Защо светът се нуждае от ренесанс на малкото селско стопанство

Български фермерски секс календар
Снимка от първия български еротичен селскостопански календар на fermer.bg. Снимка: fermer.bg

Жаждата за печалба разрушава селското стопанство – и света – но тенденцията към местни магазини и фермерски пазари дава истинска надежда.

Британските селскостопански производители не могат да произвеждат прасета толкова евтино, колкото поляците, нито фураж за говеда толкова евтино, колкото бразилците, нито пък мляко толкова евтино, колкото американците, нито плодове толкова евтино, колкото испанците. Ако те не запретнат ръкави, просто ще трябва да се оттеглят, диктува пазарът.

Според неотдавнашно проучване на Националната асоциация за отглеждане на свине около 100 малки и средни свинеферми вероятно ще прекратят дейността си тази година, а това са 10 процента от общия им брой.

Великобритания губи десетки млекодобивни ферми всеки месец. Градинарството отдавна изчезна (какво стана с градината на Англия – Кент?). Само 1 % от британците сега се занимават с обработване на земя.

Положението обаче навсякъде е едно и също. Традиционните фремери в Африка и Азия са призовавани да се откажат от производството на храна за собствените си народи и да отглеждат суровини за нас, в замяна на нашите пари, които ние правим чрез банкиране.

Разбира се, селските стопанства трябват да са възможно най-големи, за да бъде постигната значителна по размер икономика, а работната ръка трябва да бъде намалена, за да се съкратят разходите, така че повечето съществуващи дребни селскостопански производители – мъже и жени, трябва да си идат.

Стотици хиляди фермери се самоубиха в Индия, но повечето бягат в градовете, за да се присъединят към оценяваните на близо милиард изселници от провинцията, които сега живеят в градските гета (почти една трета от градското население на страната).

Обективни данни – такива, каквито учени и икономисти, съветващи световните сили, използват, за да подкрепят идеите си – подсказват, че новите подходи не работят – не и ако смятаме, че целта на селското стопанство е да произвежда качествена храна.

Един милиард души по целия свят от сегашното 7-милиардно население страдат от хронично недохранване, а друг един милиард страдат от хронично свръххранене – в такава степен, че според статия в сп. „Нейчър“ от май броят на диабетиците в света сега превишава общото население на САЩ и Канада, като причина за това е начинът на хранене.

Вредите за целия свят са големи. Предимно заради промишленото земеделие половината от всички биологични видове на планетата може да изчезнат до края на века. Селското стопанство е окупирало 40 процента от земята на планетата, но замърсяването, което то причинява, излага на опасност живите същества навсякъде, включително в моретата, където оттичането на торове от фермите разрушава коралните рифове.

Корпоративно-правителственият комплекс, който управлява живота ни, обаче се придържа здраво към ожесточеното финансовото съревнование на неолибералния световен пазар. Така че британските селскостопански производители, в британски условия в британски социален контекст, са в пряк конфликт с африканските селяни и американските мегакорпорации и украинските житни барони (или поне щяха да бъдат, ако не бяха европейските субсидии), докато селското стопанство като цяло трябва да се съревновава за инвестиции с коли, оръжия, казина и фризьорски салони.

Ако британските фермери не могат да получат в краткосрочен план по-голяма печалба от поляците или бразилците (или от корпорациите, разположени в техните страни), тогава те просто трябва да си идат. Всъщност правителството на Тони Блеър само преди няколко години сериозно повдигна въпроса британското селско стопанство да последва съдбата на въгледобивната промишленост.

Може да изглежда неприемливо, дори позорно, но както лейди Тачър ни увери преди доста години, „алтернатива няма“, и всички британски правителства след това, дори тези с думата лейбърист в името, сляпо повярваха в това.

Странно наименованият Национален съюз на селскостопанските производители е твърдо решен да прави голям бизнес.

Големият проблем е огромният сблъсък между морала, биологичната реалност и сегашната икономика. Докато и ако не установим равновесие между трите, ще имаме проблеми. Освен това трябва да признаем, че моралът (това, което е добро) и биологичната реалност (това, което е необходимо и възможно) трябва да са водещи, а икономиката да е на второ място.

Както е казал Джон Мейнард Кейнс преди десетки години, икономиките „трябва да седнат отзад“, а ние трябва да се съсредоточим първо върху „реалните си проблеми, свързани с живота и човешките отношения, съзиданието и поведението и религията“.

Ако не признаем моралното задължение да осигуряваме храна за всеки, без да съсипваме останалите, тогава какво означава моралът? Няма извинение за настоящия провал, защото логичното биологично мислене показва, че добрата храна за всеки трябва да е във висша степен възможна.

Доклад след доклад – от онези, които правителствата и големите организации предпочитат да пренебрегват – ни сочат, че най-добрият начин да се гарантира, че всеки ще е добре нахранен, устойчиво и сигурно, е чрез смесени, комплексни и с ниски производствени разходи (полуорганични) ферми.

Те трябва да бъдат трудоемки (или няма да има комплексност), затова не е предимство да бъдат в голям мащаб. Подобни селски стопанства имат традиционна структура, но не трябва да са традиционни в технологиите. Те биха имали полза от добри технологии и науки.

Само че малките до средни смесени ферми, които могат да ни хранят добре и да осигурят добра работа, са абсолютно в противоречие с възприетия в нашето съвремие императив богатството да се увеличава. За да оцелее в борбата за печалба, квалифицираната работна сила трябва да е сменена с големи машини и агрохимия, агрономството трябва да е опростено – монокултурата властва – и всичко трябва да е направено във възможно най-голям размер.

Макар промишленото земеделие да не храни всички, то доведе до масова безработица и съпътстващите я бедност и отчаяние, и разрушава тъканта на света. То надделява, защото произвежда купища краткотрайни пари за хората, които дърпат конците.

Трябва да направим обрат и то бързо. Имам предвид нас, всички нас – обикновените хора, защото правителствата и корпорациите, които управляват света, и техните обслужващи ги експерти и интелектуалци няма да го сторят. Стандартните начини за промяна са чрез реформи или революция. Реформите обаче са твърде бавни и днешните политици и големият бизнес, на който те са признателни, не могат да променят курса. Революцията е твърде несигурна и опасна.

Така че се нуждаем от трети път – ренесанс: да построим нещо по-добро в оригиналния му вид. Всъщност това е народовластие. По целия свят хора и общности започват малки смесени селски стопанства от вида, от който светът наистина се нуждае, а други отварят малки магазини и фермерски пазари, както и транспортни услуги за тези нови селски стопанства. Хиляди организации по света се стремят да подкрепят и координират тези усилия.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.