Икона от Опиц, мъченика… (на гости в дома на един убит наркоман)

Мариян и приятелката му, която се самоубива на деветия ден след смъртта му. Снимка: личен архив

Всички чуха – наркоман, крадец рецидивист, задържан 92 пъти, с две условни присъди… Прочутият вече иконописец Йордан Опиц го застреля пред входа на жилищната си кооперация преди 5 години. „Правилно го застреля”, пишат днес запалянковци из форумите в интернет.

Той е „боклук”, казва Опиц в свои интервюта. И семейството му са „боклуци” – пояснява Опиц. Майката не била потърсила тялото на сина си да го погребе с месеци, само седяла в чужбина, бащата бил алкохолик. Два дни след смъртта на „наркомана” Янчев, в дома му от свръхдоза починала негова приятелка.

Боклуци”, обобщава Опиц. Него го интервюираха обилно, вестници, сайтове, появи се в няколко телевизионни предавания, наговори всичко, което може, за да го помислят за жертва, която трябва да бъде помилвана. Коментиращи из интернет помислиха убития Мариан Янчев за циганин. И повтарят думите на Опиц, че е боклук, който си е получил заслуженото.

След всичко прочетено, включително във вестници с претенции да са по-сериозни (като „24 часа” например), ме смути само понятието „две условни присъди” и 92 задържания.

Йордан Опиц. Снимка: от призив за освобождаването му, разпространяван в интернет

„„Две условни присъди” е правен абсурд. Когато човек има една условна присъда и получи втора, присъдите му стават ефективни. Той излежава и двете. Точно този тънък детайл е труден за осмисляне от колегите журналисти от меродавни вестници като „24 часа”. Нейсе.

А 92 задържания на един и същи човек – от раз се усъмних. Това са полицейски уйдурми. Какъв е тоя, дето ще го арестуват 92 пъти и няма да го вкарат в затвора? Това значи, че не са намерили доказателства за престъпление нито веднъж. И че е някакъв феномен. Възможно ли е? Да не е започнал да разбива апартаменти в пети клас, като се има предвид, че е на 25 години? Ама нейсе. Кой да се замисли.

И когато всички викаха в подкрепа на „несправедливо” осъдения на 5 години затвор за убийство Йордан Опиц, аз написах обратното – че той е убиец и социопат. И такива като него трябва да седят в затвора, защото може да убият още някого.

Около статията се разшумя. Събра 2 хиляди лайкчета във Фейсбук, вестник „Сега” я препечата, поканиха ме в сутрешния блок на Би Ти Ви, там доразвих идеята. Какво излезе – аз изразих обратната гледна точка, която медиите нещо не показаха равностойно.

Майката на убития Мариян, Теодора, се съгласява с нежелание да я снимам. На другия ден адвокатът Марковски я посъветва да приеме поканата за интервю на „24 часа“, да говори в негово присъствие. Тя не смееше да отиде. Снимка: Иван Бакалов

И докато се чудех на тези странности на медиите, ме потърси приятелка на майката на убития Мариан Янчев. Майката никога не е говорила с журналисти, отказала на разни телевизии да се появи, но като прочела статията ми, решила, че може да говори с мен.

В уговорения час отивам в Младост 1. Обикновен блок, от соца, дълъг и крив, завива в единия край. Вход А. Вратата на входа е с разни заварени железни решетки, боядисани в черно – против кражбите.  Звъня отдолу по телефона, слиза жена на средна възраст да ми отвори. Поздравяваме се. Русолява, светлоока, приветлива и смутена. Още не знам това ли е майката, а и не питам.

Качваме се на първия етаж. Посрещат ме в един хол приятелката, която ми се обади, още една млада и една възрастна жена. Възрастната се оказа бабата на Мариян. Младата, бременна в деветия месец, се оказа сестрата на Мариан, а жената, която ме посрещна – майката Теодора.

Трите жени не са толкова развълнувани. Синът, внук и брат е убит преди повече от 5 години. Те са го жалили, оплаквали, вече са претръпнали и позабравили. Говорят спокойно и без излишни емоции.

Холът е с голям балкон, голям диван, фотьойли, типична библиотека, ако не от соца, поне в този стил. Но книгите, с които е пълна, повечето са от онова време – художествена литература, класици, документални и т. н. На един рафт са сложени снимки на убития Мариян – сам, с приятелката му. Черпят ме кафе и студен нес чай.

