Полетът на Путин с жеравите и външнополитическият реализъм

в. Известия

Путин лети с жерави. Снимка: официален сайт

Да го кажем направо: грешките на официалния пиар във връзка с полета на Владимир Путин с мотоделтаплан над река Об са толкова значителни, че вътрешният политически пазар вижда в тях неочакван и твърде щедър подарък за президентските недоброжелатели.

Още преди проявата опозиционери взеха с наслада да дегустират „най-апетитните“ според тях подробности – за специалната бяла наметка и каската, снабдена с клюн. От снимките по време на полета личи, че водачите на жеравни ята наистина имат такива екипи. Пилотът на делтаплана (или е инструктор?) носи бял шлем, а на лицето – маска с нещо като птичи клюн. Естествено би било странно да видим държавния глава с подобно одеяние, а не са отменени и официалните снимки. Путин се ограничи с бял гащеризон. Впрочем и това бе притеснително, макар и обяснимо.

Тук обаче бе зареден нов капан. Да се акцентира върху образа на „як мъжага“ – това просто не действа у нас в началото на второто десетилетие от 21-и век. Владимир Путин вече летя с боен изтребител, със самолет амфибия, плава с бойна подводница . . . Снимки на президента като риболовец и на ловен излет – с пушка в ръка, обиколиха не само руските, но и всички световни медии.

Любопитно е, че след мартенските избори водещи американски вестници и интернет издания отново извадиха тези фотоси на бял свят. Формираният имидж явно е оставил спомен в Съединените щати. Вече е някак странно да се пита „Who is Mr. Putin?“. Сами са му сложили „чавка“ в квадратчето: Путин е strongman.

Безперспективно ще е да продължи натискът за налагане на този образ в Русия. И точно толкова странно е да се разчита, че инициативите на държавния глава в защита на редки и застрашени видове ще събудят по-голям обществен интерес от стойността на комуналните услуги, положението в правоохранителната система или цената на бензина.

Всички обичаме природата, но днес се изправяме катадневно пред толкова проблеми, че някак не ни е до жеравите и усурийските тигри. Цинично ли звучи? Нищо чудно: та нали ако можеше измирането на някой вид да се „размени“ срещу друга някаква полиция и по-различна медицина, тая размяна би била подкрепена с огромно мнозинство.

И съвсем логично идва един въпрос. Може би въпросният продукт изобщо не е бил предназначен за вътрешния пазар? Защото на целевия пазар – в САЩ, продуктът явно се „харчи“.

Държавният департамент на САЩ откликна незабавно. Говорителят му Патрик Вентръл заяви на пресконференция, че е гледал видео за проекта с жеравите и дава „положителна оценка“ за личното включване на руския президент в спасяването на застрашени животински видове.

Желанието на президента да хвърчи, повел ято жерави, естествено не иде от стремеж да се хареса на Държавния департамент. Нека обаче си припомним, че става дума за демократичния Държавен департамент, за този на Обама, за онзи същия, който измисли рестартирането. И че Обама е същият този президент, който обеща повече гъвкавост по въпроса за ПРО.

А не ще и дума, че през мандата на Обама – не и по времето на друг някой американски президент, откакто се помни днешна Русия, – там започнаха да разговарят с нас учтиво и цивилизовано. Обичайният менторски тон в изказванията на официални лица от САЩ впрочем бе запазен – но при все това четиригодишното управление на Обама, да си го кажем направо, за Русия е просто подарък от съдбата.

В САЩ обаче е в разгара си предизборната надпревара. И колкото повече наближават изборите, толкова по-очевидно става, че преднината, събрана от Обама, безследно се е изпарила. Американското общество е разцепено, раздразнено от последиците на кризата и дилемата Обама-Ромни все повече наподобява лотария.

Докато някои руски пиар дейци продаваха полета на жеравите, действайки извън целевия пазар, други се мъчеха да ни убедят, че републиканската администрация на Мит Ромни – ако през ноември се появи такава в Белия дом, ще бъде администрация на реалисти във външната политика.

Откъде идва обаче това убеждение? Не ни е представен генезисът на въпросния реализъм сред ултраконсерваторите в САЩ, напиращи днес към властта. Всъщност няма и начин да ни бъде представен, защото реалистите в Републиканската партия изцяло са изместени вече от „ястреби“. Навремето ни се струваше, че неоконсерваторите са основното зло в американския истеблишмънт. Какво пък – добре дошли в новите времена, когато дори и те са по-умерени от евентуалната републиканска администрация.

Мит Ромни вече ни заплаши от трибуната на предизборния конгрес, че ще заеме твърда позиция по цял ред въпроси; Барак Обама пък се изказа в смисъл, че не разбира защо републиканците сочат като враг номер едно Русия, а не Ал Каида.

Важно е да отбележим, че републиканците естествено са по-близки за Владимир Путин в културно отношение. Явно му прави добро впечатление техният култ към силата, социалният им консерватизъм, откритата им религиозност. И обратно – демократите явно не са му по вкуса. Във вътрешната политика Демократическата партия залага днес на т. нар. либерален пакет, включващ например узаконяване на еднополовите бракове, пълно премахване на ограниченията върху абортите и куп други „симпатични“ неща.

Във външната политика обаче днешният президент демократ е очевиден „гълъб“. Не можем да заложим на него официално – и от съображения за дипломатическа етикеция, и от най-обикновена гордост. Възможно бе обаче да изпратим послание по друг начин.

Поредната природозащитна акция на Путин е тъкмо такова послание според мен – та нали екологията също е част от либералния пакет. И ако съдим по бързата реакция на Държавния департамент, посланието е чуто и разшифровано. Точно това е впрочем същността на външнополитическия реализъм по руски маниер. В културен план демократите са неприятни за нас, но обективно погледнато, ще имаме изгода от още четиригодишно управление на Обама. Защо тогава човек да не литне с жеравите, стига да е от полза?

Безспорно би било далеч по-добре, ако руският външнополитически реализъм се продаваше на вътрешния пазар с вярната, подходяща реклама, дори когато си е трудничко – примерно в случая с жеравите и делтаплана. Никой не е обещавал всичко да става лесно. Такива са времената днес.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.