При Путин като при Сталин – новата руска шпиономания

Владимир Путин с нов модел пистолет. Снимка: ижмаш

В Русия отново ще се издирват „врагове на народа“, предполага в. „Новие известия“. „Всеки може да бъде записан като шпионин“, твърди в заглавие електронният „Утро“. „Пак все изменници и шпиони наоколо“, отбелязва „Независимая газета“. Така централни руски издания коментират приетия в петък на първо четене от Държавната дума законопроект, засилващ наказателната отговорност за шпионаж и разгласяване на държавна тайна.

Целта е проектът да защити държавната тайна от престъпни посегателства с въвеждане на наказателна отговорност за незаконно получаване на секретни данни, ако не става дума за шпионаж или държавна измяна. Експерти обаче виждат тук поредния капан за гражданските активисти, опозиционерите и неправителствените организации, пише „Новие известия“.

Поправките в руското законодателство предвиждат големи глоби или затвор до 4 години за незаконно получаване на данни, съдържащи държавна тайна, чрез кражба, измама, подкуп, шантаж, принуда или заплаха с насилие, а при утежняващи вината обстоятелства – от 3 до 8 години лишаване от свобода, напомня печатът.

„Новие известия“ цитира зам.-директора на Федералната служба за сигурност Юрий Горбунов, обяснил пред депутатите, че вносителите на проекта включват сред евентуалните „адресати“ на шпионажа и държавната измяна международни организации, каквито „активно се използват за прикритие и самостоятелно водят разузнавателна дейност“.

„Любопитно е“ според всекидневника, че представител на ФСС прави подобно изказване в момент, когато прогонват от Русия Американската агенция за международно развитие (USAID), а през ноември влиза в сила закон, определящ някои неправителствени организации като чуждестранни агенти.

Според новия проект ще може да бъде санкционирана всяка обществена организация в Русия. Много от тях изпращат някакви данни в международни и чуждестранни организации, а това ще представлява вече нарушение на закона, „явно насочен срещу гражданските активисти, опозицията, журналистите, неправителствените организации и интернет“, коментира правозащитникът Лев Пономарьов. „Властта се клати“ и се очакват „прецизни удари“ от страна на ФСС, добавя той.

Независимият политолог Юрий Житняк „с известна ирония предполага, че сегашният антишпионски законопроект е съвсем демократичен“, забелязва вестникът. „Паричната компенсация на щетите, нанесени на държавата с „раздрънкване“ на държавната тайна, все пак не е като сталинските „10 години без право на кореспонденция“, напомня експертът множеството загинали и безследно изчезнали в съветските лагери след подобни присъди.

Депутатите неволно върнаха хората в Русия с три четвърти век назад, към леко модернизирани военновременни закони и към сталинската конституция от 1936 г., добавя колегата му Прохор Селиванов.

Евентуалното приемане на закона „съществено ще разшири прилагането на члена за държавна измяна“ и ще е нова стъпка към „възстановяване на желязната завеса“, смята руският общественик Павел Чиков, говорил пред „Комерсант“. Дори съобщенията за изборни нарушения в Русия ще може да се квалифицират като държавна измяна, смята той. Всяка критична публикация в Интернет фактически е шпионаж според новата дефиниция, твърди правозащитникът Григорий Мелконянц.

Смяната на президента в Русия донесе и „промени в климата“ – стана ясно, че „логиката отпреди 60 години“ е актуална и до днес. Тайните служби си издействат нови пълномощия под претекст, че търсят врагове, а опозиционните партии са предпочели „да не се карат със спецслужбите“ – още повече че от гласовете им нищо не зависи, заявява пред „Комерсант“ аналитикът Михаил Виноградов.

„Независимая газета“ вижда в проекта „следващата стъпка след закона за чуждестранните агенти“ – неправителствени организации с политическа дейност, получаващи средства от чужбина. Сега тези организации лесно може да се превърнат и в изменници, ако излезе, че спонсорите им са от някое разузнаване. А хората ще трябва повече „да внимават какво приказват“, по-специално в социалните мрежи, където също може да има шпиони, пояснява вестникът. Потенциални изменници стават вероятно и горките минувачи, посочили пътя на човек, говорещ с лек акцент, иронизира той.

По данни на „Независимая газета“ по-рано законопроектът е бил спрян по нареждане на тогавашния президент Дмитрий Медведев. Гласуването в Думата явно символизира „реставрацията на властта на Путин“, станал пак държавен глава, заключава изданието.

Всички тези поправки бяха внесени в Държавната дума през 2008 г., но бяха „турени под миндера“ и там си останаха – надигна се такава вълна от критики в обществото, че президентът Дмитрий Медведев разпореди проектът да се доразработи, уточнява „Утро“.

Тогавашният зам.-ръководител на кремълската администрация Владислав Сурков призна, че има риск „да се тълкуват разширително понятията държавна тайна, държавна измяна и шпионаж“. Но според парламентарната база данни документът е приет от депутатите на практика в същия вид, в който е внесен. Съвсем обяснимо – Кремъл вече има друг стопанин и новата тенденция е очевидна: либералните преобразования се спират и държавата засилва наказателната си политика, констатира „Утро“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.