Нещо се променя в Северна Корея?

Асошиейтед прес

Граничари от Южна и Северна Корея. Снимка: чайнадейли

Дълбоко в севернокорейската провинция, в отдалечени села, до които рядко достигат външни хора, както се съобщава, на фермерите ще се дава близо една трета от реколтата им, за да я продават на пазарни цени. Според слуховете колективните земеделски стопанства се преобразуват в нещо подобно на семейни ферми. Държавната пропаганда тръби за славни промени под ръководството на новия млад лидер на страната.

Може ли това да е първият предвестник на реформи в строгата планова икономика на тази сталинистка държава? Мнозина, дълго време изпитвали съмнения наблюдатели стават все по-убедени, че тези икономически промени вече се провеждат, подобно на първото заиграване на Китай с пазарните реформи преди 30 години. Но те също така предупреждават, че това, което точно става, си остава мистерия.

Не е известно външни хора да са посещавали селата в провинция Янган, откакто новите политики са влезли в сила, както се твърди. Няма външни хора, които да са виждали подробности от правителствената заповед от 28 юни – „За създаването на Нова система за управление на икономиката в наш стил“ – за която се предполага, че е поставила началото на програмата. Другите реформи, за които се съобщава – от промени в инвестиционното законодателство до новите правила за разпределяне на дяловете от печалбите в промишления сектор – са обвити в още по-голяма неяснота.

Все пак налице са безспорни признаци, че най-затвореното общество в света може да се заиграва с промени – от внимателно замислена кампания за подобряване на образа на младия лидер на страната Ким Чен-ун до очевидната чистка срещу твърдолинеен генерал и поредицата от често пъти неясни официални изявления, загатващи, че Пхенян е сериозен в намеренията си да либерализира икономиката си.

„Усещам, че нещо се променя“, каза Маркъс Ноланд от базирания във Вашингтон „Институт за международна икономика“ и водещ изследовател на севернокорейската икономика. Ким Чен-ун „се опитва да направи нещо ново“. „Дали това ще е успешно или не, е съвсем отделен въпрос“, добави той.

Подобно на много други анализатори Ноланд остава песимист. Икономическите реформи изглеждат доста ограничени, отбеляза той, и могат бързо да бъдат изоставени, ако Ким размисли или срещне съпротивата на твърдите си поддръжници.

КНДР и преди се е заигравала с икономическите промени. Седемнайсет годишното управление на Ким Чен-ир – чиято кончина през декември отвори пътя за сина му, Ким Чен-ун, да вземе властта – включваше пазарни експерименти през 2002 г., както и унищожително обезценяване на валутата през 2009 г., което лиши милиони хора от спестяванията им. Почти всички реформи бяха връщани назад посред вътрешни противоречия и страхове сред управляващия елит, че те могат да доведат до искания за промяна, които пък от своя страна може като спирала да излязат извън контрола на държавата.

Тихомълком все пак бяха направени известни нововъведения. Изправен пред икономика на ръба на рухването, режимът на стария Ким в крайна сметка позволи да бъдат създадени някои пазарни елементи. След като, както се говори, той преживя удар през 2009 г. и посочи сина си за наследник, Ким Чен-ир обяви ново фокусиране върху икономиката и се опита да привлече чужди инвестиции и търговия, особено от Китай – най-близкият съюзник на КНДР.

Ако последните съобщения за реформи са истина, то почти сигурно тласъкът за тях идва от Китай. Пекин отдавна притиска Пхенян да въведе реформи, подобни на неговите първи стъпки към пазарна икономика.

От години „китайците предлагат настойчиво своята система и своите постижения , а севернокорейците учтиво им кимаха с глави и не предприемаха нищо на практика“, каза Еванс Ревъри, бивш американски дипломат със сериозни контакти в двете Кореи и Китай.

