Студентката Славка: „Българските роми във Франция не са само просяци и бандити!“

Стрийт прес, Франция

Ромката Славка в кафенето на своя факултет. Снимка: авторът

Не беше много трудно да убедим Славка да отговори на нашето интервю: „Това е страхотна идея. Трябва да разрушим стереотипите: ромите не са само просяци и бандити!“ Определяме си среща в кафенето на Иналко (Национален институт за източни езици и цивилизации, Париж – б.р.) – факултета за източни езици – където младата жена на 28 години трябва да отиде, за да се запише за новия семестър в магистратурата по междукултурна комуникация.

Славка е родена през 1984 г. във Велико Търново, от 2003 до 2008 г. работи в сдружение за подмагане на ромските деца в България. Идва през 2007 г. във Франция по програма за обмен. От 2009 г. е сътрудничка на организацията Гласът на ромите. През 2012 г. се дипломира по езика романи. Подготвя магистратура по междукултурна комуникация.

Облечена с обикновени дънки,  тъмносиня жилетка и черно яке, Славка изглежда като образцова студентка. Тя участва в няколко организации, които помагат на децата и бедните жени от нейната общност.

– Когато пристигнах във Франция, за първи път видях лагери. Бях наистина изненадана да видя, че има роми, които живеят по този начин. Никога не бях го виждала в България.

– Значи ромите учат и в университети?

– Да! Много роми в България са студенти, във всички страни от Източна Европа също! Дипломирах се в България, където имаше около 120 роми студенти в моя университет: право, педагогика, администрация… Не съм първата и няма да бъда последната студентка ромка! Пристигнах във Франция през 2007 г. по програмата „Еразъм“. По обмен между моя университет и Иналко. След като завърших в България,дойдох тук и се записах в Иналко да уча романи, езика на ромите. А успоредно уча и интеркултурна комуникация.

– Не е ли трудно да учиш, когато живееш в бидонвил?

– Аз никога не съм живяла в лагер! Ромите, които виждате във Франция, които живеят в бидонвили, са много малка част: всички роми не са такива. Хората в лагерите, които просят, са най-видимите. Във Франция има много имигранти от ромски произход, които са като мен, както се казва: „интегрирани“. Те живеят като всички останали в къщи, но са невидими. Аз живея в апартамент в Сен Дьони с моя съпруг, който е французин.

– Ти идваш от заможна среда?

– Не, аз съм от много бедно семейство. Имах доста тежък живот. Мисля, че ако не бях срещнала някои хора, които ми помогнаха да уча, днес щях да бъда омъжена, с четири или пет деца. Аз започнах като ромите, които могат да се видят тук. Семейството ми беше необразовано, за щастие имах учители, които ме подтикваха, и особено баба ми. Тя беше неграмотна, но толкова се интересуваше от книгите, че настояваше да ходя на училище. Когато станах на 14 години, чичовците ми искаха да ме омъжат. Смятаха, че е време да имам деца. А когато възрастните решават вместо нас, ние не можем да направим нищо. Но баба ми каза „не“. А сега бих искала да помогна на свой ред на ромските деца.

– Как те приемат ромите от гетата? Смятат ли те за една от тях?

– Трябва да разберем, че вече има голямо културно разнообразие в лагерите. Българските роми не са същите като румънските или сръбските. Забелязвам, че фактът, че съм ромка и говоря романи, премахва бариерите. Имат ми доверие, диалогът се установява по-лесно. В общността често има културни табута. Жените не могат да говорят за секс, за аборт, за гинекологични проблеми. А когато отида в гетото, българските жени могат да говорят с мен за всичко. Може би ме виждат и като пример.

– Мъжете са малко мачо, традиционалисти, те не те ли приемат като смущаващ елемент?

– Не. Психологията на ромите е много интересна. Когато отида на терен, аз се представям и веднага казвам,че съм омъжена. Това повдига авторитета ми. Дори преди да се омъжа, пак казвах, че съм омъжена! В противен случай е неприемливо! Това има значение в общността: след като се омъжиш можеш да проучваш, можеш да помагаш на общността. Тогава ти се доверяват!

– Как срещна френския си съпруг?

– В университета в България. Учеше как да работи с роми. Беше трудно в началото. Семейството ми, като всяко друго семейство, се притеснява от хора, които не са от общността. Когато някой е „гаджо“. Първият въпрос, който ми зададе майка ми, беше: „Той бие ли те?“ В ромската общност има много малтретирани жени. Но когато го опознаха като човек, те го приеха. Ромите се шокират, че съпругът ми говори перфектен романи. Това е голям плюс за него! Когато говориш езика, дори ако си гаджо, ромите са по-малко подозрителни. Освен това той има много приятели роми. И танцува! На сватбата пускаха 50/50 френската музика и ромска. И семейството му също танцува на ромската музика.

– Твоите близки приятели във Франция роми ли са?

– Да, някои от тях. Впрочем, запознах се с тях във факултета. Затова казвам, че има много студенти от ромски произход. Но имам и много френски приятели. А също и китайци, корейци, индийци. Такава е университетската среда.

– Ромска привичка, от която не успяваш да се отървеш?

– Когато се виждам с моите приятели роми, никога не си определяме среща. Ако искаме да се видим, те ми се обаждат и се срещаме в момента, независимо от часа. Ние не казваме: „Ще се видим в 5 часа, или през следващата седмица.“ Но в действителност това не е типично само за ромите, а за Балканите въобще.

– Каква музика има в твоя iPhone?

– Обичам турската музика! Принадлежа към етническа група, наречена миллети, която е туркоезична. Но обичам много и българската ромска музика, например Софи Маринова. Слушам също Риана и Бионсе! Обичам поп.

На раздяла Славка държи да даде още един съвет, който разбива стереотипите за ромите: „Французите мислят, че Брегович е циганската музика. Но не е само той!“

Превод e-vestnik
От Стрийт прес

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.