“Труд”, “24 часа”, султани от Оман и Банкя – нищо общо, моля ви се

Делян Пеевски пред премиера Борисов на трибуната на парламента, по време на парламентарен контрол. Снимка: Юлиана Николова, Sofia Photo Agency

Кой купува “Труд” и “24 часа”? След различни слухове и сензационни новини, избълвани в интернет, официален отговор на този въпрос още не е даден и няма да се чуе скоро. Но каквото и да съобщят официално, то няма да бъде цялата истина.

Все пак картината се изяснява. От следващите редове читателят сам може да си направи изводите не само кой как купува вестници и контролира медиите, но и в каква хватка е хваната цяла България. Зад подготвяната сделка се очертава сянка от… султаната Оман, но цялата предварителна подготовка говори, че това е само бутафория, а реалните играчи са тук, в България.

Бойко подговена сделка

Някак странно големите медии мълчат по въпроса какво става с два от най-големите вестници. Преди няколко месеца шумяха за “вестникарски войни”, както ги нарекоха, но после, когато играта загрубя съвсем, млъкнаха. За повечето вестници е обяснимо. Те са част от играта. Но има и телевизии, радиостанции. Защо мълчат?

Издателите на “Труд” и “24 часа” Любомир Павлов и Огнян Донев бяха подпрени с по няколко обвинения от прокуратурата – пране на пари, укриване на данъци и др., които трудно се доказват и разследването срещу тях може да продължи години. Акциите им са блокирани от съда, не могат да се разпореждат с тях.

И двамата собственици на “Труд” и “24 часа” са с мярка за неотклонение под гаранция, Донев за 500 000 лева (рекордна за правосъдието), плюс още 50 000 лева по друго обвинение, Павлов е с гаранция за 100 000 лева плюс 50 000 лв. по друго обвинение. Изглежда добре за пред обществото – погнаха богаташите, те всички са далавераджии. Но е и удобно за сделка – продавачът е клекнал отвсякъде. И да не е искал да си продава вестниците, ще заиска сам.

Донев е председател на Съюза на работодателите в България. Самият той каза, че с такова обвинение могат да арестуват всеки бизнесмен в България, той е готов да се изправи пред всеки съд и това срещу него е клеветническа кампания.

Може ли при такъв скандал – шефът на най-голямата работодателска организация в България и собственик на най-голямата фармацевтична компания в България, същевременно акционер в два от най-големите вестници, а никой в големите медии не коментира, не търси обяснение. Задоволяват се с йезуитски премерени информации.

Вестник “Уикенд” пусна по сергиите безплатна книга “Престъпната империя” за двамата издатели на “Труд” и “24 часа” в тираж близо 200 000 броя. Такъв издателски ход е без прецедент в историята на България. Да раздават безплатно пропагандна книга по вестникарските сергии не се бяха сетили и при комунизма. Пеевски е новатор със замах. И пилее пари с широки пръсти.
И така логично се стига до най-важния въпрос –

кой седи зад всичко това?

Кой подготви почвата и кой е купувачът на издателския холдинг “Труд” и “24 часа” , че така удобно за него работят и прокуратурата и съдът?

Ето няколко факта, нека читателят сам си прави изводите. Корпоративна търговска банка седи зад медиите на Делян Пеевски – те са купени с нейни пари на кредит. Банката налива пари в каци без дъно като ТВ 7 и др. В тази банка, както е известно, са парите на най-големите държавни компании като НЕК, АЕЦ “Козлодуй”, Булгаргаз и др., общо 18 на брой. И тази банка е 30% собственост на някакво дружество на султаната Оман. То закупило дяловете през 2009 г.
През май 2010 американският посланик у нас, помолен да коментира пред БНТ данните за сметките на държавните фирми, каза: „Изненадващо е, че повече от 50% от приходите на страната са в малка корпоративна банка, собствеността на която не е съвсем прозрачна.“ (виж тук). БНБ реагира остро, че всички банки били прозрачни.

Да, ама звучи малко странно – банката, в която седят държавните пари е с оманска собственост. Не на някой европейски фонд или банка, ами на султаната Оман. В надзорния съвет на банката са двама оманци – Варит Мубарак Саид Ал Каруси и т. н. последният да затвори вратата. Нищо лошо, нали – чуждите инвестиции са добре дошли.

