Блъсков иска да оглави Съюза на журналистите. То срам няма…

Малко история на вестниците и малко коментар

Баща и син Блъскови. Снимка: Булфото

Една от най-срамните сцени на срещата на издател и журналисти с еврокомисарката Нели Крус беше, когато Петьо Блъсков взе думата и каза в негов стил „Аз съм Петьо Блъсков, тук ме познават”. Нели Крус попита „Все пак кой сте вие?”, а Блъсков продължи, че е създал някои от най-тиражните вестници в България, с което си заслужи въпроса от нейна страна „Колко паметника ви построиха в България?”
Може би засегнат, че беше осмян по такъв начин, Петьо Блъсков преди няколко дни даде пресконференция, в която заяви намерението си да …оглави Съюза на българските журналисти – СБЖ.

Целта на пресконференцията беше също така да си поизлъска образа преди Общото събрание на СБЖ. Поради което той заяви, че ще съди няколко издания, едно от които e-vestnik.bg (виж по-долу подробности).
Проблемът е, че СБЖ съди фирми, зад които стои Блъсков, че дължат на съюза неплатен наем за повече от 1 година за имотите, които са стопанисвали. Това са голяма почивна база с три хотелски сгради, собствен плаж и 47 дка парк  – Международния дом на журналистите край Варна, също и почивен дом – хотел със 114 легла и 15 дка парк в Банкя.
През декември 2007 г., когато ръководството на СБЖ с гласуване даде имотите на съюза на фирмата „Български имоти“, която в онзи момент беше собственост на сина на Петьо Блъсков, също Петьо Блъсков, e-vestnik написа „Наивниците от СБЖ, които са гласували да дадат имотите на “спасителя” Блъсков – има да чакате пари от него, да бяхте питали” (виж тук, накрая на текста).

Предсказаното се сбъдна – фирмата наемател спря да плаща наема за имотите и СБЖ започна съдебни дела. Излишно е да се цитират съдебни решения, но тази година фирмата наемател, като няма къде да ходи след изряден договор и очевидно неплатени наеми, официално предаде имотите на съюза. За неплатените наеми очевидно ще има съдебни дела, като наемателят ще претендира, че е направил подобрения за повече пари.

Блъсков беше издател на вестник „Поглед”, който като марка е собственост на СБЖ. Вестникът излиза по договор между СБЖ и фирма на Блъсков, по-късно прехвърлена на друг, зад който седи пак Блъсков, но след 2 години и нещо спря. Резултатът е – хора с неплатени заплати за няколко месеца и невнесени осигуровки към бюджетът за около 200 000 лева, по данни, съобщени от СБЖ.

На пресконференция Блъсков наивно се опита да оспори, че той никога не е сключвал договор със СБЖ и всички публикации, че той е неизряден наемател, са клевета. Той посочи, че фирмата е на Данчо Джиков, адвокат, дясна ръка и партньор по маса на Блъсков в последните 20 години, бил е управител и на други негови фирми.
Към момента, в който СБЖ гласува да даде имотите на фирмата „Български имоти корпорация”, нейн шеф е Данчо Джиков, но тя е собственост на фирма на Петьо Блъсков, сина на Петьо Блъсков. Как после точно е прехвърляна собствеността на тази фирма, са подробности.

Когато през 2011 г., след като наемателят е спрял да плаща на СБЖ, в съюза стават брожения срещу Блъсков, „Български имоти“ преотстъпила под наем обекта на фирмата „Блок 12“, регистрирана на (!) адреса на Международния дом на журналистите. Блъсков-баща е представил в съюза документ, че “Блок 12″ е 100% негова собственост. А после се оттегля от нея, тя си сменя собствеността няколко пъти, била е собственост и на „Български имоти – корпорация“ на Данчо Джиков.
Излишно е да се обременява читателя с всички врътки и номера на блъсковите фирми. Данчо Джиков бил вложил в имотите като наем и инвестиции към 3,5 млн. лева. Откъде ги има тия 3,5 млн. Джиков? Тия плачат за данъчна проверка. И сигурно един ден ще им я направят.

Никой в СБЖ към момента, в който са дадени имотите (дори с право на строеж в имота край Варна), не се е съмнявал, че зад всичко това стои Петьо Блъсков старши. Той в онзи момент е член на управителния съвет на СБЖ, поради което не влиза в никакви издателски фирми, за да е спазен устава. Самото приемане на Блъсков в управителния съвет на СБЖ беше срамен акт, който накара мнозина членове на съюза да се отдръпнат от него и да не си подновят членството.
След това се оказа, че хората, които са избрали Блъсков и са гласували за него и за сделката с имотите, бяха възмутени и го изгониха с тропане и ръкопляскания от едно общо събрание на съюза през 2011 г. Там Блъсков нахално се опитал да присъства, представяйки документи, че е избран за делегат от дружество в неговия вестник, което пък не е лигитимно регистрирано към съюза.

След като Блъсков е засегнат, ударът не закъснява – журналистка от неговото т. нар. дружество на СБЖ към вестник „Република” е подала документ в съда, с който оспорва избора на ръководство на СБЖ. Така съюзът е блокиран – след като умира председателят му Милен Вълков, той не може да си избере нов, докато не минат делата.
Тези събития бяха описани от e-vestnik в последните няколко години (виж например тук), поради което Блъсков се кани да съди сайта.

