Ирак – назад към бъдещето

Американски войници в Ирак. Снимка: багнюз

Дали иракският премиер Нури ал Малики не се превръща в следващия иракски диктатор и дали на някого във Вашингтон му пука за това? На втората половина на въпроса отговорът е лесен. Пентагонът искаше да остави 8000 американски военнослужещи в Ирак след американското изтегляне. Но Малики даде ясно да се разбере, че няма да има повече американски военни след изтичането на споразумението на 31 декември 2011 г.

Държавният департамент планираше да има в Ирак посолство с 16 000 души персонал, а ЦРУ да разположи 700 агенти, но силният човек на Ирак грубо попари исканията на САЩ за внушително цивилно присъствие, като настоя, че неговият офис носи директната отговорност за одобряване на издаването на всяка една американска дипломатическа виза.

Вашингтон можеше да използва „нежната сила“ на договорите за военни доставки, но не пожела да го направи. Малики позволява на иранците да летят през иракското въздушно пространство, за да извършват доставки за режима на Асад в Сирия. Вашингтон продължава да не иска и да знае за това.

А що се касае до първата част на горния въпрос, авторитаризмът на Малики все още трябва да се развива, преди да достигне пропорциите на терора на Саддам Хюсеин. Но обвиненията срещу него набъбват. В нощта на американското изтегляне от Ирак, войските и танковете, оглавени от сина на Малики, обкръжиха дома на иракския вицепрезидент Тарик ал Хашеми и на други двама членове на доминираната от сунитите коалиция Иракия.

В неделя Хашеми беше осъден задочно на смърт заради организирането на наказателни отряди за нападения срещу негови противници. От трима от охранителите на вицепрезидента с мъчения бяха изтръгнати признания. Един от охранителите почина от раните. Иракия, която спечели най-много места в парламента на последните избори през 2010 г., не е първата жертва на хватката около властта на Малики.

Както подчерта Томи Додж, водещ специалист по Ирак, Малики спечели пълния контрол върху иракските сили за сигурност, като разруши официалната командна верига, премести офиса на главнокомандващия на иракската армия в собствения си офис и създаде провинциални командни центрове, оглавени от генерали, които бяха лично избрани от него.

При Малики иракските сили за специални операции, описвани като най-добрите в Близкия изток, се превърнаха в преторианска гвардия, наречена Гвардията на спасителя Малики. Същото се случи и с разузнавателните служби и с съдебната система. След като се отърва от онези сунити, снели оръжие и опитали се да влязат в политиката през 2010 г., следващата цел на Малики ще бъдат кюрдите, чиято автономия той ще заплаши, а после и привържениците на Муктада Садр.

Крайният продукт от всичко това ще бъде една централизирана страна. Тя няма да е точно като Русия на Владимир Путин, но подобно на Путин и Малики упражнява нещо като конкурентен авторитаризъм. Той си служи с набора от инструменти на всяка демократичната държава парламент, насрочени избори, конституция за една единствена цел – да остане на власт на всяка цена, в това число и чрез мъчения и наказателни отряди, сеещи смърт.

Не трябва тогава да е изненадващо, че Ал Каида, която беше обезсилена, когато сунитските племенни лидери се обърнаха срещу нея, сега се връща обратно в Ирак. Стремежът на Малики към господстване може да запрати страната обратно в гражданската война.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.