Първата страница на „Телеграф“ възторжено съобщава, че Павлов и Донев са разследвани за пране на пари. Според вестника те вече са на съд.

Само преди месец още една чужда инвестиция дойде от Оман. Някакъв друг султан оттам купи 25% от “Инвест банк”, която е част от “Феста холдинг” на Петя Славова. Ама този оманец не е от онези оманци в Корпоративна търговска банка. Този е Адил Саид Ахмед Ал Шанфари и т. н. последният да затвори вратата.

И другата подробност е, че “Инвест банк” е третата банка, по размера на държавни и общински пари в нея, след Корпоративна търговска банка и СИБанк. (А „Инвест банк“ пък каква банка е – виж тук).

Полека лека държавните средства започват да се съхраняват в омански ръце. Пак нищо лошо, нали? Да не им смятаме печалбата от милиардите на държавата по сметките в банките – те плащат на държавните компании по около 3% лихва, а дава техните пари като кредити за 12-13-14% лихва. Нали са банки.

И така, в разгара на вълненията, че издателите на “Труд” и “24 часа” са клекнали и ще си продават вестниците, се оказа, че Венелина Гочева изведнъж оглави издателския борд. И се оказа също, че в края на август тя е регистрирала фирма „Нюз Про“ ООД заедно с Димитър Димитров, бивш изпълнителен директор на ”Феста холдинг”, част от който е “Инвест банк”. Предметът на дейност е информационна, рекламна, издателска и т. н. дейност, но и търговско представителство, посредничество и комисионерство, придобиване и разпореждане с дялове и акции в други дружества.

Сега се чака само съдът, подсетен от когото трябва, да освободи акциите на Донев и Павлов, те да ги прехвърлят и да се реализира сделката. И може би двамата да заминат в изгнание като руските олигарси, напъдени от Путин. Поне такива слухове пускат клюкарските издания.

Холдингът “ББ”

Получава се някак, че тия и ония оманци се появяват винаги в необходимия момент и подкрепят банките, които пък купуват или контролират медии. Медии, които мощно подкрепят правителството и клепат всеки ден враговете му.
Или може би не? Това дружество на Гочева и бившия шеф на “Инвест банк” няма нищо общо с “Инвест банк”, която беше подпряна с инжекция от Оман? Кой знае. Нека читателят сам прецени.

Оттук нататък читателят може сам да си отговаря и на въпроса защо е този интерес за инвестиции от Оман, какво общо има това с “Труд” и “24 часа” и цялата дандания около Донев и Павлов.

И къде по-лесно се перат пари? В Близкия Изток или в Европа? Като натрупаш по няколкостотин милиона годишно от комисиони в брой, от контрабанда и т.н. сенчеста дейност, къде е по-лесно да ги легализираш?

Българските медии са заложници. Жалко за професионалистите в тях, те ще трябва да слугуват и да скърцат със зъби. Новото ръководство на издателския холдинг на “Труд” и “24 часа” е сякаш назначено от Бойко Борисов – хора, които са писали дитирамби за него, обслужвали са го непрекъснато в последните 10 години и са надували като балон публичния му образ.

Когато Донев и Павлов купиха “Труд” и “24 часа”, e-vestnik написа, че това е все едно да си купиш фабрика на 9 септември 1944 г. (виж тук). Почти познахме – не последва национализация, а приватизация. Всичко подлежи на приватизация от холдинга. В Корпоративна търговска банка отидоха и БТК- Виваком, “Булгартабак”, цифровизацията на ефира, фирми и прочее. Никой не може да им проследи инвестициите, те са навсякъде.

Но не е толкова страшно. България видя краха  на всички големи групировки в България – “Мултигруп”, СИК, ВИС, “Орион” и т. н. Собствениците им (които останаха живи) се налапаха с по някое парче, но групировките им се разпаднаха.

Ако си мислят сегашните, че ще векуват, лъжат се. Те нямат интелектуалния и образователен капацитет да управляват всичко онова, което са нажабили. С тоя и оня мустакат банкер начело толкова бизнеси не могат да се управляват. Оттук нататък започва разпадът. Хеле пък в медиите – да си назначиш слуги да ги ръководят е най-добрия начин да ги закопаеш.

Колегите по вестниците да си знаят – пари ще има до изборите, независимо кой ще ги спечели…

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.