Но имайки предвид, че Пхенян е изправен пред големи предизвикателства – икономика в ужасяващо състояние, международна изолация и преход към управление на третото поколение от династията Ким – представители на Пекин сега смятат, че КНДР е сериозна в намеренията си за промяна, каза той. Това, което не е ясно, добави Ревъри, е дали Ким Чен-ун просто не казва на китайците това, което те искат да чуят, или наистина възнамерява да направи това.

Ами самият Ким? Откакто дойде на власт, той и вътрешният му кръг му създадоха образ, който внимателно отграничава новия лидер от баща му – студен човек, който направи КНДР ядрена сила и съсипа държавата, след като нейните граждани изпаднаха в ужасяваща бедност.

Младият Ким се появи по телевизията със съпругата си и показа своя снимка, направена при разходки в увеселителни паркове. Прическата и облеклото му имитират тези на дядо му – основателят на КНДР Ким Ир-сен. Той посети домовете на обикновени севернокорейци и поздравяваше млади войници. Ким Чен-ун също така съвсем повърхностно загатна за икономическите проблеми на страната, заявявайки в своята първа реч през април, че севернокорейците никога повече не трябва „да затягат коланите“.

Но когато през последните седмици започнаха да изтичат съобщенията за земеделските реформи, правителственият отговор не хвърли яснота върху почти нищо. Неидентифициран правителствен представител каза за държавната Корейска централна телеграфна агенция, че очакванията за реформа „не са нищо повече от смешни и глупави илюзии“, но допълни, че КНДР „прилага нововъведения и нови модели, за да направи така, че хората да се радват на модерен и изключително цивилизован живот и да живеят в лукс и комфорт“.

Някои от опроверженията може да се дължат на чисто семантични причини, като КНДР да се противопоставя на думата „реформа“, защото употребата й може да се изтълкува като отхвърляне на политиките на бащата и дядото на Ким Чен-ун – и двамата почитани като полубожества.

Но предполагаемите земеделски реформи, за които съобщават предимно южнокорейски издания, позоваващи се на анонимни източници вътре в КНДР, са най-явният знак, че на хоризонта може да се задават икономически промени.

Земеделието е крехкият гръбнак на севернокорейската икономика. Макар по-малко от 20 процента от тази планинска страна да са годни за оран, почти всяко късче земя, което може да се обработва – включително някои части от столицата – са засети с ориз, царевица, домати, зеле и други. Тракторите и горивото за тях си остават лукс, така че повечето от работата се върши на ръка и с помощта на волове.

В типичното колективно стопанство стотици семейства живеят в малки, еднотипни селски къщички с дворове, където всяко семейство поддържа градина. По селските пътища из страната могат да бъдат видяни земеделци, каращи реколтата си към пазара – някои я превозват с теглени от волове талиги, други с велосипеди.

Според съобщенията, на земеделци от колективни стопанства в определени села сега се дават по 30 процента от реколтата им, за да я продават на открития пазар – три пъти повече, отколкото им беше позволено преди. В добавка т. нар. трудови екипи на земеделците, както се говори, са били намалени – от 10-25 души на едва четирима.

Ако това изглежда като регулаторна техническа подробност, според познавачи съчетанието от тези две промени може да има огромен ефект, драстично увеличавайки земеделската продукция. На практика това ще даде на отделните семейства контрол над части от колективните стопанства, и ще ги поощри да произвеждат колкото може повече заради печалбата.

Малцина наблюдатели обаче виждат каквито и да са политически реформи. КНДР си остава полицейска държава, където контактите с чужденци без официално разрешение са забранени и където според правозащитни организации повече от 100 000 политически затворници са хвърлени в огромен брой лагери.

И посред пиар кампанията за новия лидер и слуховете за икономическа реформа, правозащитни организации отбелязаха още една промяна – откакто Ким Чен-ун пое властта миналата година, според тях КНДР драстично е засилила мерките за сигурност по границата с Китай. Вследствие на това броят на севернокорейците, успели да избягат в съседната държава, е спаднал наполовина в сравнение с година по-рано.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.