Да, Русия е нашият главен геополитически враг

Защо Мит Ромни е прав за Москва

Най-смелият ход на президентската надпревара досега беше като че ли твърдението на Мит Ромни, че Русия е „геополитически враг номер 1“ за Америка. Кандидатът на Великата стара партия изрече това за първи път преди месец и оттогава бе прикован на позорния стълб от демократите за „закостенялото си мислене“ от епохата на Студената война. Някои смятат, че това становище може дори да подкопае традиционната представа, която избирателите имат за републиканците, че са по-вещи по въпросите на националната сигурност от демократите.

Въпреки острите реакции, които последваха, Ромни потвърди вижданията си за Русия миналата седмица. Сега вече не прикачва към Москва номера – най-малкото номер 1 – но изрази мнение, че „каквото и да се опитат САЩ да направят по света, руснаците им се противопоставят“. По-конкретно той даде за пример обструктивното поведение на Русия за конфликта в Сирия и ядрената криза с Иран.

Явно му се е изплъзнала от вниманието дългогодишната подкрепа на Русия във войната с тероризма и ключовата роля, която Москва играе за Северната снабдителна мрежа, поддържаща операцията на съюзниците в Афганистан.

Но няма значение. Ромни въпреки това е прав за Русия. Засега само инстинктивно, тъй като както по всичко личи, все още не е избистрил мисленето си. Що се отнася до вида мислене, за който приканва, той даде да се разбере следното: трябва да преценяваме света от геополитическа перспектива. Доста свежо, като се има предвид пълната липса на стремеж днес в американските институции да научат повече за преплитането на географията с външната политика.

Полето на геополитиката бе затъмнено през 40-те години, след като нацистка Германия поведе териториално ориентирана политика, базирана на увеличаването на Lebensraum (жизненото пространство) чрез силата на оръжието. Като научна дисциплина тя така и не успя да се разграничи от тази лоша асоциация в главите на хората. Само можем да се надяваме, че ходът на Ромни за Русия стимулира възраждането на по-легитимни интереси.

Защото според класическия смисъл на геополитиката, а именно насочване на вниманието към територията, ресурсите от всякакъв вид и тяхното влияние върху възгледите, поведението и политиката, е повече от ясно, че Русия е основната противотежест на американската мощ и влияние. Огромна страна, която според терминологията на великия географ Халфорд Макиндър се е разпростряла върху евразийския „хартланд“, не може да не оказва съществено влияние върху света. Страна с хиляди ядрени оръжия, все още съществени въоръжени сили и изобилие от природни ресурси не може да няма своите залози във висшата политика.

Твърденията на Ромни за Русия не трябва да се смятат толкова като закостеняло стратегическо мислене, а като критика на предстоящия „тихоокеански завой“ на Барак Обама, при който Китай е заел позицията на наш най-голям геополитически враг. Но Пекин, изпитващ все още родилните мъки на модернизацията и притиснат от огромно по численост население, с растящи енергийни нужди и труден политически преход – спомнете си за Бо Силай и други родилни мъки на политическия преход – трудно може да се приеме като нашия нов геополитически враг номер едно.

Още повече, че китайската военна машина е десетилетия далеч от способността да изпрати сили на значителни разстояния. Дори широкият 100 мили Тайвански проток би изглеждал хиляда мили за нея. Огромната по численост Народоосвободителна армия също повдига редица въпросителни и може да се похвали с много малко съществени промени, които да са видими, откакто носът й бе окървавен през китайско-виетнамската война през 1979 г.

Със сигурност китайският флот е новаторски ориентиран с придобиването на множество малки кораби с ракети с малък обсег. А китайските хакери са сред най-добрите в света. Но тези способности трудно формират очертанията на световна военна сила.

Задържайки фокуса към Русия, Ромни може пък да демонстрира качествата си на геостратег. Имайки предвид по-големите способности на Русия и нейните намерения така ясно и често враждебни на американските интереси, умният геополитически ход за Вашингтон би бил да се сближи повече с Пекин и да остави Москва да мисли много повече за източния си фланг. Това бе стратегическа промяна, която сработи твърде добре за президента Ричард Никсън преди 40 години, когато той пръв изигра „китайската карта“; тя би могла и днес да свърши добра работа.

Подобна инициатива е логична, като се има предвид, че търговията на САЩ с Китай надхвърля половин трилион долара годишно – повече от десет пъти над равнището на руско-американския икономически обмен. Пекин служи също и като най-големият кредитор. Просто няма никакъв смисъл да се провокира Китай, както вече стана с тихоокеанския завой на Обама. Ако Ромни е прав, че Русия отново се превръща в черната овца на света, тогава един американски тихоокеански завой трябва да означава по-голямо сближаване, а не отдалечаване от Пекин.

Най-големият недостатък в прозрението на Ромни за Русия е, че след като истината излезе наяве, Москва може да стане по-раздразнителна и по-склонна да действа открито срещу американските интереси. Но не е задължително конфронтацията да е единственият възможен път напред. Признаването на геополитическото значение на Русия може да доведе също до по-умерен американски подход към света, с по-малко тръбене за „световната лидерска роля“ на Вашингтон. Това в замяна може да доведе до по-добри делови отношения с Русия.

Това, че Русия и САЩ са орисани за величие в международните дела, че съдбите им са преплетени, е било забелязано още през 1835 г. от проницателния политически мислител Алексис дьо Токвил. В края на първия том на класическия си труд „Демокрацията в Америка“ Токвил казва за тези две страни: Те имат различни изходни точки и пътищата им се различават; въпреки това всяка от тях изглежда нарочена по някакъв таен замисъл на Провидението да държи един ден в ръцете си съдбите на половината свят.

Това пророчество беше доказано от историята през последното столетие. Сега Мит Ромни на практика твърди, че Токвил продължава да е прав и че ние пренебрегваме дълбокото му прозрение, излагайки се на опасност.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.