Тайните на атентата от Локърби

На 21 декември 1988 година полет 103 на Пан Ам се взриви над шотландското градче Локърби и отне живота на 270 души. За атентата беше осъден либиецът Меграхи, но и днес има съмнения, че той е истинският виновник. Снимка: chinadaily.ch

Почти 20 години след като терористи взривиха полет 103 на Пан Ам от Ню Йорк за Лондон, единственият човек, осъден за нападението, ще бъде върнат в съда за обжалване. Миналата седмица Шотландската комисия за преразглеждане на криминални дела (SCCRC) съобщи, че връща делото на бившия либийски офицер от разузнаването Абдел Басет ал-Меграхи във Върховния съд. От SCCRC заявиха, че Меграхи, който излежава 27-годишна присъда, ще може да обжалва отново, защото може да е жертва на съдебна грешка през 2001 година. Тогава той беше осъден от съдебен състав от трима шотландски съдии за убийството на 270 души.

В света може би няма по-противоречив терористичен казус. Докладът на шотландската комисия ще има последствия за САЩ, Либия, Иран, Сирия и, разбира се, за Шотландия, където полет 103 се взриви на 21 декември 1988 година, като уби всички пътници на борда и 11 души на земята, а отломките се разпиляха в радиус от няколко мили над малкото градче Локърби. Оттогава казусът е обвит в мистерия. Мащабното международно разследване – проведено съвместно от американски и шотландски съдебни органи – в края на краищата набеляза двама заподозрени либийци. Мотивът: предполагаше се, че са действали с благословията на родината си като отмъщение за въздушните удари на САЩ от 1986 година, които отнеха живота на едно от осиновените деца на либийския лидер Муамар Кадафи. Приемането на Либия от международната общност се дължеше основно на това, че предаде заподозрените на правосъдието през 1999 година, а след процеса пое отговорност и изплати компенсации на семействата на жертвите въз основа на споразумение, постигнато през 2002 и 2003 година. Либия се съгласи да плати за атентата 2,7 милиарда долара. Беше осъден само един от либийците – Меграхи. Решението на съда беше оспорено от различни наблюдатели, включително от наблюдателя на ООН, който се оплака от „политическа аура” около процеса.

Решението на шотландската комисия със сигурност ще разпали противоречията, въпреки че оттам заявиха, че няма данни съдебните процедури да са били повлияни от политически натиск и отхвърлиха твърденията за конспирация на ЦРУ по време на разследването. След три години преразглеждане, комисията написа доклад от повече от 800 страници, плюс допълнителни документи. Докладът не е общодостъпен. Но комисията подчерта мотивите си за новото обжалване в 14-странично публично изявление, изтъквайки шест пункта, в които може да има съдебна грешка.

Всъщност цялата критика се върти около идентификацията на Меграхи от малтийски търговец и около това, дали датата на тяхната предполагаема среща е точна. Според комисията комбинация от доказателства, които не са били известни по време на процеса и не са били адекватно третирани на процеса, хвърлят съмнение върху крайъгълния камък на делото. А той е, че Меграхи е бил на подходящите места, позволяващи му да подготви куфара, в който е бил експлозивът.

Либиецът Ал-Меграхи беше осъден на 27 години затвор за взривения самолет над Локърби, но сега получава шанс да обжалва присъдата, тъй като шотландска комисия се съмнява, че може да има съдебна грешка. Снимка: Ройтерс

Сега Върховният съд на Единбърг ще преразгледа делото на Меграхи – въпреки че може да минат месеци (според говорителя на Върховния съд) преди да бъдат открити петте съдии, подходящи за изслушването. А още преди това целият свят предчувства, че ще бъде произнесено ново решение. Ето какво би означавало то за големите играчи.

