Българската придворна (жълта) журналистика

Карикатура Христо Комарницки, вестник „Сега“

В България правителството си купува медийно влияние с пари за проекти, а олигарсите водят битки за вестници. Немскоезични медии критикуват остро правителствения контрол и силната медийна концентрация в България.

Някогашната „спасителка на плажа“ Памела Андерсън слиза от черна лимузина в София. В следващия момент канадската силиконова икона изчезва зад една затваряща се врата. Тя ще прекара известно време в къщата на Биг Брадър – със звезди и звездички от света на уж ВИП-овете в България.

Така изглеждат вечерните телевизионни развлечения в България. Към тях обаче задължително спадат и фолклорът, както и много придворна журналистика. Министър Хикс направил това, министърка Игрек – онова. Според професора по журналистика Орлин Спасов, правителството е могъщо, а в електронните и в печатните медии за него се пише съвършено безкритично. „Имаме проблем с плурализма на мненията, гласовете на опозицията се чуват сравнително рядко“, казва Спасов.

Медиите като рупор на властта

За правителството това е много удобно. Та нали другото лято се задават избори! А преди избори всеки допълнителен рупор е от полза. Десетки радиа и телевизии се борят за вниманието на българската публика, вестникарският пазар също е преситен. Навремето в България инвестира медийният магнат Мърдок, днес за този пазар помежду си се борят местните олигарси. Като Огнян Донев, който всъщност произвежда хапчета, но заедно с други инвеститори купи от ВАЦ два вестника – „Труд“ и „24 часа“. Той самият е мишена в медийната война. „Най-смешно беше, когато пуснаха снимка как танцувам с любовницата си, а тя се оказа жена ми. После пък писаха за момченца и тъй нататък… Били ме фотографирали в Лион, Франция, а снимките бяха от едно сватбено тържество в Северозападна България, в Правец. Бил съм се интересувал от млади момчета. На снимката всъщност стоя зад сина си – и това означавало, че имам интерес към момчета“, разказва Донев.

Да си купиш медийно влияние

Обстрелът идва от проправителствената Нова медийна група. Нейни собственици са бившата шефка на държавния тотализатор Ирена Кръстева и синът й. Парите за тази медийна инвестиция са от една малка банка, която управлява и сметките на държавните служби. Твърди се, че апетитът на Кръстева не е утолен, че тя иска да купи и медийната империя на Донев. Твърди се още, че лично министър-председателят упражнявал натиск за тази продажба. Случайно ли е, че сега и правосъдието разследва Донев и партньорите му за предполагаемо пране на пари? За медийната концентрация в България косвена вина има и ЕС, казва Климент Христов от Асоциацията на европейските журналисти в България: „От много години я има тази тенденция: министри използват парите, които са отпуснати за информационна дейност по различни европейски програми, за да си купуват благоразположението на медиите.“

По пътя на Унгария и Румъния?

Асоциацията призовава Еврокомисията да гледа под лупа не само политиката и правосъдието, но и медиите в България, отбелязва и австрийският вестник „Дер Щандарт“. Вестникът пише още за опасенията, че България може да поеме по пътя на Унгария и Румъния, където демокрацията и свободата на словото бяха ограничени. Вестникът и „Дойчландфунк“ съобщават и за посещението на еврокомисарката Нели Крус в София, която не пожелала да заеме категорична позиция по време на престоя си в София. Тя само напомни, че: „Става дума за демокрацията. Това е основата на ЕС. Става дума и за свободата на словото, която важи и за партиите. Партиите също имат право да разпространяват своите възгледи.“

Онези български журналисти, които си позволяват да посягат към горещи теми, живеят доста опасно. Варненският кореспондент на независимия икономически вестник „Капитал“ например беше разровил сенчестите дела на една инвестиционна групировка, а в отговор получи многозначителен подарък: книгата „Изкуството на войната“.

АГ, Щандарт, ДРадио, Арександър Андреев

От „Дойче Веле

Оригиналното заглавие е „Българската придворна журналистика“

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.