Електронният отпадък – грижливо събиран в Европа, подритван у нас

България е в черния списък на ЕС за лоша преработка на електронни отпадъци

Европейска директива регулира рециклирането на електронните отпадъци. България е сред изоставащите страни в преработката на този вид отпадъци. Снимка: etoxics.org

Електронният боклук, който включва персонални компютри, игрови конзоли, микровълнови печки и миялни машини, е най-бързо увеличаващата се смет в Европейския съюз. За да се реши този проблем е приета европейската Директива за отпадното електрическо и електронно оборудване (Waste Electrical and Electronic Equipment (WEEE) Directive). Тя задължава 15-те стари държави-членки на ЕС да въведат системи за събиране на електронното оборудване до август 2005 г. (за новите членки срокът е август 2007). Въпреки това проблемите с преработката на електронните отпадъци в Европа остават.

Според насоките от ЕС, потребителите трябва да могат да връщат старата си електроника в магазините и на специални местата за събиране напълно безплатно. Държавите пък са призвани да събират най-малко по 4 кг на глава от населението от този отпадък годишно. Закони трябва да определят реда, по който производителите финансират схеми за рециклиране, както и отговорността на търговците на дребно.

И в момента в няколко европейски страни като Белгия, Австрия, Германия и др. старите перални, хладилници, телевизори и др. се събират на специални места край магазини и хипермаркети, а във всеки супермаркет може да се види специален кош и пликчета, в които да се изхвърлят употребявани батерии.

България е изключително изостанала в събирането на електронния боклук. До неотдавна в страната дори нямаше кофи за разделно събиране на хартия, пластмаса, стъкло. И сега в новопоставените разноцветни кофи софиянци примерно изхвърлят всякакъв боклук без да се съобразяват и често подпалват с фасове пластмасовите съдове.

В България преработката на електронния боклук се регулира от Наредба за изискванията за пускане на пазара на електрическо и електронно оборудване. Въпреки това през март тази година страната ни влезе в черен списък на ЕС, изготвен след протестно писмо на големи компании като „Сони“, „Нокиа“, „Моторола“, „Хюлет Пакард“ и ИКЕА, както и на екологичната организация „Грийнпийс“. Те подписаха декларация, в която критикуваха властите, че са наложили колективна отговорност на производителите. Директивата WEEE стимулира компаниите да направят стоките си по-лесни за преработка, което обаче не е отчетено в съответните национални законодателства. Освен България в списъка са Великобритания, Дания, Естония, Финландия, Франция, Гърция, Латвия, Португалия, Словения и Испания. Българската Наредба не предвижда производителите и вносителите да носят отговорност за продуктите, които предлагат на пазара.

В страната ни има три възможности за производители и търговци – да плащат такса на Министерството на околната среда и водите, да рециклират електронните отпадъци сами или съвместно да събират техниката и да я преработват. Тъй като колективната преработка се оказва най-евтина, фирмите предпочитат нея. Затова много от тях нямат интерес да инвестират в по-лесни за рециклиране продукти, а големите компании са ощетени от това.

Електронният боклук е най-бързо увеличаващата се смет в ЕС. Решението на проблема е в стимулите за компаниите да проектират техника, която е лесна за рециклиране. Снимка: Грийнпийс

Законодателството във Великобритания трябваше да влезе в сила през август 2005 година, но беше отложено заради “големи затруднения”. Островът произвежда средно по 1,2 милиона тона електронен боклук на година, по-голямата част от който отива на градските сметища. “Мисля, че това законодателство е страхотно,” казва Джонатан Райт, експерт по доставките за консултантската фирма Accenture. “В миналото всички компании се концентрираха върху това, да произвеждат продукти и да ги предоставят на клиентите си. Сега организациите ще трябва да помислят какво ще се случи след като продуктът е продаден.»

Comet, един от най-големите продавачи на електроника във Великобритания, е сред компаниите, които ще финансират съоръжения за рециклиране, управлявани от местните власти. Управляващият директор на фирмата Хю Харви приветства закъснялото въвеждане на закона. “Вярваме, че новото законодателство е положителна инициатива, която ще улесни клиентите да рециклират електронния си боклук,” каза той.

Директивата задължава производителите да се присъединят и към съществуващите във Великобритания схеми, контролирани от Агенцията по околната среда, според които фирмите събират и рециклират електронен боклук. “Количеството боклук, което трябва да преработим е изчислено въз основа на количеството на продажбите,” обяснява мениджърът за обратно приемане на електроника в Хюлет Пакард. “Ние докладваме на отговарящите за схемите, а те предават информацията на Агенцията по околната среда. Съобщаваме колко електроника сме продали на клиентите и на фирмите през изминалата година. След това, въз основа на общия брой продажби от големите продавачи, Агенцията определя процентната отговорност на всяка компания.”

Въпреки това европейската директива не гарантира стимулите, предлагани например от японското законодателство. “В Япония въведоха персонална отговорност за производителите,” казва мениджърката. “Вместо Хюлет Пакард да отговаря за старата електроника и за рециклирането й, фирмата има грижа само за собственото си оборудване. А това има редица предимства.”

Влиянието на стоките върху околната среда зависи от начина, по който са проектирани. Ако те бъдат замислени така, че като спрат да се използват да могат да бъдат преработени, фирмите имат икономическа изгода. “А защо да произвеждаме компоненти, които лесно се отстраняват, след като получаваме лаптопите на всички останали,” питат от Хюлет Пакард.

Директивата WEEE ще бъде преразгледана през 2008 година – пет години, след като Европейският съюз за пръв път реши да въведе законодателство, което да регулира растящите проблеми с електронните отпадъци, които отиват на битовите сметища.

Във Франция Директивата задължава да се рециклират 4 кг електронни отпадъци от общо 14 кг на глава от населението. Грижата за това имат предприятията, а частните лица могат да предават старата техника само при покупка на нова. В Швейцария, която няма задължения към европейското законодателство, от 1994 година е забранено компютрите да се изхвърлят на боклука. Търговците на електроника са задължени да приемат старата техника от клиентите си.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.