За Либия

Ролята на Либия за взривяването на атентата винаги е била под съмнение. Въпреки че официално пое част от отговорността за атаките, нейните лидери продължават да твърдят, че нямат нищо общо с него и че са приели обвиненията като политическата цена да се върнат сред страните, ползващи се с благоволението на САЩ. „И досега извършителите не са известни,” заяви Кадафи за Тайм през 2006 година. След доклада на комисията либийците отново отрекоха вината си. „Вярваме, че нашият гражданин е невинен и че нямаме нищо общо с Локърби,” заяви синът на Кадафи Сейф ал-Ислам. Поемането на вината за Локърби през 2003 година беше условието САЩ да вдигнат санкциите и да извадят страната от списъка с държави, подкрепящи тероризма. Сега северноафриканската страна е стратегически партньор на САЩ в усилията им срещу тероризма и като голям производител на петрол. Ако Меграхи бъде оправдан, и Либия, и САЩ ще действат внимателно. Защото, ако се влошат отношенията им, няма да спечелят нищо, а реабилитацията на Меграхи ще бъде знак за целия свят, че може би Либия е била несправедливо наказана. Засега синът на Кадафи твърди, че Либия няма намерение да иска да й бъдат възстановени сумите, които изплати като компенсация на жертвите.

За Сирия и Иран

Решението заплашва и видимо по-неспокойните отношения на Запада със Сирия и с Иран. Съмненията във вината на Меграхи автоматично привлякоха общественото внимание към истинските заподозрени за Локърби: базираният в Сирия Народен фронт за освобождение на Палестина – Главно командване. Преди разследващите да открият либийската връзка, те сериозно подозираха, че нападението е дело членове на Фронта по повелята на Иран. Иран се зарече да отмъсти, когато САЩ свалиха ирански самолет през 1988 година и е превел 11 милиона долара на Народния фронт няколко дни преди нападението на полет 103. Според показанията на пенсиониран служител на ЦРУ, това е било подчертано от защитата пред Шотландската комисия. Доста привърженици на конспиративните теории твърдят, че американските власти по някакъв начин са успели да отклонят разследването от Сирия и от Иран в замяна на сътрудничество по време на първата Война в залива. Скептиците настояват, че просто по това време Либия е била подходящата политическа цел. Шотландската комисия разгледа този сценарий и го отхвърли. И сега никой не очаква западните правителства да приемат идеята на сериозно. Но като повдига въпроса за доказателствата по делото, комисията оставя вратата отворена за всякакви конспиративни теории.

За САЩ

Нападението над Локърби е все още отворена рана за САЩ: при него бяха убити 189 американски граждани и до 11 септември то беше най-смъртоносната атака срещу американски цивилни. Докладът на комисията, публикуван само един ден след като преданият съюзник на Буш Тони Блеър се оттегли от поста министър-председател на Великобритания, може да се окаже лоша новина за американско-британските отношения. Докладът разобличава доказателствата, сглобени от ръководеното от ФБР разследване. „Това беше първото голямо международно разследване на тероризма, по което държавите трябваше да работят заедно. То стана модел за следващите,” каза Ричард Маркиз, бивш агент на ФБР, който ръководеше американската работна група по Локърби. Ако сега Меграхи бъде освободен, това ще повдигне нови въпроси за способността на американските следователи да работят с местните власти и да преследват заподозрените в тероризъм във всички ъгълчета на планетата. Американците имат много по-голям принос от британците за настоящата присъда. „Убеден съм във вината на г-н Меграхи,” каза Маркиз. „Щеше да е страхотно да имаме ДНК-анализ или 10 свидетели. За нещастие няма перфектни случаи,” заяви говорител на ФБР във Вашингтон и подчерта, че бюрото няма да коментира доклада на комисията, тъй като делото отново е в съда.

За Шотландия

Колкото и внимателни да са формулировките в доклада на Шотландската комисия, е трудно „съдебната грешка” да не бъде приета като критика към тримата съдии, които осъдиха Меграхи. Шотландският съдия Робърт Блек, който определи структурата на съда в Камп Зейст в Холандия (политическият компромис между Шотландия, САЩ и Либия, за да може да се проведе съдебният процес) през 2001 година нарече присъдата срещу Меграхи „абсолютно и категорично безчинство”.

