В десетката: Баце, защо няма спирка „Япония“?

По новата линия на метрото в деня на откриването. Снимка: Константин Павлов

Тези дни не мога да се нарадвам на метрото. Наистина, стига на две спирки от нас, спирка на „Хладилника“ до нас ще има най-малко след три години, а крайна спирка на Околовръстното  (и надявам се, паркинг) ще има най-рано след 7(?) години.

Непрекъснато си измислям начини да го ползвам, може дори на някое гости в „Надежда“ да отида (хем имам покана за гости с екзотична кухня), за да тествам връзката и да разгледам станциите.

Няма съмнение, че метрото ще бъде сред главните хвалби на управляващите за следващите парламентарни избори и е вероятно, че ще замести и много от политическия дебат, който ще се превърне в нещо такова:

Опозиция, граждани: В България се влошава медийната среда.
Управляващи: Южната дъга на околовръстното.
О, г: Има корупция в земеделието, храните, горите…
У: Магистрала „Тракия.“
О, г: В България е намаляла демокрацията.
У: Метро.

Бях много малък, когато баща ми ме разхождаше за ръчичка в подлеза на ЦУМ. Една от стените на подлеза беше закрита с тараби, и аз го попитах:
– Татко, какво ще има тук?
– Тук ще построят метрото, – обясни той.
– А кога ще го построят?
– За 1300-годишнината ще стане. (има предвид 1981г.)

Само че, плановете на народната власт за 1981г. бяха по-различни. Вместо метро беше построен НДК и невероятният паметник пред него (който вече се саморазпада и има нужда от спешно демонтиране и преместване в посока Музея на тоталитарното изкуство). Чисто транспортно, беше много добра идея построяването на подлез за трамваите и свързването на бул. „Скобелев“ с „Васил Левски“ под НДК. Още тогава под НДК стояха входовете към метростанцията, където дълги години се помещаваше базар „София“.

През 1983-1984г. булевард „Черни връх“, в участъка между НДК и хотел „Хемус“ беше тотално преустроен. Под булеварда беше изкопан гигантски тунел, за който казваха че е за метрото, а подлезът пред музея „Земята и хората“ трябваше да е вход към метростанцията.

Част от тунелите за втория лъч са копани тогава, включително и станция „Европейски съюз“

Тогава трамваят се промъкваше по временна линия, пълзяща там, където е тротоарът покрай „Земята и хората“. От прозорците му наблюдавах гигантската дупка и тунела под булеварда и си мислех, че изпуснах 1981-ва, за да се повозя на метрото, но през 1988, когато се очертава да завършвам училище, най-вероятно с метрото ще отида на последния си учебен ден.

Прекръстването на точно тази станция от „св. Наум“ на „Европейски съюз“ е пример за най-долно слагачество и популизъм.

Вече знаете как завършва тази история.

Искам да дам още един пример.

През 1985 г. лицето П. закупува от „Мототехника“ синя „Лада 2105“ след 8-10 годишно чакане. Колата е налице и може да превозва пътници и товари от точка А. до точка Б. но как да оценим това събитие?

– Като грамаден успех на икономиката, обществения строй и управляващата партия, защото до 1939г, коли са можели да си закупуват само богаташите?
– Като грамаден личен успех на П., защото е имал нервите да изчака тези 8-10 години и да събере парите?

Но ако разрешим на мислите си да шават в неразрешена посока, можем да питаме и:
– Дали все пак във върволицата от лични и общодържавни успехи може да забележим и някое проблемче?
– Можем ли да критикуваме цената, сроковете за доставка и техническо-естетическите качества на Лада 2105 или просто трябва да ѝ се радваме, защото я има?

И да стигнем до най-опасния въпрос:

– Възможна ли е някаква алтернативна реалност, където нещата стават по-бързо, по-добре и колата е по-хубава?

Достигаме до фундаменталния въпрос на живота и битието:

– Помага ли лъжата някому?

Кой тип въпроси можеше да ни подготви по-добре за промените след 1989 г.?

София и България изостават с транспортната си инфраструктура с около 8-10 години от нуждите си.

Благодарение на помощта от Япония и Европейския съюз и в София се появи що-годе смислено метро.

Като изключим обясненията за собственото величие на управляващите, показвайки еврокомисари по телевизията, но без да вникват в думите им (прочети анализа на Иван Бедров какво всъщност каза Барозу) , метрото ни беше подарено от по-развити приятелски и съюзнически страни, за да не изглеждаме като страна от третия свят в клуба на богатите и демократичните.

Защото там, накъдето сме се запътили, има метро по-отдавна.

Баце, защо няма спирка „Япония“?*

Допълнително четиво: „София, година 2000“ – Как щеше да изглежда столицата и метрото, ако се беше сбъднал планът от 1979 г., публикуван в списание „Космос“ .

–––––––––

* Довършването на първа линия на метрото до „Младост“ стана с помощи от Япония и японска фирма изпълнител, а на втора линия – с помощи от Европейския съюз.

От блога „Бели байтове за черни дни“ на Комитата и Стойчо

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.