволствие да правим правилното нещо още днес. Правим добре онова, което ни доставя наслада. Ако ни харесваше да вършим правилните неща, нямаше да има нужда да устояваме на краткосрочните импулси (което никога не е лесно), нито да се опитваме да изкореняваме тези импулси (което често е невъзможно). Ако можехме да обръщаме знака на своите предпочитания, щяхме да сме неудържими.
Но възможно ли е изобщо да заобичаме това, което мразим?

Има хора, които обичат това, което вие мразите

За да разберем как някои хора откриват начин да заобичат онова, което повечето от нас мразят, нека посетим една обширна „градина“ в залива Гуанабара близо до Рио де Жанейро. Там ще се срещнем с Валтер душ Сантуш, който с въодушевление говори за работата, която той и неговите колеги вършат всеки ден. Докато го слушате, няма как да не си помислите, че звучи повече като директор на отдел „Връзки с обществеността“, отколкото като наемен работник.

Той започва своя разказ: „Берач на боклук съм от двайсет и шест години и съм горд с това, което върша“.

След това с ентусиазъм разказва, че едва ли може да съществува по-важна дейност от тази, която вършат той и колегите му, и че работата им е в основата на Зеленото движение.

После внимателно слага чифт парцаливи ръкавици, отива до една гигантска купчина боклук и започва да сортира някои от най-противно вонящите отпадъци на света. Валтер е катадоре, или „берач на боклук“. Той и още две хиляди катадори отбират подходящите за рециклиране материали в „Жардин Грамачо“ – едно от най-големите сметища на Земята. Въпреки условията на работа на това място, където от зловонието би се задушил дори бял червей, Валтер и колегите му са горди и дори изпитват удоволствие от това, което вършат.

Можете ли и вие да обикнете това, което мразите?

Валтер и другите „берачи“ на боклук намират удовлетворение в работа, която би предизвикала отвращение у повечето хора. Но как го постигат? И възможно ли е ние, които се опитваме да се разделим със своите жилави лоши навици и се налага да вършим противни, отегчителни или стресиращи неща, да възприемаме здравословното поведение, както катадорите приемат своята работа?

Оказва се, че е възможно. Нека ви разкажем за един от нашите отличници в промяната – Луи К. След десетилетна пристрастеност към пазаруването Луи успя да преодолее изгарящата си страст да купува всяка нова джаджа, която попадне в полезрението му. А това не е никак малко постижение, като се има предвид, че и у дома, и на работното си място Луи постоянно сърфираше в интернет в търсене на изгодни предложения. В един момент той задлъжня с повече от четвърт милион долара и банкрутира. Удари дъното, когато продаде колата на майка си, за да купи препарирана глава на лос, която сложи в своята стая.

Как успя Луи да даде нова насока на живота си? Когато на вратата му позвъни полицията (повикана от майка му), а после съдията му предостави да избира между затвор или психологическо консултиране, Луи реши, че е време за промяна. Както всички останали отличници в промяната, повратът в живота му изискваше прилагането на множество стратегии, една от които имаше доста изненадващ източник. Луи се научи да извлича удоволствие от онова, което ненавиждаше. Ето как самият той описва този поврат.

„Не съм си и помислял даже, че това може да се случи. И досега изтръпвам при мисълта как безконтролно харчех преди. Но най-странното е, че сега усещам тръпка, когато виждам как спестяванията ми нарастват. Чувствам се друг човек. Когато се изкушавам да направя някоя импулсивна покупка, ми доставя удоволствие да си помисля, че вече не продавам бъдещето си, за да си купя някоя нова играчка“.

Вижте, почувствайте и повярвайте в бъдещето

Ако прочетете по-внимателно думите на Луи, ще установите, че тайната да добиете удоволствие от дейност, която още не е свързана с центъра на удоволствието в мозъка ви, е в това да видите, почувствате и повярвате в бъдещето, което тази дейност ще ви донесе. Възможно е да се намали непосредственото удоволствие от лош навик, като се предвиди болката, която той ще ни донесе в бъдеще. По същия начин, мислейки за удовлетворението, което един здравословен навик би ни донесъл, ние можем да направим и самия навик по-приятен. Добрата новина е, че когато си направим труда да помислим за дългосрочните последици от нашите действия, можем да преодолеем склонността си да избираме краткотрайните удоволствия. Когато започнем да мислим различно, ние пренастройваме мозъка си.

За жалост малцина се решават да започнат това пренастройване, най-вече защото е изключително трудно да мислим за бъдещето, при положение че настоящето ни винаги е толкова реално, завладяващо и непосредствено. Това е причината за прословутата недалновидност, присъща на човешкия род. Наслаждаваме се на вкусния шоколад сега, но не можем да предвидим бъдещите последици от шоколадовия ни избор. В разгара на препирнята често се изкушаваме да уязвим любимия човек и да почувстваме превъзходство, но бъдещето – тоест чувството, което след време ще изпитаме, ако преглътнем гордостта си и се извиним – обикновено остава извън полезрението ни и затова не е мотив за промяна в настоящето.

Представете си, че на работна среща шефът ви попита дали безумното предложение, което току-що е изложил пред екипа си, е разумно. Знаете как ще се почувствате, ако на всеослушание изразите несъгласие с него (всички сме понасяли страховити погледи и груби „поставяния на място“), затова едва ли ще ви хрумне да се замислите какво ли ще е да понасяте последиците от приемането на това глупаво предложение.

