Тъжните млади в България и Ай Ти секторът

Снимка: Валентина Петрова

Миналата година премиерът Борисов остави неотразимо впечатление със съвета си към студенти “Ама нямал работа, защото бил Ай Ти специалист… търсят се овчари”. (виж тук за заплатите в Ай Ти сектора).
За сравнение, неотдавна журналистка от Украйна каза нещо, в общи линии валидно и за България: “Ако си млад в нашата страна, като че ли имаш шанс да водиш нормален живот най-вече ако си програмист. Затова и всички мечтаят да станат IТ специалисти – това почти сигурно ти гарантира, че няма да си беден и че ще имаш висок доход”. В Лвов имало толкова голям брой от т.нар. ай ти-та, млади хора, които са се самообразовали или завършили местното училище за информационни технологии, че местният кмет се шегувал, че трябва да открие украинска Силиконова долина. Украйна като България е бедна страна, обезкръвявана от емиграция, където за съжаление няма кой знае какво производство.

У нас професията IТ специалист също се превърна в знак за равенство с благоденствие, един лост, отместващ на заден план натрапчивата за младите идея за емиграция. Дълго ли обаче ще съществува тази самоподдържаща се тенденция и какво трябва да се промени?
Да си IТ специалист в Източна Европа днес е социален шанс и за съжаление – един от немногото останали. Един IТ специалист може да работи в една по-бедна страна, в която няма кой знае каква актуална технологична база. Липсата на развитие на такава база обаче е трагедия за други видове специалисти (трагедия е и за самата страна). Големите компании спестяват пари чрез IТ аутсорсинг тук, защото работната ръка е по-евтина, отколкото в някои западни държави, а квалифицирани специалисти се намират. Младите програмисти същевременно си спестяват мрачната действителност, пред която са изправени немалко от връстниците им – лоши условия на труд, ниски заплати, осигуряване на по-нисък праг от реалния. У нас цари късогледството на работодателите, “изцеждането” на младите хора, а не инвестирането в тях. Липсва практика на наемане на стажанти, както и хора без опит, в които компаниите да инвестират. И това е не само жалко, но е убийствено за икономиката. И за пръв път за сегашните поколения е трудно да постигнат това, което се е смятало за естествено от предишните – нормална работа и дом. Безработицата при хората до 29 години у нас вече е над 30 %, според европейски статистики, според други източници неофициалната безработица е повече.

Засега поне младите информатици имат голяма перспектива. Съотношението между цената и качеството на работата им е удовлетворяващo за компаниите. Освен програмисти, тук те намират и персонал за кол центрове например, с каквито Бизнес паркът в София е пълен (средностатистическият човек, работещ там, е млад човек, завършил някоя от многото езиковите ни гимназии, които дават добра подготовка).
Въпреки търсенето на програмисти обаче, ако имаше повече условия за обучение и стратегически инвестиции, тази тенденция може да се запази и засили. Защото тя не може да се съхрани от само себе си. Всеки с поне малко икономически познания знае, че потенциалът на човешки ресурси на един пазар не е безкраен и изисква инвестиции, а освен това интересът на компаниите, занимаващи се с IТ аутсорсинг, трябва да се поддържа.

Стъпките за развитие най-общо казано са свързани с инвестиции, развиване на наличната база, стимулиране по програми. Държавата би могла да се инвестира повече в информационно обучение още в училище, да се подкрепят финансово повече семинари и програми. В един немалък град като Велико Търново например, известен с образователната си база, информационните паралелки в средните училища се броят на пръсти. Засилено кандидатстване по европейски проекти за развитие на информационните технологии е вариант, от който много държави се възползват. В периода 2007-2012 г. Естония ще получи 62,6 млн. евро от структурните фондове на ЕС за развитие на т.нар. естонско информационно общество. Тази идея има за цел създаване на „нови условия на живот и работа чрез широко въвеждане на нови технологии”, т.е. изграждане на една икономика на познанието. Това са банални, но ценни думи, когато се приведат на практика.
В програмата на ЕС ясно е казано, че целите и реализацията се финансират от:
• инвестиции от частния и държавния сектор;
• държавния бюджет;
• общински средства;
• средства по международни програми;
• средства, придобити на основата на двустранни и многостранни договори.
Странно е, че у нас трудно могат да се открият обявени за обществеността цифри за това колко средства са инвестирани досега в развитие на българско информационно общество.
Неприятно, но България все още има проблеми с елементарния достъп до технологии. Това още повече подчертава предизвикателствата пред технологичното образование на един по-широк кръг хора.

