Предстоят най-расистките избори в САЩ

С отслабването на демографското им ядро републиканците са готови на всякакви крайности, за да уловят и задържат вота на белите.

Докато преди две седмици в Тампа републиканците се представяха в своята платформа за партия, за която расата няма значение, един грозен инцидент на подиума на конгреса наведе на мисълта, че не всички са чели документа.

На подиума се изредиха оратори от хаитянски, мексикански, кубински и индийски произход, които разказваха как техните родители е трябвало да преодолеят огромни препятствия, така че да успеят в САЩ. В публиката успяла чернокожа жена, която работи за Си Ен Ен, беше замеряна с фъстъци от редовен посетител на конгресите, който каза: „Ето така храним животните.“

Противоречието между образа на модерна, отворена, толерантна партия и действителността, че сред електората й има значителна, нетолерантна към хора от други раси част, която желае възстановяването на привилегиите за белите, не е нито нещо ново, нито е нещо случайно. В действителност това в не малка степен обяснява траекторията на Републиканската партия през последния почти половин век.

В своя дневник началникът на кабинета на Ричард Никсън, Боб Холдеман, описва как шефът му определил расовите контури на нова електорална стратегия, за да спечели белите от юга и предградията на страната на Републиканската партия в периода непосредствено след ерата на борбите за граждански права. „Трябва да приемеш факта, че всъщност целият проблем са черните“, казал му Никсън. „Решението е да се измисли система, която признава този факт, но в същото време да не изглежда, че го признава открито.“

Оформящите се като най-расистките избори в историята може да са последният акорд от южняшката стратегия на Никсън. Подкрепата на чернокожите за Републиканската партия буквално не можеше да е по-малка. Според скорошно проучване на в. „Уолстрийт джърнъл“ нито един от запитаните афро-американци не е казал, че ще гласува за Ромни. С 32 процента, подкрепата сред хората от латиноамерикански произход е по-висока, но и тя е прекалено ниска, имайки предвид нуждата на републиканците да спечелят 40 процента и постигнатото в миналото – през 2004 г. Джордж Буш-младши спечели 44 процента.

Вследствие на това партията на Линкълн е все по-зависима от едва един сегмент от електората – белите. За да спечели, Ромни се нуждае от 61 процента от белия вот при избирателна активност от страна на белите от 74 процента. Това си е много. През 2008 г. Джон Маккейн спечели 55 процента при същата избирателна активност. „Това е последният път, в който някой опитва да прави това“, заяви за списание „Нешънъл джърнъл“ един от стратезите на кампанията на републиканците. А консултантката на партията, Ана Наваро, каза за в. „Лос Анджелис таймс“: „С тези проценти, които получава Ромни сега, имаме основания за тревога.“

Има две основни причини за тази паника. Първата е, че „системата“, която Никсън е имал предвид, вече е видима за повечето хора – особено при положение, че в Белия дом има чернокож президент. Тъй като хората вече привикнаха с това, темата трябва да се натяква по-остро. По време на първичните избори Рик Санторъм заяви пред публика в Ню Хемпшър: „Не искам да правя живота на чернокожите по-добър, давайки им парите на някого другиго; искам да им дам възможност да излязат и да изкарат тези пари.“

Нют Гингрич нарече Обама „раздаващия купони за храна президент“. Само преди няколко седмици в очевидна заигравка с „родословците“, които настояват, че Обама не е роден в САЩ, партийният кандидат Мит Ромни отиде в Мичиган и се пошегува: „На мен никой не ми е искал акта за раждане. Знаят, че това е мястото, където сме родени и отгледани.“ Това е реторическо замеряне с фъстъци. Щом такива неща се казват на всеослушание, значи те са станали лайтмотив в кампанията.

Второ, имайки предвид, че след няколко десетилетия белите ще станат малцинство, тази стратегия вече не е спасение, а е крайъгълен камък. Обвързването на успеха на Републиканската партия с вота на белите от електорална гледна точка е имало смисъл в началото на 70-те. От 1980 г. насам обаче електоралният дял на белите намалява с всеки изминал вот с изключение на един – през 1996 г., когато кандидат беше Рос Перо.

Колкото повече избиратели от афроамерикански и латиноамерикански произход отблъскват, от толкова повече бели избиратели се нуждаят републиканците, за да ги заместят. Бедата е, че те искат да хванат много риба в по-малък вир, което изисква все повече стръв. „Губим опасно демографската надпревара“, каза сенатор Линдзи Греъм, признавайки проблема. „Не създаваме достатъчно разгневени бели, за да се задържим на сцената в дългосрочен план.“

Не че не липсват такива опити. Един пример – Томас Едсъл от в. „Ню Йорк таймс“ анализира предизборен клип от кампанията на Ромни, критикуваща реформата на Обама в здравеопазването. В него се казва: „Години наред сте плащали вноските си в програмата Медикеър – на всяка заплата. А сега, когато имате нужда от нея, Обама оряза 716 милиарда долара от Медикеър. Знаете ли защо? За да плати за „Обамакеър“. Парите, които сте дали, за да си осигурите здравно лечение, отиват за мащабна правителствена програма, която не е за вас.“

Да оставим настрана това, че видеоклипът беше оценен от Politifact за казващ само половината истина и че републиканският кандидат за вицепрезидент Пол Райън предложи бюджет, който ще ореже същата част от програмата Медикеър, без да се реформира здравеопазването. Повече от три четвърти от реципиентите на Медикеър са бели; повече от половината здравно неосигурени не са бели.

Като свържете двете неща по този начин, „Обамакеър“ се превръща в прехвърляне на ресурси от трудилите се усърдно бели пенсионери към бедняшките етнически групи. Междувременно Лари Маккарти, авторът на печално известния расистки видеоклип за Уили Хортън, създаден за кампанията на Джордж Буш-старши през 1988 г., работи за един от суперкомитетите за политическо действие, подкрепящи Ромни.

Описвайки еволюцията на расовата привлекателност на републиканците, покойният Лий Атуотър, бивш председател на Националния комитет на Републиканската партия и член на Рейгъновата администрация, през 1981 г. заяви: „През 1954 г. започваш с „Негър, негър, негър“. Към 1968 г. вече не можеш да казваш „негър“ – това е обидно.

Получава се обратен ефект. Затова казваш неща като принудително превозване на ученици с автобуси извън кварталите им [и] права за щатите. В наши дни трябва да се изразяваш толкова абстрактно, [че] говориш за намаляване на данъци, и всичко, за което говориш, са само икономически неща, а резултатът от това е, [че] черните се засягат повече от белите… очевидно да седиш и да казваш: Искаме да намалим това, е по-абстрактно дори и от това с автобусите, и е адски по-абстрактно от негър, негър“.

Визирайки преживяното от нея в Тампа, Патриша Керъл, операторката от Си Ен Ен, която беше замеряна с фъстъци, каза: „Не мога да променя сърцата и умовете на тези хора. Това трябва да е знак за чернокожите да се пробудят. За известно време хората живееха в еуфория. Хората си мислят, че сме стигнали по-далеч, отколкото в действителност сме“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.