Казано накратко, когато се изправим пред избора да изпитаме удоволствие сега или да го отложим за по-късно, ние често мислим единствено за настоящето. Това означава, че когато вземаме решение дали да задоволим краткосрочните си интереси, е добре да видим, да почувстваме и да повярваме в бъдещето, което ни очаква, ако продължим да действаме импулсивно. Предлагаме ви пет техники, чрез които да превърнете своето бъдеще в съюзник в усилията ви за промяна.

Посетете бъдещето, което ви очаква

Днес на всеки шейсет секунди по едно отроче на бейби бума в САЩ навършва шейсет и пет години и повечето от половината представители на това поколение в пенсионната си възраст няма да имат нищо повече от своята социална пенсия и оредяващата си коса. Болшинството от четирийсет и пет годишните американци имат в сметките си по-малко от петдесет хиляди долара, спестени за старостта 4. Много от тях обричат своите златни години на борба за финансово оцеляване, защото отказват да помислят какво ще се случи, когато престанат да получават чековете със заплатата си. Те не просто отказват да се замислят, те живеят в старателно поддържано неведение.

Ако и вас ви очаква същата съдба, тъй като не се чувствате мотивирани да жертвате ефимерните си удоволствия, радостната вест е, че има лек. Посетете бъдещето, което ви очаква – още днес. Вашето най-вероятно бъдеще е животът, който ще се наложи да живеете, ако продължите да поддържате настоящото си поведение. То е животът, който неизбежно ще ви връхлети, но в момента не е мотив за промяна, тъй като не изживявате негативите му непосредствено.
С малко въображение можете мислено да преживеете това неприятно бъдеще и да го свържете с настоящия си избор. Един ефикасен начин да направите това е, като осъществите пътуване до своето бъдеще. Подобно преживяване може да повлияе дълбоко върху вашите избори в момент, когато мотивиращите монолози на доброжелатели и самообвиненията вече са спрели да вършат работа.
Когато имате проблем с пестеливостта например, помислете за ваш познат, който живее единствено със социална пенсия и страда заради това. След време вие може да сте на неговото място. Или пресметнете приблизително какви средства ще ви останат месечно за живот, след като се пенсионирате, в случай че продължавате да харчите както сега, а после се опитайте да живеете известно време с тези пари. Отбийте се на гости при вашия бъдещ Аз: опитайте бъдещата си храна, седнете в бъдещия си фотьойл, покарайте бъдещата си кола. Това преживяване наистина може да промени живота ви.

Неспособността да предвидим своето бъдеще е особено тревожна в случаите, когато не е съвсем сигурно, че определени събития ще настъпят, но ако това стане, последствията ще са катастрофални. При тези обстоятелства може би трябва да изследваме какво би ни се случило в най-лошия случай.

Ето историята на Якоб Л., друг от нашите отличници в промяната. Малко след като навършил двайсет години, той сериозно се пристрастил към интернет порнографията и често пропилявал по-голямата част от свободното си време и от доходите си, задоволявайки своя порок.

„Мислех си, че това с нищо не може да ми навреди – разказа ни Якоб, – до деня, в който се уплаших до смърт, когато в офиса дойдоха полицаи и отведоха с белезници един колега и приятел (също страстен почитател на порнографията). Оказа се, че тайно снимал дъщерята на съседа си, докато се събличала, и съхранил снимките в лаптопа си. И когато на една работна среща случайно отворил една от тях на екрана, бил разобличен. След това го осъдиха на затвор. Беше ужасно – продължи Якоб. – Въпреки че не бях направил нищо подобно, почувствах как белезниците щракват около моите китки. В този момент сякаш ми се предостави възможността да надникна в своето вероятно бъдеще и това предупреждение ме потресе дълбоко“.

Надникването в най-лошия възможен сценарий често тласка хората към промяна – във всякакви ситуации, не само при зависимости. Да вземем карането на велосипед – един здравословен навик. Здравословен ли ще е обаче, ако карате без каска? По-вероятно е да не ви се случи никакъв сериозен инцидент. Съществува, разбира се, една малка вероятност да ударите главата си, но имайки предвид колко малка е наистина, кой би си причинил неудобството да сложи каска (и да спре да усеща вятъра в косите си)?

За да открие отговора на този въпрос, един от авторите разговарял със своя съседка – медицинска сестра в спешното отделение. Попитал я колко от колегите й слагат каска, когато карат своите велосипеди или мотоциклети.
„Всички си носим каските! – възкликнала тя. – Все пак работим в спешно отделение. Знаем какво се случва на велосипедистите и мотористите, когато ги блъсне автомобил или камион. Това често е фатално. Затова наричаме мотоциклетистите „донорциклетисти“. Когато са без каски и катастрофират, те унищожават мозъка си, а ние използваме останалите органи за трансплантация“.

Очевидно възгледите на персонала в спешното отделение относно използването на каска са различни от тези на болшинството хора, тъй като опитът им е различен. Те виждат точно къде може да ги отведе една опасна практика. Когато става въпрос за прекъсване на собствените ни опасни, нездравословни и проблемни навици, е нужно да хвърлим светлина върху най-лошите възможни сценарии, преди да ги изпитаме на гърба си. Вместо нарочно да пренебрегваме фактите, е нужно да ги допуснем на преден план в съзнанието си, за да им позволим да ни тласнат в правилната посока, преди да е станало твърде късно. Едно осезаемо и реалистично посещение в нашето вероятно бъдеще е най-ефикасният начин да го постигнем.

*От книгата „Промяната винаги е възможна. Новата наука за постигане на личен успех“ от Кери Патерсън, Джоузеф Грени, Дейвид Максфийлд, Рон Макмилън и Ал Суицлър, подготвена от ИК „Хермес“

Виж още за книгата

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.