Кой на кого е ял хляба и кой пусна фалшивата книжка на Софиянски

На пресконференция в БТА Петьо Блъсков заяви, че ще съди в. „Шоу” и Агенция „Блиц” за клевета и лъжовни публикации за 80 000 лева, а вторият иск бил срещу „сайта на Иван Бакалов, който ми е ял хляба във „24 часа” и аз, и Валери Найденов сме го учили на журналистика”.
Тази реплика на Блъсков предизвиква пишещият тези редове да отговори, защото мълчанието може да се разтълкува от някои по-неосведомени като вина.
За e-vestnik Блъсков не обяснява за какво точно ще съди, по-важна изглежда за него е репликата „ял ми е хляба в „24 часа” и аз, и Валери Найденов сме го учили на журналистика”.
Да не намесвам въпросния Найденов, който не е страна в този случай, но Блъсков за мен винаги е бил пример за извращение с професията. И точно той да претендира, че ме е учил на журналистика, е нахалство, типично в негов стил. Впрочем учил ме е, да. Всяко противно заглавие в неговия „168 часа”, ме учеше как не трябва да се пише. Всички знаехме кой лично кое заглавие е сложил – той много обичаше в дежурната стая да седи прав до компютъра, да люпи семки, да плюе на пода и да сменя заглавията по страниците.
Всяка подлост и тенденциозна, лъжлива публикация, бяха урок за мен. Колко дела могат да се заведат за тоновете хартия с неверни неща, изтекли през годините…

Вторият момент, който искам да посоча, за да стане ясно с какъв човек си има работа и СБЖ, и гилдията, е, че съм му ял хляба на Блъсков. Не аз, той е ял моя хляб. В неговите вестници винаги съм бил с една от най-ниските заплати, несъразмерна на онова, което съм правил. Дето се вика, има документи. Когато настъпи хиперинфлацията през 1996-1997, аз, като шеф на отдел в „24 часа”, най-големият вестник тогава, установих, че взимам около 20 долара заплата. А когато инфлацията отмина, заплатата ми се закрепи на около 140 долара, не много по-ниска от тази на други колеги на моята длъжност. Да знаят журналистите, да не вярват на басни, разправяни от хора, които претендират да са хранили цялата гилдия.  Впрочем, години по-късно из другите вестници, които Блъсков основа, стана ясно как плаща. Колко души имаха да взимат хонорари за година назад, колко чакаха да си вземат заплатите. И как Ирена Кръстева, като му купи вестниците, изплащаше неплатени задължения към хората.

И Блъсков, и неговият някогашен приятел, шеф на „24 часа” така и си останаха с илюзията, че те са създали модерните вестници и успехът им е тяхна лична заслуга. А всъщност са големи късметлии. В началото на 90-те имаше партийни вестници и когато започна политическото противопоставяне, много млади журналисти избягаха от тях, за да отидат в първите тогава непартийни издания. И аз съм свидетел в онзи период на 90-те какъв отбор от млади хора се състезаваше в „24 часа” да постига професионални върхове, с каква амбиция и професионален хъс работеха. И затова вестникът беше интересен тогава и спечели читателя. А после „24 часа“ го оглави унищожител като Гочева и този вестник се срина от пиар публикации, политически интриги и обслужване.
И по онова време, когато вестникът имаше успех, Блъсков само ни резилеше. Например, когато той донесе в „24 часа” фалшивата партийна книжка на Стефан Софиянски и усилията ни да правим журналистика бяха полети с помия.
В едно предаване на живо по Нова ТВ преди година му обърнах внимание на този факт и той заяви в ефир, че ще ме съди. Не била негова отговорността за фалшивата книжка на Софиянски. Няколко дни по-късно бившият главен редактор на вестника Найденов заяви пред една сериозна журналистка, също работила при Блъсков навремето, че е получил картончето и разпечатката от Блъсков, който „му нарежда” да бъдат публикувани във вестника на следващия ден.

Цялата пресгрупа знаеше кой донесе този фалшификат и защо излиза в „24 часа”, ама той сега не бил… Тогава Блъсков изкопира на два мощни новозакупени ксерокса на пресгрупата хиляди копия на тази партийна книжка и пращаше хора да ги разлепят по стените из София. Той тогава беше в предизборния щаб на Венцеслав Йосифов.

Той дори прати колежката Патрашкова от културния отдел да иде до баба Ванга в Петрич и да я пита кой ще стане кмет. Когато Патрашкова се върна, разказваше как с известен срам задала въпроса за кмета, а Ванга отговорила нещо неразбираемо. Не се разбира какво казва. Но във вестника излезе, че банкерът ще стане кмет – така била казала Ванга. Ей това са блъсковите вестници.

Та този ни бил учил, яли сме му хляба. Само ни срамеше и той живееше на наш гръб.
(Още една лична бележка – във въпросното предаване по Нова ТВ Блъсков се опита и да ме оклевети – бил съм писал рекламни статии за БМВ. Виж, аз мога да го осъдя за това – нека покаже такава статия).

Сега се видя колко струва Блъсков – след като разгони всички що годе журналисти около себе си и след като бившите му съдружници се оттеглиха, а той остана със сина си да издава вестници. Двамата печатат една никому ненужна малотиражка „Република”, за която малцина в България знаят, че има такъв вестник. И поради очевидната неспособност на Блъсков да повтори онзи успех от едно време, за който той не разбра какъв е късметлия и колко трябва да е благодарен, сега се опитва да стане шеф на СБЖ.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.