Комунистическата Копа Америка

Майкъл Крафт

Уго Чавес подава на Диего Марадона за символичния първи начален сигнал на Копа Америка. Вдясно ги наблюдава боливийският президент Ево Моралес. Снимка: Ройтерс

mascotaprite.jpg

Аз ли съм единственият засегнат от логото на Копа Америка? Логото е папагал изцяло в червено – цветът на комунистическата партия на Чавес. То се появява от толкова много реклами за турнира, че те заболява главата. То е официалният лозунг на Копа Америка и е алюзия с този на правителството – „Венецуела сега е на всички”. Лозунг с повече скрити значения, отколкото някой би си помислил. Правителството, където уж народът управлява, иска да вярваме, че и Копа Америка принадлежи на народа. Глупостта на това определение е патетична, дори смешна до абсурдност.

Преди да стигнем до обидния аспект на мотото на Копа Америка, нека разберем на кого принадлежи Венецуела. На Чавес естествено. Със сигурност не е на милионите, включени в Майсанта лист (списък, в който са всички венецуелски избиратели. По нея се разбира кой гласува и кой не – б. р.). По тази листа правителството може да откаже услуги на онези, които са имали глупостта да не харесват Чавес. Иначе казано, модерен апартейд, измислен от извратен мозък.

Със сигурност не принадлежи и на служителите на RCTV, която загуби лиценза си заради критики към правителството.
Не принадлежи и на хилядите журналисти, който са принудени да си налагат автоцензура. Още по-малко пък е на онези журналисти, които заклеймиха затварянето на RCTV.

Не е и на десетките хиляди студенти, протестиращи по улиците на страната тези дни. Не е и на стотиците хиляди венецуелци, които трябваше да напуснат страната след 1998 г. А също и на онези, които бяха убити или ранени по време на уличните боеве. Не е и на неизброимите скромни хора, които вече не вярват на празните обещания на Чавес.
Това трябва да се каже, преди да се замислим на кого все пак принадлежи тази Копа Америка. Ако споменем скандалите, които вече се разразиха около продажбата на билети, мистериозното им изчезване и появата им на черния пазар, може да заключим, че някои са по-равни от други при достъпа на скъпоценните хартийки.

Колоритен боливийски фен надъхва своите в първия мач. Снимка: Ройтерс
Колоритен боливийски фен надъхва своите в първия мач. Снимка: Ройтерс
Колоритен боливийски фен надъхва своите в първия мач. Снимка: РойтерсКолумбийски фен куфее преди мача на своите с Парагвай. След 0:5 той нямаше поводи за радост. Снимки: РойтерсДиего Марадона бе доста изнервен през първото полувреме на мача Аржентина – САЩ, когато сънародниците му се мъчеха с янките. На почивката дори му прилоша и бе прегледан от лекар. Снимка: РойтерсФен нападна капитана на Аржентина Роберто Аяла по време на мача със САЩ, но бързо бе заловен от полицията. Снимка: Ройтерс
Венецуелците изписаха на стадиона името на любимия вожд преди старта на Копа Америка. Снимка: РойтерсПеруански запалянко се е дегизирал като спайдърмен. Снимки: РойтерсФенове си правят снимки с аржентинската звезда Карлос Тевес в басейна на хотела. Снимки: РойтерсБразилските национали Робиньо и Минейро разпускат в басейна на хотела. Снимка: РойтерсУго Чавес подава на Диего Марадона за символичния първи начален сигнал на Копа Америка. Вдясно ги наблюдава боливийският президент Ево Моралес. Снимка: Ройтерс

Сега е ясно, че Чавес е бил достатъчно предвидлив да прозре на кой мач ще се появят големи тълпи хора, вероятно облечени в червено. Защото тъжната истина, която важи за всеки диктатор в Латинска Америка, който иска да домакинства на голямо спортно събитие, е, че Чавес ще изкара сума пари от Копа Америка. Спомнете си Мондиал`78 в Аржентина.

Чавес естествено е малко по-внимателен, защото времената са се променили. За момента той се ограничава да приема овации на недовършени стадиони от въодушевена публика и идолопоклонни чиновници, които не могат да намерят думи да му благодарят за събитието. Може би КОНМЕБОЛ няма да е толкова благосклонна към Чавес в края на турнира.

Най-грозната злоупотреба обаче идва от факта, че Копа Америка наистина принадлежи на всички. Макар да не е достигнала популярността на мондиалите, поне половината от телевизиите по света излъчват мачове от турнира. Ако не се придава толкова голямо значение на надпреварата, то това е поради простата причина, че Венецуела все пак е луда по бейзбола. Футболът е едва втори, само по световните първенства веднъж на 4 години излиза начело.

Ако има нещо демократично във футбола, то това е, че принадлежи на масите, без значение какво Чавес иска да ни каже с постоянните си опити да пренапише историята. Защо той смята, че 80 процента от венецуелците винаги подкрепят Бразилия? Защото е приятел на президента Лула ли?

Във Венецуела футболът не е пръв по популярност не заради факта, че има някакъв заговор срещу Чавес, както той си мисли в своята параноя. Футболът е бил по-важна игра за по-заможните класи в страната, най-вероятно заради европейските си корени. По някакви странни причини бейзболът – спорт, дошъл от омразната Империя САЩ, е любим на Чавес и на революционните нисши класи. Диктаторът игнорира този факт, но не може да прости на опозицията, че има своя игра. Сега само може да интерпретира футболна страст пред камерите. Това не е задължително, но кога някой е можел да откаже да се подчини на желанията на Чавес? Да не пропуснем и факта, че така народът би трябвало да забрави за липсата на храна и за протестиращите студенти.

Дребнавостта на управляващите в случая е стигнала до там, че в местните организационни комитети на турнира няма нито един представител на опозицията. Ако се вгледате още по-дълбоко, ще видите, че има разделение и в самите привърженици на Чавес. Мачовете в Маракаибо са под шапката на кмета Ди Мартино, докато губернаторът Росалес – човек на опозицията, изобщо не се появява. Обратното е в Баркуисимето – губернаторът Рейес е на върха, а кметът Хенри Фалкон – в миманса. А Фалкон е комай единственият избран от партията на Чавес, който интелигентно работи за благоустрояването на града си. Той е от онези политици, за които дори привърженици на противникова партия биха гласували за втори мандат през 2008 г. Докато Рейес – напълно лишен от чар политик, използва триковете на Чавес и вече изрази публично желание синът му да го наследи на поста… Така че Фалкон ще седи далеч от ложата, но ще бъде обвинен, ако нещо лошо се случи в Баркуисимето.

В крайна сметка, да бойкотирам ли тази Копа Америка или не? Като страстен привърженик на европейския футбол, трудно бих могъл да пренебрегна мач между Белгия и Португалия например заради Боливия – Парагвай. Извън Аржентина и Бразилия трудно нещо може да ме развълнува на футболна тема. Освен това на Копа Америка не се появиха много от големите имена, които са твърде изморени от дългия сезон в Европа, а може би и са имали тайни забрани от клубовете си да пътуват до Венецуела. А в тази страна нощните разходки са по-опасни от твърдите влизания на противниците. Така че бойкотът за мен ще е още по-лесен. Вероятно щях да пропусна по-голямата част от надпреварата, дори и Чавес да не се опитваше да манипулира събитието. И въпреки всичко аз не желая провала на турнира, макар че все още има големи шансове това да се случи.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.