Трудна демокрация за Тунис

Асошиейтед прес

Емигранти от Тунис на гара Термини в Рим. Снимка: БТА

Тунис затъна през тази седмица в ожесточен дебат относно документа, която трябва да бъде пример за промяната в арабския свят. Отдавна очакваната конституция трябва да определи какво са свободни да правят жените, каква е ролята на исляма в обществото и изкуството и как да бъде поделена политическата власт след десетилетия на диктатура.

Разногласията върху текста на документа вече заплашват с разпадане управляващия съюз от светски и религиозни партии, които едва-едва държат Тунис в едно цяло. Това става година и половина след началото на продемократичната вълна от въстания, известна като Арабската пролет. Опитът на Тунис ще бъде внимателно наблюдаван в останалата част от региона.

На фона на гневни протести на безработни и насилствени действия на младежи, налагащи крайно консервативната форма на исляма, учредителното събрание, което бе избрано през миналата година, за да управлява Тунис и да изготви конституцията, се събра отново през тази седмица. Основният закон трябва да бъде одобрен от две трети от членовете на събранието до изборите през март или – ако срокът не бъде спазен – да бъде подложен на всенароден референдум.

След като тунизийците свалиха дългогодишния диктатор Зин ал Абидин бен Али през януари 2011 г., те масово гласуваха за умерената ислямска партия „Ан Нахда“ (Възраждане), отреждайки й над 40 на сто от местата в събранието. „Ан Нахда“, която влезе в коалиция с две леви светски партии, се старае да вкара в релси икономиката, да създаде работни места и да опази мира.

По време на свещения месец Рамазан (през юли и август) банди от крайно консервативни салафити атакуваха няколко артистични прояви, смятани от тях за безбожни. Гостуващ френски парламентарист от тунизийски произход бе бит от една банда, защото неговата съпруга и дъщеря не били облечени прилично в летните си дрехи.

Последната заплаха за управляващата партия обаче дойде от вътрешността на коалицията и по-точно от президента Монсеф Марзуки, дългогодишен правозащитник и член на лявата партия „Конгрес за републиката“.

При откриването на годишната конференция на своята партия на 24 август приближен на Марзуки прочете негово изявление, в което се обвинява „Ан Нахда“, че монополизира властта. „Има засилване на усещането, че нашите братя от „Ан Нахда“ се опитват да доминират на всички политически и административни нива на държавата и да поставят свои последователи на властови позиции, независимо от това дали са компетентни, или не“, каза президентът. „Тази практика напомня за предишния режим“, добави той.

Има обаче елементи от стария Тунис, които Марзуки и светските активисти искат да запазят. В частност това са напредничавите права на жените. Законодателството, прието след като Тунис се сдоби с независимост от Франция пред десетилетия, даде на жените право на глас при развод и определи равнопоставеност на половете. Тунизийките изпъкнаха с качествата си в медицината, управлението и силите за сигурност.

Марзуки атакува проектотекстовете в конституцията, които описват жените като „допълнение“ към мъжете, а на като равни на тях. Мнозина се опасяват, че това може да бъде опит за отменяне на законите за правата на жените. Марзуки яростно се противопоставя и на усилията на „Ан Нахда“ да предостави пълномощия на министър-председателя вместо на избрания президент. Учредителното събрание ще трябва да реши дали президентът да бъде избиран пряко от народа, или ще бъде по-символична фигура, излъчена от парламента.

Много от светските партии се надяват да има силен, пряко избран президент, тъй като те не вярват, че ще могат да се мерят с „Ан Нахда“, която има широка подкрепа сред народа и силно присъствие в парламента.

„Марзуки иска да възстанови имиджа си на активист и принципен човек“, казва Незиха Реджиба, която е напуснала „Конгреса за републиката“ заради отвращението си от съюза на Марзуки с ислямистите. „Но за него е твърде късно; той изигра картите си и „Ан Нахда“ всъщност го погреба“, добавя той.

Друга област, в която се очаква сериозен дебат, ще бъде балансът между свободата на изразяване и уважението към религията. Докато свободата на изразяване е залегнала в проекта за конституция, нейният член 3, както и други текстове криминализират „нападенията срещу светини“.

След въстанието от 2011 г. в Тунис имаше няколко случая на глоби и присъди затвор за хора, чието изкуство съдиите окачествиха като обида за исляма. Светски активисти се опасяват, че мъглявата формулировка в конституцията ще има смразяващ ефект върху медиите и изкуството.

Последният случай с телевизионния продуцент Самир Фехри, арестуван за предполагаема корупция, също бе тревожен сигнал за свободата на изразяване. Някои смятат, че той е бил взет за мишена заради своето сатирично шоу, в което кукли пародират политически личности по подобие на популярното през 80-те години британско комедийно шоу „Поразителна прилика“ (Spitting image). Фехри се предаде на властите миналата седмица, след като на негово име бе издадена заповед за арест по обвинения в неправилно използване на държавни средства при създаването на продуцентска компания през 90-те години.

„Като имаме предвид момента на отправяне на тези обвинения срещу Сами Фехри, смятаме, че те са политически мотивирани“, казва Жоел Симон, изпълнителен директор на Комитета за защита н журналистите.

Другият коалиционен партньор на „Ан Нахда“ – „Ат Такатул“ или Демократичен блок за труд и свободи на парламентарния председател Мустафа бен Джаафар – до голяма степен стои настрана от конфликта. Но Джаафар ясно е заявил, че „червената линия“ за неговата партия в конституцията ще бъдат правата на жените и гарантирането на свободите.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.