Тежки дни се задават в Близкия изток

в. Дейли телеграф

Терорист от Хамас в Ивицата Газа. Снимка: АП/БТА

Антиамериканските безредици показват защо подкрепата на президента Барак Обама за Арабската пролет може да има обратен ефект, особено ако Израел се намеси срещу Иран

Когато миналата година президентът Барак Обама реши да подкрепи Арабската пролет, той приличаше на експерт по обезвреждане на бомби, решил да извърши контролиран взрив на очевидно нестабилно устройство, без да е твърде наясно какво точно има в него. Той трябва да е знаел, че ще има пламъци и жертви и че докато пожарът гори, ще е невъзможно да се отгатне какви ще са окончателните щети.

Разпространяващите се из мюсюлманския свят вълнения като протест срещу нескопосано направен филм, осмиващ пророка Мохамед, са може би най-малкият му проблем – „известните неизвестни“, както би казал бившият американски министър на отбраната Доналд Ръмсфелд. Далеч по-тревожни са перспективите бивши съюзници като Египет да станат враждебни или пък антиамерикански ислямистки организации да вземат властта и да причинят хаос в раздирани от войни страни като Сирия.

Или най-тревожната – нападение на Израел срещу Иран, което да предизвика враждебен отговор от Техеран и неговите наместници и да разгневи обикновените мюсюлмани из целия регион с поредна военна интервенция в Близкия изток.

Особено след 11 септември всичко, което се възприема като обида срещу исляма, беше посрещано с протести. След публикуването през 2005 г. в датски вестник на карикатури на пророка имаше смъртни случаи в Либия при управлението на полковник Кадафи и в Афганистан на Карзай, в Нигерия и Ливан.

Този път САЩ са обезпокоени от неясния отговор на новото правителство в Египет, където неспособността на полицията да защити посолството в Кайро придоби още по-неприятен отзвук след бавната лична реакция на президента Мохамед Морси. Неговите „Мюсюлмански братя“ отправиха язвителни нападки по адрес на САЩ, задето не са успели да попречат на заснемането на филма, а Морси осъди с половин уста нападенията над посолствата.

Но неяснотата в поведението на Египет също е нещо нормално. Не са много правителствата в Близкия изток, които имат смелост да се изправят срещу ислямистките елементи, ако смятат, че общественото мнение е на тяхна страна.

Освен това САЩ са нащрек и към подобряващите се отношения на египетското правителство с Иран, с който северноафриканската държава поддържаше ледени отношения при управлението на сваления от власт предшественик на Морси, Хосни Мубарак. На това се дължеше несигурният отговор на Обама, когато неотдавна беше попитан в интервю дали новият режим в Кайро е съюзник или враг. Той отвърна просто, че режимът „е нов и се опитва да намери пътя си“.

Морси не иска да дразни Вашингтон. Все пак той се опитва да издейства опрощаване на дълг и все още е получател на два милиарда долара годишна военна помощ. Но наред с това той протегна ръка, може би не за приятелство, а за сътрудничество, на Иран, като отиде неотдавна на среща на Движението на необвързаните държави и покани Техеран да се присъедини към преговорите за бъдещето на Сирия.

Външни министерства на западни страни вече изказват тревога от този развой – учтиво изразена като съмнения дали Иран може да играе „конструктивна роля“ по проблема сас Сирия.

Правителства из целия Арабски свят също са неспокойни какви сили може да са отприщили събитията през последните 18 месеца, особено по отношение на опасността верският конфликт в Сирия да излезе извън контрол. Държави като Саудитска Арабия се тревожат, че продемократичните въстания няма да се ограничат само в страните с диктатури, но може да се разпространят и в монархиите.

Подобни страхове правят и без това сложните сметки на Америка по отношение на Иран почти невъзможни. Преди две години американските съюзници Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, сигурни, че държат под контрол своите народи и по-богати, отколкото са си представяли дори в мечтите си заради рекордните цени на петрола, виждаха надигащия се Иран като единствена заплаха.

Макар и в публични изявления да се съсредоточаваха върху враждебността си към Израел, техните неофициални желания, разкрити по забележителен начин от Уикилийкс, са да бъде отсечена „главата на змията“ в Иран. Това сякаш бе гаранция, че ако Америка или Израел нападнат Ислямската република, близкоизточната фронтова линия на САЩ в Персийския залив ще окаже твърда подкрепа.

Сега, когато Иран се държи като ранена мечка заради вероятната загуба на сирийския си приятел, сунитският свят започва да проявява нервност. Ясно е защо САЩ смятат, че сега не му е времето към тази смес да се прибавя още една западна военна интервенция.

На същото мнение са и поддръжниците им – именно затова западните лидери изпратиха при Бенямин Нетаняху цяла поредица от пратеници, включително Дейвид Камерън, които да го молят да не предприема нищо.

До изборите в САЩ остават по-малко от два месеца. Силите на антиамериканизма много добре осъзнават слабите места, налага американският изборен цикъл. Затова може би не е съвпадение, че рискът, който президентът Обама пое преди 18 месеца с подкрепата за Арабската пролет, започва да го преследва именно сега.

Той би казал, може би основателно, че не е имал друга възможност освен полуконтролиран взрив. Но докато посолствата горят и Израел обмисля варианти за действие, фактът, че бомбата е била настроена да избухне в точно определен момент, може да се окаже проблем за него.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.