Рози като злато

Снимки: Валентина Петрова

Заради топлата зима тази година розоберът започна по-рано от обичайното, а падналите дъждове осигуриха цъфтеж на розите поне две седмици повече. Сезонните работници скърпват семейния бюджет по време на цъфтежа. За месец те изкарват по три-четири минимални заплати. За килограм цвят получават до 2 лв. Жени, а тук-там и мъже излизат в многобройните розови градини отрано сутрин. Бързат да късат цветове, защото, настъпи ли жегата, маслото им слиза в корените. В последните години хората не достигат. Затова берачите са на полето по 14-15 часа дневно. Цветовете от ранните часове отиват за преработка на масло, а тези от късните – за сушене.

На цената на златото

За да се извлече 1 кг розов екстракт, са необходими 2500-3000 кг цвят. Така цената му достига тази на златото. На международните пазари той се търгува срещу 4000 евро за кг. Мускалче с един грам у нас пък се предлага срещу 20 лв. Затова позападналият през последните години бизнес възвръща славата си. Все повече стопани възстановяват градините си, а от чужбина са готови и за сделки на зелено.

До 2000 г. с розови насаждения у нас са били едва 9000 дка, сега те са достигнали 35 000 дка. Така страната отново е на първото място в световния парфюмериен пазар. Сред големите производители са още Турция, Мароко и Иран, Франция и Италия, но климатичните особености у нас правят розите ни далеч по-дъхави и с много по-траен аромат. Това ги прави предпочитани от не от кого да е, а от модните империи „Живанши”, „Кристиян Диор”, „Нина Ричи”, „Шанел”. За разлика от европейците, които купуват розовото масло за козметичната индустрия, американците пък го търсят като смазочна съставка за космическите си апарати. Всички совалки и кораби се обработват с розовия екстракт, защото той е устойчив на всякаква температура.

Все пак за целите на парфюмерията той трябва да се съхранява при 10-12 градуса. В центъра на София има трезор, в който скъпоценният продукт се пази в банки от термоустойчиво стъкло. За транспортиране пък се използват специални медни съдове, увити в платно. Гърлото им се запечатва с восъчен печат, изработен преди 70 години, от който има само 1 екземпляр, за да няма фалшификации на продукта.
Истинското масло не е течен продукт, както повечето хора смятат. При средна температура 18-22 градуса то стои на кристалчета. Мирисната му оценка у нас е поверена на специалисти, които познават целия технологичен процес. За обучението на подобен експерт са необходими около 10 години.

Снимки: Валентина Петрова
Снимки: Валентина Петрова
Снимки: Валентина Петрова......Снимки: Валентина Петрова...............Снимки: Валентина Петрова

Едно от най-известните имена в бранша е това на проф. Недко Недков, директор на Института по розата и етерично-маслените култури в Казанлък. На 1 юни научното звено чества 100 години от създаването си през 1907 г. „Тази година България ще произведе между 2 и 2,5 тона розово масло, което ще задоволи изискванията на международния пазар”, казва ученият.

Според него за възраждането на бизнеса е спомогнала много европейската програма САПАРД. С финансиране чрез нея и Държавен фонд „Земеделие” за последните пет години у нас са били отпуснати 100 млн. лв. за розовите насаждения. Проф. Недков обаче твърди, че градините не трябва повече да се увеличават, защото на този етап по-голяма реколта не би могла да намери реализация. Затова трябвало да се мисли за разрастване на лавандуловите масиви, към които също имало голям интерес в чужбина.

Новите сортове

В момента от Института по розата са насочили усилията си към новите сортове. Специалистите работят по селекцията на растения с по-високо съдържание на розово масло и издържащи на по- ниски температури. Следващите години масово ще бъдат внедрени „Свежен“ и „Искра“, които са с много високи добиви. Имаме и още два сорта, заявени за сертификат – „Яна“ и „Елена“. Институтът е създал и роза, наречена на Нешка Робева.

Към нашите рози обаче научен интерес проявяват не само български специалисти. Един от задълбочените им изследователи е немският професор Дитрих Вабнер и той често посещава Горнотракийската низина. Анализите му показали, че розите имат и много лечебни свойства. Розовото масло е и сред най-важните съставки за стресирана, раздразнена и застаряваща кожа, защото стабилизира клетъчните стени. Не случайно, било използвано върху облъчени при аварията в Чернобил. Маслото помага и при рутинна лъчетерапия на онкоболни, казва проф. Вабнер. В комбинация с витамин А пък се използвало при лечение на алкохолизъм.

Преди три години с друг германски учен Вабнер е открил научно доказателство за това защо хората обичат да миришат рози: “0,2 секунди след като се помирише, се получава химична реакция. Розовото масло попада в таламуса и стимулира произвеждането на енцефалин – това е нещото, което ни кара да се чувстваме добре. “

И докато немският професор се е заел да популяризира българското производство, се намират и други, които са готови да му сложат спирачки. Неотдавна израелският проф. Александер Вайнщайн обяви, че е разработил много по-ефективен метод за добив на розово масло. В неговите лаборатории в Реховот в Еврейския институт „Робърт смит” той отглеждал цветя мутанти. Екстрактът от генетично изменените растения бил с по-високо качество и с изключително ниска себестойност за разлика от българската продукция. Цялото количество розово масло от нашата страна можело да бъде добито в опитната му база, където нямало и опасност от лоши климатични условия. Той изнамерил начин да превърне от обикновената мая биореактор, подпомагащ производството на летливи парфюми. Фирми от Великобритания,САЩ и Израел вече се интересували от работата на порфесора.

Назад във времето

Подобни изявления засега не плашат хората от Горнотракийската низина. „Ние имаме история. Превърнали сме се в световна марка. Трудно някой ще спечели нашите позиции”, ще ви кажат всички в Долината. Дано, да са прави. Ароматните рози от нашите земи са били прочути още преди 2500 години. За това свидетелстват съчиненията на древните автори и изображения на монети на тракийските владетели от ранното Одриско царство (IV в. пр. н. е.). Когато пък започнало производство и за износ (през 19 в.), розовото масло станало най-твърдата конвертируема валута за нашенци, много по-сигурна и постоянна от френските наполеони или турските лири.

Днес популярността на българския продукт е надхвърлила границите на Стария континент. Славата му е достатъчно голяма дори в Далечния изток, затова не е чудно, че през май и юни в малките подбалкански градчета често могат да бъдат видени японци. Те са едни от най-ентусиазираните участници в празниците на розите в Стрелча, Казанлък и Павел баня. Някои дори обличат кимона, за да се включат в тържествата. Наравно с българите азиатците припяват „Една българска роза” на Паша Христова. Фестивалите привличат и заради възможността човек да опита сладко, ракия или ликьор от рози. Вкусът им е особен, но си заслужава. Главният акцент в тържествата са местни знаменитости като тракийския владетел Севт Трети, който преминава с открита колесница по улиците и площадите. И разбира се, Ганьо Балкански, нарамил неизменните дисаги с мускалчета през рамо.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.