Разговорът тръгва трудно. Все пак почвам да разпитвам. Майката е разведена с бащата отдавна. Работила е като продавачка дълги години, в момента е безработна. Не е работила в чужбина, за последните 6 години веднъж е ходила до Гърция на гости. Бащата продава на пазара, има сергия. Не питам дали е алкохолик.

Какво е алкохолик? Обажда ми се тия дни колега, познат на Опиц. Той се сърди, че пиша и говоря такива неща за Опиц. Бил готин човек, синът му също, много страдали. Социопат е, казвам, а синът му е съдействал в онзи ден – да е спрял баща си и да му е взел пистолета.

Колегата повтаря приказките на Опиц – майката на убития е по чужбина, бащата е алкохолик, синът е „боклук”, а адвокатът Марковски иска да вземе едни кинти, обобщава колегата.

Колегата… Колегата е алкохолик от години. Пие всеки ден по пет големи. Или не? Може би е само пияница? Както и да е. Такива колеги по вестниците има много. Затова не смятам, че който пие и е алкохолик, е „боклук”. Но, виж, има журналисти, които смятат различни хора за „боклуци”. Също като Опиц.

Убитият Мариян Янчев. Снимка: личен архив

Първо любопитствам за онези прословути 92 задържания и две условни присъди. Както може да се очаква, това са съчинения. Мариан Янчев има 14 задържания. Сестра му помни как й обяснявал, че последно всичките случаи били обединени в едно дело и то влязло в съда. Лежал е два пъти в затвора, веднъж във Варна, после в Кремиковци, общо около година и половина.

Как е станал крадец? Поучително. Дали невежите ще разберат каква болест е наркоманията? Не, не става дума да оневиняваме наркоман – не го закачайте, той е болен. Става дума, че наркоманията е социална болест. Наркозависимият изпада в абстиненция и е способен да извърши всякакво престъпление. Жените проституират, мъжете крадат. Затова е страшна наркоманията.

Мариан е бил на хероин. Учил е в Седма гимназия на „Шишман”, на пъпа на София. Съвпадение – и аз съм учил там. Съвсем не е пропаднало маргинално училище. Майка му го преместила в друго училище по-близо до вкъщи. Тогава тя живеела някъде из центъра, пресечка на „Симеон”. Там попаднал на хора и станал човек, както е казал поетът по друг повод.

Сестрата на Мариан се намесва – „Той стана наркозависим след като отиде с приятели на море във Варна, беше на 18 години. Там опитвал и там се научил…” „Да, баща му му дал пари да отиде сам на море, за първи път”, допълва майката. „После години наред Мариян проклинаше тая Варна… Беше добър, все поемаше вината върху себе си…”, разказва сестрата.

Семейството се опитвало да му помогне, пращали го в провинцията да се откъсне от приятели, той се мъчил да спре. Включил се в метадонова програма в Центъра по наркомании, лекувал се във Военномедицинска академия.
„Все казваше – бабо ще спра, ще се излекувам”, разказва и бабата, пенсионерка, работила като чиновничка във военното министерство.

Мнозина смятат, че наркоманите трябва да се разстрелват. Поне такива мнения може да прочете човек в интернет, по повод случая „Опиц”. Щом е наркоман, може да го стрелят. Боклук… Да ти стане страшно в каква страна от безбожници живеем. След 40 години сталински комунизъм и атеизъм – това е. Правят се на християни, а искат линч и убийства за назидание…

Но когато Опиц прострелва Мариян, той не знае, че е наркоман…
Май сбърках с Опиц, като казах, че е социопат. Той не изпитва чувство за вина, подиграва се със случката, смята, че е извършил нещо справедливо, същевременно се опитва да клинчи и да се оневинява. Но неговото не е само социална патология. Опиц има и психически отклонения. Не става дума за стрелбата по котки, в която го обвиниха защитници на животните, събрали данни за него.

Опиц, освен че си е направил боен пищов от газов, го е заредил с т. нар. дебалансирани куршуми. Какви са те? Най-общо казано, куршумът може да те удари в лявото рамо и да излезе през десния крак. Като влезе в тялото, пътува из него. Тези куршуми са забранени за употреба от различни международни конвенции. Във върха на куршума има сачма.

Когато Опиц гръмнал Мариан, както сам признава – от метър и половина, куршумът минал през сърцето, после влязъл в белия дроб, минал и през черния, през червата и заседнал в хълбока.