Според статистика на Юростат за достъпа на домакинствата до интернет през 2010 г. сме на последно място сред страните в Европа (33 %). Странно, нали? Нашите управляващи често се хвалят с развитието на пътната инфраструктура. Къде обаче остана развитието на информационната инфраструктура, която е дори по-важна?
В Гърция, България и Румъния по-малко от половината от хората са ползвали компютри и интернет, продължава неумолимо статистиката. В нея се добавя, че само Румъния и Турция са по-назад от България в ползването на компютър на глава от населението през 2010 г. ( виж тук) . Във всички страни-членки, освен България, Румъния и Кипър делът на предприятията с интернет достъп надвишава 90 %.

Световни организации като ООН от доста време насам са осъзнали, че ако технологичното образование и обучение на колкото се може повече хора не се финансира, ще се отвори една огромна пропаст между т.нар. млади технократи и останалите. Това е едно голямо неравенство и води до по-малък социален шанс за другите.
При липса на стратегия за модерно технологично обучение много хора са лишени от шанса да имат модерна професия, а и работа въобще. Поначало един млад човек трудно може да е конкурентноспособен, без да има хубаво образование в търсена област. В същото време част от по-възрастните хора буквално са обречени, тъй като нямат допълнителна квалификация, не са получили т.нар. образование за цял живот, което у нас по принцип се пренебрегва като идея, за разлика от други европейски страни и САЩ. В резултат безработицата, освен при младите, е стряскащо висока при хората над 40 години. Без компютърни умения и актуализирани познания тези хора просто остават  в една изолационна на пазара на труда.

У нас като че ли съществува идеята, че всеки трябва да се оправя, както може. Огромна част от младите хора са безработни, защото университетите продължават да увеличават броя на местата в хуманитарни специалности, както и от икономически такива, и да бълват кадри, въпреки че пазарът отдавна вече е дал индикации, че е преситен от тях.
Добрин Станев, редактор на студентското списание “Eurofocus” казва, че в контраст с положението при хуманитарните специалности, във Физическия факултет на Софийския университет има около 90 незаети бройки тази година. Според него наистина има ръст в сектора на IТ аутсорсинг, но трябва да си зададем въпроса дали българските компании правят най-новите технологически софтуерни приложения. Някои компании правят това и печелят добре, други обаче правят рутинни, „нискоквалифицирани” IТ дейности и съществува опасността да се превърнем в предимно спомагателен персонал, ако образованието не бъде подобрено, добавя Добрин.

България не се слави с високото си производство, което дори е на смъртен одър, а технологичният ни потенциал намалява. Този огромен дефицит, който рискува да превърне страната ни в консуматорски рай за чужденците, може да се компенсира чрез развитие на сектори като информационните технологии и инженерни науки. Образованието и квалификацията все повече се превръщат в единствената порта, водеща към нормален живот.

Градовете в провинцията се превръщат в западащи места, обитавани (вече дори не чак толкова и обитавани) от неудовлетворени млади хора. Много от населените ни места имат потенциал да се превърнат в добри университетски и училищни среди, даващи технологично, иновативно образование. Там обаче, като че ли напук на замиращия младежки живот, продължават да се отварят пиано барове и кафенета, дискотеки и клубове, където младите хора се преструват, че са весели. Същите млади хора се радват, ако им съобщят, че са избрани да берат ягоди или да продават в магазин в някой американски град.

Междувременно в някои страни стимулират мозъци за квалифицирана работа, вместо да бъдат превръщани в тела, които се потят над ежедневното си оцеляване. Създават се техници, инженери, учени, за които има работа, а не тъжни млади хора.
А страната ни все още се хвали, че едва ли не подаряваме мозъци на останалата част от света…

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.