Далечният изток на Русия – мост към Азия или мост към нищото?

Ройтерс

Денят на гнева събра хиляди демонстранти във Владивосток. Снимка: восток-медиа

Визията на Владимир Ленин за развитие на руския Далечен изток не би била не на място, ако попадне сред точките, по които ще говори президентът Владимир Путин на срещата на страните от Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество АТИС , която той ще домакинства в тихоокеанското пристанище Владивосток.

”Ще предложим на капиталистите от развитите страни да се построи супер магистрала между Лондон, Москва, Владивосток и Пекин”, се казва в плана, подписан от съветския революционен водач. „Ще им кажем, че това ще отвори несметните богатства на Сибир”.

Деветдесет години по-късно Кремъл обнови външния вид на прозореца на Русия към Изтока с надеждата да подобри образа му в очите на инвеститорите от най-бързо развиващия се регион в света, както и да възстанови собствената си намаляваща популярност сред водещите труден живот местни жители.

Царска Русия построи дългата 9300 км железопътна линия до Владивосток за рекордно кратко време, само за да попадне тя в ръцете на болшевиките година по-късно. Вдъхновен от посещението си през 1959 г. в друг тихоокеански град, Сан Франциско, съветският лидер Никита Хрушчов също се амбицирал да развие града.

Сега Русия е наляла 21 милиарда долара в източното си крайбрежие, за да привлече инвеститори, туристи и любители на хазарта от Азия и да убеди местните да спрат да напускат града, който въпреки грандиозните проекти до голяма степен си остава изолиран от останалата част на най-голямата страна в света.

След завръщането си в Кремъл за трети мандат през май 59-годишният Путин направи стратегически завой от поразената от кризата Европа към изгряващите икономики от Азиатско-тихоокеанския регион, създавайки министерство за развитието на Далечния изток.

Но във Владивосток, град с 600 000-но население, където часовниците са със седем часа напред от Москва, наливането на капитали не е помогнало особено на местните да променят негативното си мнение за лидера, доминиращ в Русия от 2000 г. насам.

Макар и градът – чието име се превежда като ‘владетел на Изтока’ – да беше преобразен с ново летище, мостове и магистрали на няколко нива, жителите казват, че изкуствено раздутите договори са били спечелени от вътрешни хора и похарчените пари биха могли да бъдат изразходвани за социални услуги и жилищно строителство.

”Не свързвам това с Путин. Отне им цяла вечност да започнат да строят моста”, каза 28-годишният биолог Евгений Скоркин, който миналия месец беше един от хилядите хора, дошли за масовата разходка по новото съоръжение. То минава над тесния морски залив, наречен „Златен рог”, отварящ гледка към пристанището на града и акостиралите в него кораби на руския тихоокеански флот.

Местните хора на изкуството в началото на миналия век си представяли мост, който да свързва два отдалечени жилищни района на Владивосток, но проектът си остана мечта, докато Путин не намери 500 милиона долара в бюджета, за да бъде построен.

”Животът едва сега започва за нас. Създаваме европейски град. Тук е центърът на света!”, каза ентусиазирано кметът на Владивосток, Игор Пушкарьов, в разговор на моста с репортер, точно когато започваше да се спуска мъгла.

Центърът на града вечерно време е тих, но поне е добре осветен – за разлика от мрака на 90-те години, когато Владивосток беше измъчван от спирания на тока. В нощното небе си играят светлините от монтирани на пилоните на моста лазерни прожектори. Но никъде в града не можеш да видиш чуждестранни вериги ресторанти и кафенета като Макдоналдс и Старбъкс, с които са осеяни градовете във вътрешността на Русия.

Целейки се във втори мандат, 37-годишният бивш бизнесмен се надява, че вниманието на руските лидери няма да стихне след срещата в края на седмицата на страните от АТИС, в която членуват 21 страни: „Ние наистина желаем тези отношения да продължат. Ние сме щастливи хора – успяхме!”

Не всички обаче споделят тези позитивни чувства. ”Никой не изпитва някакви особено топли чувства”, казва местният депутат Артьом Самсонов относно настроенията на неговите земляци от Изтока спрямо Путин. През 2007 г. в шоу по националната телевизия, в което трябваше да отговаря на различни въпроси, президентът обеща нови инвестиции, за да се спре обезлюдяването на Приморския край, докато хората си търсеха работа другаде.

Пет години след купчината обещания на Путин младите и образовани граждани на Владивосток все още го напускат, макар че градът може се похвали с още един трофей на регионалното развитие – втори мост, построен за 1 милиард долара.

Лидерите ще преминат със своите лимузини по най-големия вантов мост в света – пилоните му са високи почти колкото Айфеловата кула в Париж – на път за остров Руский, където ще се състои срещата. Те ще бъдат настанени в новопостроен университетски кампус, като някои от делегатите ще спят в студентски общежития.

”Започваш да се питаш колко ли са похарчили за този мост и кой изобщо има нужда от него?”, каза Самсонов, 37-годишен опозиционен активист. „Няма никакво съотношение между разходи и ползи”.