Но ако Меграхи наистина е жертва на съдебна грешка, обжалването може да е шанс за Шотландия да си върне честта, поне според Блек. Някои промени вече дори са направени. Първо, Шотландската комисия – критичният наблюдател на правосъдието и автор на критичния доклад – не съществуваше по времето, когато беше планиран процесът в Камп Зейст. Второ, сега съдиите ще бъдат номинирани от независима комисия. Съдиите на делото на Меграхи досега бяха номинирани от Lord Advocate, които са и главните съветници на шотландските държавни прокурори – система, която в миналото пречеше на съдиите да избягват конфликта на интереси. И двата хода, твърди Блек, са направени до голяма степен, за да помогнат на Шотландия да изпълни изискванията на Европейската конвенция за правата на човека. Тъй като на власт вече е Шотландската национална партия, която настоява за по-голяма автономия от централното правителство на Обединеното кралство в Лондон, Шотландия ще използва шанса да демонстрира по-голяма независимост и компетентност – или поне да се дистанцира от миналите противоречия.

За осъдения

Личността на Меграхи крие много тайни. Бившият следовател от ФБР Маркиз с готовност се съгласява, че делото срещу него се базира на „поредица от обстоятелства” и че всичко трябва да е истина, за да е виновен той. Благодарение на дребен детайл от електронна платка, намерен на мястото на взрива, следователите свързаха атентатора с нетипичен швейцарски брояч, произведен от фирма, набедена, че снабдява либийската армия. Парчета дрехи от куфара с експлозива бяха свързани с източник в Малта. А малтийският търговец идентифицира Меграхи (много месеци след взрива) като либиецът, който купил тези дрехи. Според обвинението Меграхи изпратил заредения с бомба куфар от Малта през Франкфурт до лондонското летище Хийтроу, където той бил качен на полет 103 на Пан Ам за нюйоркското летище JFK. Много скептици считат историята за неправдоподобна: прекалено сложна и прекалено зависима от преднамереното разглеждане на доказателствата и на свидетелските показания. Затова версията за участието на Народния фронт не отпадна и досега някои считат, че частта от платката, толкова съществена за делото, може да е била подхвърлена. Това твърдеше защитата на първия процес срещу Меграхи и за това помоли да се произнесе Шотландската комисия. Комисията разгледа искането и не намери основания да се вярва, че платката е била резултат от измама.

За семействата на жертвите

Джим Суиър, който загуби дъщеря си в инцидента над Локърби, счита, че процесът срещу Меграхи е бил скалъпен. Той настоява за независимо разследване на трагедията. Снимка: Ройтерс

Решението за обжалване връща много от хората, които загубиха семействата или приятелите си в инцидента, към съмненията и въпросите, които все още не им дават мира. „Аз бях един от малкото роднини, които стояха до края на процеса,” казва английският лекар Джим Суиър, който загуби в катастрофата дъщеря си Флора. „Влязох в съда и очаквах да бъда убеден, че двамата мъже са виновни. Излязох от там с мисълта, че това беше невярна история, скалъпена като истина.” Подобно на други семейства на загиналите, той настоява за независимо разследване – не само на присъдата на Меграхи, но и на самата атака и на всички следствени и съдебни работи, които последваха. „Притеснявам се, че ще накараме хората, които мислеха, че със случая е приключено, да страдат,” казва Суиър. “Но не мисля, че казусът може да се приключи на основание на погрешна информация.”

Има ли шанс истината да излезе наяве сега, почти две десетилетия след нападението, като най-вероятно свидетели са починали, първоначалните следователи са се пенсионирали, а местопрестъплението е от няколкостотин квадратни километра? Локърби беше първото истинско глобално разследване на тероризма. Ако не друго, то показва, че подобен случай не може да няма политически последствия – а това означава, че няма да е лесно да бъде открита истината.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.