Арабската лига се възражда след Арабската пролет

Асошиейтед прес

Дълго време смятана за безполезна говорилня или за сцена на политически театър, Арабската лига се опитва да се преобрази в съзвучие със радикалните промени, настъпили след въстанията в Близкия изток. Тя се отърси от десетилетия на почти тотално подчинение на волята на лидерите в региона, а реформаторите в самата лига искат да я превърнат в глас на арабското общество.

Организацията, съставена от 21 държави, е далеч от това да стане арабската версия на Европейския съюз, където държавите членки са прехвърлили значителни правомощия на комисията в Брюксел, което й позволява да налага правила в най-различни области – от валутната политика до имиграцията. В арабския свят правителствата продължават да се съпротивляват на всичко, което смятат за нарушаващо техния суверенитет.

При все това, лигата несъмнено в последно време предприе стъпки, които биха били немислими само преди по-малко от две години. Миналата година лигата застана на страната на сражаващите се срещу режима на Муамар Кадафи бунтовници в Либия, препоръчвайки Съветът за сигурност на ООН да наложи забранена за полети зона над северноафриканската страна. Арабската подкрепа беше от решаващо значение за прокарването на резолюцията на ООН и отвори пътя за въздушната кампания на НАТО срещу войниците на Кадафи, довела до крайната победата на бунтовниците.

Лигата подкрепи и друг бунт – срещу авторитарния режим на Башар ал Асад в Сирия. Тя замрази членството на Дамаск и се опита да прокара дипломатически решения, които накрая да свалят сирийския президент от власт – но също както и усилията на ООН, опитите за мирно уреждане на продължаващия вече 19 месеца конфликт чрез преговори, бяха провалени в резултат на непримиримите позиции на враждуващите страни в Сирия.

Кадафи и Ал Асад нямаха много приятели сред арабските ръководители. Но лидерите в региона одобриха безпрецедентните действия срещу Либия и Сирия въпреки огромните им страхове, че с това създават прецедент, който един ден може да се използва срещу тях самите, изтъкват реформатори.

Съвсем наскоро лигата създаде комисии, които да разследват и да информират за човешките права в държавите членки, да засилят ролята на гражданските организации и да достигнат до милионите живеещи в чужбина араби, които дълго време бяха пренебрегвани. Подобни комисии могат да поставят лигата в положение „да се меси“ във вътрешните работи на членовете си – нещо, което в миналото тя всячески избягваше.

„Ще трябва да се измине дълъг път, но както всяко пътуване, и това започва с една единствена стъпка“, каза относно опитите за реформиране на организацията Али Джаруш, председател на Съвета на министрите на външните работи на Арабската лига. „Не си правим илюзии и знаем, че това няма да стане от днес за утре и че ще срещнем съпротива. Но след Арабската пролет всички гледат към нас и смятат, че трябва да представляваме народите“.

От края на 2010 г. насам въстанията от Арабската пролет пометоха лидерите в Либия, Египет, Тунис и Йемен – а сирийският може да е следващият. Дори и в арабските страни, в които дългогодишните лидери остават на власт, въстанията насърчиха стремежа на арабското общество за по-голям глас в техните дела.

Базираната в Кайро лига, основана преди 44 години и сега имаща членове от Мароко до Персийския залив, фактически никога не е подкрепяла благоденствието и правата на всичките повече от 300 милиона души, населяващи региона.

Резолюциите й по регионалните проблеми бяха толкова безразлични или повтарящи стари, дълбоко вкоренени представи, че те бяха пренебрегвани дори и от самите й членове. Правителствата пречеха на всякакви реални действия. Египетският лидер Хосни Мубарак се отнасяше към лигата като към допълнение към неговата външна политика.

Египет, който е един от съоснователите на организацията, в продължение на почти десетилетие беше изхвърлен от Арабската лига заради мирното споразумение с Израел през 1979 година. Ежегодните й срещи често се превръщаха във фарс и бяха белязани от бойкоти, като всяка година някой от всевъзможните крале, президенти и емири отказваше да седне до определен свой противник.

Либийският лидер Муамар Кадафи беше известен с кавгите си, като на няколко пъти се караше със саудитския крал Абдула по време на заседанията, предавани на живо по телевизията в целия арабски свят. Ал Асад често пъти държеше скучни, ужасно дълги и импровизирани речи. Мубарак се нахвърли на участниците в среща на върха, проведена след нахлуването на Ирак в Кувейт през 1990 година.

Това, че за първи път няколко лидери са дошли на власт след свободни избори – като египетският президент ислямист Мохамед Морси – не е задължително непременно да доведе до промяна. Твърде възможно е и те да се окажат ревностни пазители на националния си суверенитет, както многобройните автократи, които остават на власт.

„Най-голямото препятствие пред реформирането на лигата е самата политическа природа на арабските страни. Ще има ли някога ефективен Арабски съвет за сигурност? Арабски съд? Истинска икономическа интеграция?“, казва египетският политически изследовател Хасан Нафа.

При Набил Елараби – станал генерален секретар на лигата след Арабската пролет – организацията прави малки стъпки да заобикаля правителствата и да се обръща директно към обществото. Той създаде комисия на високо равнище, която да излезе с предложения за реформи.

Бившият посланик на Египет в САЩ Абдел Рауф ел Рейди заяви, че е предложил на комисията да се създаде пряко избиран арабски парламент, който „да служи като платформа за истински реформи“. „Не може да има реформа на лигата, ако тя не дойде от народите“, каза той.

Джаруш, който е дългогодишен дипломат от Ливан и Арабската лига, твърди, че организацията постига значителен напредък в области, които не привличат много внимание като културата и образованието.

На заседанието на министрите към Съвета за сигурност на ООН, насрочено за 26 септември, ще се отдаде почит към „промените в Арабския свят“ и ще се направи опит да се засили сътрудничеството между Съвета и лигата.

„Арабската лига отбеляза забележителен напредък през последните две години“, каза постоянният представител на Германия в ООН, Петер Витиг. „Няма съмнение, че това е първостепенен регионален играч, който с важните си решения, допринася за разрешаването на конфликти“, каза той на пресконференция в Ню Йорк по-рано този месец.

Разцветът на „новата“ Арабска лига започна, когато неин генерален секретар през 2000 г. стана египтянинът Амр Муса. Скоро след започването на Арабската пролет в края на 2010 г. в Тунис, Муса предприе безпрецедентната стъпка да говори публично за нарастващото разочарование сред арабите заради политическото потисничество и социалната несправедливост, предупреждавайки за още въстания в региона.

В много отношения народите там са по-тясно свързани, отколкото европейците. Арабите говорят един език, арабски, преобладаващо са мюсюлмани и имат сходни социални и културни навици. А процъфтяващите панарабски медии допринесоха за още по-голямото засилване на културните връзки, имайки предвид това, че арабите в целия регион гледат едни и същи новинарски емисии, филми и дори реалити шоупрограми и шоупрограми за талантливи хора. Те веднага обменят идеи и мнения по важни въпроси като свобода, религия и демокрация чрез социалните мрежи в интернет.

Но регионът си остава силно разединен заради отделните страни, които поставят сериозни бариери пред търговията и движението. „Ефективността на Арабската лига ще си остане ограничена, докато арабските страни не се променят и не са готови да се откажат от част от суверенитета си“, каза Гамал Абдел-Гауад, от центъра за политически и стратегически изследвания „Ал Ахрам“ в Кайро. „Нейните решения и до ден днешен са отражение на политическата воля на членуващите в нея държави, а не на нейната воля“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.