Гражданската инициатива на Самсонов е сред първите при организиране на протести срещу антикризисните мерки на Путин по време на икономическата криза от 2009 г., които включваха налагане на наказателни такси на вноса на коли втора употреба.

Мярката помогна за спасяването на държавния автомобилен производител „АвтоВАЗ”, но разгневи много от местните, които си докарват допълнителни доходи, внасяйки употребявани автомобили с десен волан от Япония. И те излязоха по улиците.

”Властите часове наред ги нямаше във Владивосток”, спомня си Владимир Беспалов, опозиционен депутат от групата на комунистите в местния парламент на Приморския край.

”Полицейските шефове, местните власти, кметът – никой не успя да се справи с няколкото хиляди души, които бяха готови да рушат, да чупят и да преобръщат”, каза той. „Градът беше на ръба на анархията”.

Путин изпрати от Москва елитните полицейски части за борба с безредиците ОМОН, за да потуши протестите, и си плати със загуба на подкрепа на изборите миналия декември, когато управляващата му партия – доминираща навсякъде – остана на трето място.

Дори и при строго контролираната руска избирателна система на изборите през март Путин не спечели по категоричен начин мнозинството от гласовете в региона. Той събра 48 процента в Приморския край, което е доста под националния му резултат от 64 процента.

Константин Бовдик, по образование учител по китайски, преди доста време се отказъл от преподавателската си кариера и изкарвал добри пари – по 60 000 рубли 1900 долара на месец – работейки на моста над залива Златен рог. Сега 34-годишният Бовдик може да си загуби работата.

”Е, това беше. Мостът е построен. Срещата ще свърши. И усещаме как икономическата криза сериозно ни диша във врата”, каза специалистът по антикорозионна защита с хванало загар лице и облечен в син работен комбинизон и с оранжева каска на главата, докато нарамва две триметрови стоманени греди.

”Всички пари се връщат обратно в Москва, а после изтичат в Лондон”, каза той. „Крадат всичко и после ни удрят по главите с палки . . . Това е полицейска държава”.

Губернаторът на Приморския край Владимир Миклушевски, назначен тази година за управител на 2-милионния административен район, след като предшественикът му беше уволнен посред вълна от обвинения срещу него в корупция, каза, че властите трябва да работят, за да върнат доверието на обществото.

”Сред хората цари всеобща липса на доверие във властите. Властта трябва да е по-отворена”, каза 44-годишният инженер, който е родом от Екатеринбург и първоначално е трябвало да ръководи новия университет на остров Руский.

Бившият губернатор Сергей Даркин междувременно се озова в Москва на поста заместник-министър на регионалното развитие. ”Това е подигравка с народа”, казва 64-годишният Александър Латкин, който е директор на Института за международен бизнес и икономика във Владивосток.

С избледняването на спомена за разпадналия се през 1991 г. СССР, местни познавачи гледат с насмешка на страховете, че Китай може да колонизира и в крайна сметка да анексира Изтока – макар че Москва от време на време използва заплахата за териториалната цялост на Русия.

”Все още сме изправени пред задачата да защитаваме нашите далекоизточни земи от прекомерното увеличение на броя на гражданите на чужди държави”, каза миналия месец премиерът Дмитрий Медведев, също подемайки темата по време на правителствено заседание, след като се беше завърнал от пътуване до Владивосток, където откри моста към остров Руский за трафик.

”Тук има по-малко китайци, отколкото преди 10 години”, отговори китаистът Виктор Ларин, добавяйки, че нископлатените работни места сега се заемат от гастарбайтери от бившите съветски републики в Централна Азия и намиращата се недалеч Северна Корея. „Китайските градове” в руския Далечен изток изчезнаха, каза той, защото мигрантите бяха привлечени у дома от темповете на икономическо развитие, които са два пъти по-големи от тези в Русия.

Разликата от двете страни на границата е доста осезаема – китайските земи процъфтяват и привличат все повече работници, докато руският Далечен изток се бори с отлива на запад.

Населението на Китай от 1,3 млрд. души се нуждае от сибирските и далекоизточните природни ресурси на Русия, от петрола, от полезните изкопаеми и от дървесината, и му „е по-евтино да ги купува, отколкото да се бие за тях”, каза Ларин. ”Те нямат нужда се заселват тук”.

Страховете, че Китай може да окупира цели ивици от източните руски земи, каза той, са „колективна, подсъзнателна заблуда”. Русия няма от какво да се страхува, отваряйки Изтока – може би този път ще успее, казва първият постсъветски губернатор на Приморския край Владимир Кузнецов, който стана генерален консул на Русия в Сан Франциско.

”Владивосток е построен като прозорец на Азия към света. После идват революцията, гражданската война, съветското управление. Когато станах губернатор основната ми задача беше да отворя града. Това беше вторият опит – и не се получи”, каза Кузнецов, който сега е научен ръководител в Далекоизточния федерален университет на остров Руский. ”Сега ни се предоставя трета възможност – форумът на страните от АТИС”.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.