Цевта на газовия пищов на Опиц е била изпилена отвътре, за да минава куршум, а не само газове. Но тя не е цев на боен пистолет. Затова Опиц сложил по-малък размер куршуми. Сам казва в интервю, че в патрона имало сачма 4,5 милиметра. Куршумът пронизва в единия край сърцето на Мариан, но дупката не е достатъчно голяма, затова той успява да избяга, бяга около 150 метра и пада до сладкарница до кръстовището на „Дондуков” и „Левски”. Там хора викат линейка и Мариян умира в нея.

В съда питали Опиц – „Откъде намерихте такива куршуми?” „Купих ги на Илиянци”, отговорил. След като Мариян, пронизан от куршума, пробягва последните си 150 метра, Опиц отключва вратата на входа и заплашва другия задържан вътре младеж, с когото Мариян е влязъл в прокълнатия вход – „Един гръмнах, ти ще си следващият”. Тази реплика е протоколирана в съда. По собствени признания на Опиц, той ударил два пъти с пистолета по главата младежа. Поне го е оставил жив…

Всъщност, причините да попаднат двамата с Мариян във входа не са ясни. Вероятно са оглеждали входа, за да планират кражба. Казали на сина на Опиц, който ги срещнал на стълбите, че търсят момиче на име Илияна. Той ги отпратил – „Тук няма такава”.

Не се връзва и версията за шалчето у единия, което уж било откраднато два дни по-рано от апартамента на ограбени съседи. Кой крадец ще направи обир, два дни по-късно ще се накичи с краденото шалче и ще иде пак там да оглежда? Този въпрос го задава и прокурор в делата на една от инстанциите. Оказва се, че и въпросният съсед признава, че се е объркал с това шалче. Шалче, шалче и един убит…

Опиц все повтаря за някаква отвертка. Във вестници писаха, че тя била 40 сантиметра. Опиц ли ги излъга или те си съчиниха? Отвертката е 20 см., намерена в джоба на Мариян. На първоначалните разпити и на първа инстанция на делото Опиц не споменава нищо за никаква отвертка.

Впоследствие сменя адвоката си – наема Илиян Василев, наричан в някои вестници „адвокат на мафията”. И тогава на втора инстанция изведнъж се появява версията за отвертка в ръката, с която бягащият Мариян уж заплашвал Опиц…

На масата в хола седят съдебни решения от три инстанции. Всичко е описано, разпитани са свидетели три пъти, назначена е изцяло нова експертиза, всичко е гледано, гледано…

Заради безкрайните проверки и аутопсии, не дали тялото на Мариян на майката да го погребат. Тя ходила дни наред до съдебна медицина, все я връщали. Един ден избухнала – „Абе, Жоро Илиев убиха, Карамански убиха и ги погребаха след няколко дни. Защо не ми давате сина?” „Няма да ти го дам, докато правя разследване”, й отговорил следовател.

Накрая писала молба до прокуратурата, разрешили. Мариян е убит на 5 февруари, а е погребан на 14 юни. Тялото му стояло в хладилник в моргата. „Не ми дадоха да го видя”, казва майката. И по-добре – щяла е да го сънува до края на живота си.

С един дебалансиран куршум Опиц убива двама души. Мариян има приятелка – Силвия. Тя е от Карнобат, студентка в София, в Техническия университет. Като научава за смъртта на Мариян, изпада в шок, заявява, че иска да се самоубие пред дома на Опиц. Приятелки я удържат и успокояват. Няколко дни Силвия ходи в моргата да моли да й покажат Мариян. Отказват й. Такъв е и законът. Само роднина може. Ама любов, ама това онова…

На деветия ден след смъртта на Мариян момичето отива в дома му – той живеел при баща си по онова време. Тя моли да прекара нощта в стаята на любимия си. Бащата се съгласява. На сутринта я намира мъртва в леглото на Мариян. Момичето не е наркозависимо. Роднините на Мариян не знаят с какво се отровила – дали е взела от неговия наркотик, дали отрова…

В интернет някакви продължават да искат линч, смърт, право да разстрелват… Някак се усещам безсилен и започва да ме обзема апатия. Със сигурност още някой някъде ще умре, гръмнат от нахъсен бранител на частната си собственост. Дали вътре в жилището, в двора, пред входа, дали до колата пред блока.

Опиц може и да го помилват, може и да лежи 5 години при лек режим, да си рисува иконите. Сега сигурно ще им се качи цената. Икона от Опиц – мъченика…

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.