След 23 години преход имаме контролирана псевдодемокрация

Медиите стигнаха критичната точка на абсурд и омерзение

Калина Андролова. Снимка: архив e-vestnik

Древногръцкият аристократ и оратор Исократ често обичал да казва: „Демокрацията унищожава сама себе си, защото злоупотребява с правото си на свобода и равенство. Защото учи гражданите да смятат, че дързостта е нещо хубаво, че беззаконието е свобода, че обидните думи са равенство, а анархията е прогрес.”
Думите на Исократ идват да покажат несъвършенствата на демокрацията, именно, когато тя е оставена на произвола в граждански необразованите общества, когато демокрацията се ползва от общества, морално недорасли и напълно неподготвени, с огромна културна непригодност за свободата.
Демокрацията е изключително крехка придобивка. Тя лесно може да се превърне в анархия, това за което говори древния грък Исократ, но и лесно може да се превърне в авторитарна полудемокрация или направо диктатура.
Това, което се случва в българското медийно пространство, е достигнало критичната точка на своя абсурд и вече започва да предизвиква пълно омерзение. През последните 23 години не е имало в България по-репресивна и хитроумна власт по отношение на медиите. През последните 23 години е имало всякакъв политически натиск върху медиите, но нито един министър-председател досега не се беше сетил през подставени лица и приятелски кръгове да изкупува медии и да унищожава трудно извоюваната свобода на говоренето. Нито един не се беше сетил така да изкриви същността на журналистиката, че да превърне медиите в припкащи около него Пи Ар агенции.
В четвъртък журналисти и представители на медийния бизнес в България се срещнаха с Нели Крус, зам.-председател на Европейската комисия и комисар по цифровизацията. Това беше една унизителна, махленска и провинциално звучаща среща, на която монополистът, захранван от тясна, обсесивна връзка с властта, имаше наглостта да обяснява, че е почтен. Изключителна мерзост е да наричаш подхвърлените от тайните служби и властта материали „разследваща журналистика”. А в същото време телевизията, която управляваш да е възможно най-обслужващата. Кого разследват журналистите на тази телевизия тогава, ако не разследват властта? Кого?! Враговете на властта ли?! За раковата симбиоза власт-медии става ясно от основния кредитор по изкупуването на медии и комуникации в България – Корпоративна търговска банка. „Изненадващо е, че повече от половината приходи на страната са в малка корпоративна банка, собствеността на която не е съвсем прозрачна” – каза преди време вече отпътувалия от България американски посланик. Тази банка управлява около 50% от депозитите на държавните фирми, за което им плаща лихва от примерно 3%, а раздава техните пари като кредити за около 4 пъти по-висока лихва.

Как тази банка се сдобива с близо 50% от държавните пари, как убеждава директорите на най-големите държавни компании да изберат точно нея? Използва ли принуда и рекет? Може би банката използва лостовете на властта за натиск, плюс, разбира се, и някои елементи на корумпиране, което е нещо толкова естествено у нас?
Когато почти целия медиен бизнес в България зависи от кредитор, който пък зависи от държавните пари, които пък зависят от най-петимното за медиен пиар в българската политическа история правителство, сами разбирате за каква здрава хранителна верига става дума. Освен всичко друго 30% от тази банка е собственост на някакво дружество от Оман.

По време на прехода научихме онзи трик, как едни пари, препрани през офшорки и неразбираеми арабски държави, в които законодателството е индивидуално, в крайна сметка отново се връщат в България, но вече с уважителния етикет „чуждестранни инвестиции”, и никой никога не знае кой точно стои зад тези купища пари.

Това, което се случва в медийния бизнес в България, показва, че свободата на словото е в сериозна опасност. Твърде остаряло и доста некомпетентно е разсъждението за зависимите от бюджета обществени медии, които видите ли, били несвободни. Днес, настоящето е такова, драги слушатели, че обществените медии са най-свободни, макар правителството да прилага финасови техники за вразумяване, тоест да взима милиони от парите на непослушното радио и да ги разпределя на по-послушната телевизия. Трябва да сте наясно, че свободата на словото в обществените медии зависи от директорите на обществените медии, а не от правителството. И днес, за щастие, тук в БНР все още има свобода. Но в същия този момент един огромен процент от частния медиен бизнес е похитен, комасиран и приведен под ботуша на властта, под опеката на една клика.

След 23 години преход, ние българите, стигнахме момента, в който демокрацията е в опасност. Тя е заменена от контролирана псевдо демокрация, която имитира свобода на медиите, но всъщност е дълбоко репресивна. Това е власт, която използва ресурса на целия държавен апарат за саморазправа с политическите си опоненти. И най-вероятно един ден отново ще се стигне до площадна демокрация. Защото онези младежи, на които вече започва адски да им писва, най-накрая ще започнат сериозно да оспорват властта на държащите контрола и да се борят категорично за това в каква държава оттук нататък ще живеят – в мутренско-баджанашка или в интелигентно уредена държава…

От предаването „Деконструкция“ по БНР

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.