Кой може да се изправи срещу Меркел?

Асошиейтед прес

Меркел като Терминатор на корицата на „Ню Стейтсмън“

Главната опозиционна партия в Германия гори от желание да сложи край на седемгодишния контрол на Меркел върху властта, но една година преди изборите няма нито съперник, нито признак за печеливша стратегия.

Неотдавна лидерът на левоцентристката Социалдемократическа партия СДП обяви, че темата на изборите, които се очаква да са догодина през септември, трябва да бъде „обуздаването на банковия и финансовия сектор“ и предложи да се увеличат ниските пенсии.

Но на партията му постоянно се задава един и същи въпрос: Кой ще се изправи срещу Меркел, за да оглави най-голямата икономика в Европа?

Изборът може би ще бъде направен чак след месеци. Междувременно Меркел се радва на зведни рейтинги и социологическите проучвания сочат, че ще смаже всеки от потенциалните си съперници.

Един от от основните източници на популярността на Меркел – справянето й с дълговата криза в еврозоната, затруднява опозицията да нанася удари.

Социалдемократите и техните съюзници – Зелените, критикуват канцлера заради прекалено недостатъчния и закъснял според тях отговор, след което неизменно подкрепят плановете й в парламента.

Социалдемократите са си поставили срок до Нова година да направят избор измежду трима потенциални претенденти – все бивши министри от първия мандат на Меркел (2005-2009 г.), когато тя управляваше в широка коалиция на левицата и десницата заедно партията на предшественика й, канцлера Герхард Шрьодер.

„Ние не искаме просто да се върнем на власт през 2013 г. – ние искаме да променим страната, и то не като младши партньор в „голяма коалиция“, каза наскоро бившият външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, един от триото.

Въвперки това нито той, нито съперниците му – бившият финансов министър Пер Щайнбрюк и партийният лидер, бившият министър на околната среда Зигмар Габриел, не могат да се похвалят с изборни успехи.

Щайнмайер беше съперник на Меркел през 2009 г., когато партията му получи рекордно ниските 23 процента от гласовете след 11 години на власт, провалена от традиционната умора на избирателите от икономическите реформи. Щайнбрюк и Габриел са били министър-председатели на провинции, но са загубили постовете, отстъпвайки пред консерваторите на Меркел.

Съревнованието между тримата е безинтересно и социалдемократите така и не успяват да надхвърлят границата от 30 процента в социологическите проучвания, които ги оставят далеч зад консервативния Християндемократически съюз (ХДС) на Меркел.

Сондажите не показват мнозинство за тяхната мечтана коалиция със Зелените, чието внимание също е отвлечено от вътрешнопартийни избори кой да оглави тяхната предизборна кампания.

Идеята за трима кандидати беше “ да се противопоставят на канцлера трима мъже, които могат да се справят по-добре от нея“, писа в редакционна статия тази седмица всекидневникът „Зюддойче цайтунг“. Вместо това резултатът е, че „дори тези трима мъже заедно не успяват да поставят натясно Меркел“.

Собственото десноцентристко правителство на Меркел стана печално известно с междуособици и вътрешнополитическа парализа. Но понеже опозицията е още по-неефективна, тя изглежда в добри позиции да се пребори догодина за трети четиригодишен мандат. Това ще й позволи да последва холандския премиер Марк Рюте, избягвайки съдбата на цяла върволица европейски лидери, провалени от дълговата криза.

А нейните европейски колеги не бива да се надяват прекалено за радикална промяна в подхода от страна на Германия. Основните опозиционни партии не споделят неприязънта на Меркел към уреждане на дълговата криза чрез еврооблигации, но не успяха да я принудят да се съгласи в замяна на подкрепата им за спасителните планове.

Шефът на агенцията за проучване на общественото мнение „Форза“ Манфред Гюлнер напомня за прякора Mutti ‘мамчето , с който германските медии понякога наричат Меркел, за да подчертаят популярността й. Според него той улавя способността й „да внуши на хората, че се грижи за тревогите им“, особено в кризата.

Представата, че тя е защитила интересите на страната и е оглавила разумна реакция за оправяне на кашата спомогна за високите и рейтинги. При липса през следващите месеци на неочакван срив на еврото, това е е голямо предимство за нея в предстоящата кампания.

Проучване на агеницята на Гюлнер миналата седмица показа, че в пряк двубой Меркел би победила известния с острия си език Щайнбрюк, който преведе Германия през финансовата криза от 2008 г., както и сдържания делови Щайнмайер, с повече от 20 пункта, а Габриел би се представил още по-лошо. Статистическата грешка на анкетата сред 2502 души е плюс минус 2,5 процента.

При условие, че традиционните десноцентристки и левоцентристки съюзи не могат да постигнат мнозинство, има голям шанс в края на 2013 г. да се окаже, че социалдемократите нямат избор, освен отново да служат в кабинет на Меркел.

Канцлерът каза миналата седмица, че най-много са „допирните точки“ между нейните консерватори и пропазарните Свободни демократи, но очебийно не изключи връщането към компромисна „голяма коалиция“.

Според неотдавнашно проучване на телевизия Цет Де Еф повече от половината от германците биха предпочели тази кобминация да се върне. „Такъв вариант не може да се изключи, но аз поне няма да работя за него“, каза тя.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.