Болка и печал в Грузия

Модернизацията е едно нещо, а демократизацията – друго. Грузия я чакат опасно поляризирани избори.

Парламентарните избори на 1 октомври ще бъдат първите от най-голямо значение след революцията на розите през 2003 г., когато президентът Михаил Саакашвили и група най-вече млади, говорещи английски негови последователи дойдоха на власт. Сега тяхното Движение за единна Грузия е изправено пред най-голямото си предизвикателство от „Грузинска мечта“ – коалиция начело с Бидзина Иванишвили, енигматичен магнат, направил състоянието си в Русия.

Нова конституция влиза в сила догодина, когато изтича последният мандат на Саакашвили. Много от правомощията му се прехвърлят на министър-председателя, който ще бъде избран от новия парламент. Изборите са също референдум за последните осем години. Икономическите и административните реформи превърнаха страната в христоматиен пример за бившия Съветски съюз. Корупцията на ниско равнище въобще не изчезна. А модернизацията изпревари демократизацията. Държавните медии и съдебната власт са подчинени на официалната линия. Изобилстват оплакванията от произволни и користни данъчни проверки. Едрият бизнес и управляващият елит са тясно обвързани. Иракли Аласани, бивш представител в ООН и едно от светилата на екипа на Саакашвили, минал сега към опозицията, говори за „култура на безотчетност“.

Риториката от всички страни е разпалена, ако не изпълнена с омраза. В западния град Зугдиди Иванишвили заяви пред ликуващи тълпи: „Дните на престъпния режим на Саакашвили са преброени“; изборите ще бъдат ден за търсене на „истинска отговорност“. Неговият лагер казва, че революцията на розите се е изродила в авторитарна алчност, която Западът се прави, че не вижда. Опозицията изхарчи цяло състояние да убеди в това чуждестранното обществено мнение.

Фрапиращ случай за беззаконие бе разпространеният на 19 септември видеоклип, показващ изнасилвания и изтезания в затворите. Саакашвили обеща разследване, уволни неколцина началници и назначи омбудсман за правата на човека да наблюдава затворите. Властите казват, че видеоматериалите са направени от опозицията и разпространени нарочно преди изборите. Лошите затворнически условия са отдавнашен проблем и симптом за неспособността на слабата опозиция да контролира режима. Според кандидатите на „Грузинска мечта“ скандалът разкрива истинското лице на управляващите.

Иванишвили беше доскоро уединена фигура, отглеждаше пингвини в имението си на Черно море и даваше по малко пари на дузина грузински поети и актьори. Малцина знаеха как изглежда. Изненадващото му решение през октомври миналата година да се бори за премиерския пост бе загадъчно, както и експлозивно. Дотогава Движението за единна Грузия разчиташе на лесна победа.

„Грузинска мечта“ се състои от шест партии, включващи представители на замрели до неотдавна опозиционни групи. Сред тях са пазарно ориентирани либерали, националисти ксенофоби и такива, които тъгуват за ерата преди 2003 г. Парите и личността на г-н Иванишвили ги обединява, засега (той казва, че ще бъде пример само две години, ако спечели). Давид Усупашвили, лидер на либералната Републиканска партия, признава, че неговата партия би спечелила не повече от 2 процента, ако се яви самостоятелно. „Грузинска мечта“ била „единственият реалистичен, прагматичен избор“, но коалицията не е „вечна“.

Освен че е за по-добри отношения с Русия (г-н Саакашвили е краен след катастрофалната война през 2008 г.), останалото в платформата на коалицията е смътно. Думите и действията й подсказват, че тя се интересува по-малко от спечелване на изборите, отколкото от подготовка за следващи битки.

Г-н Иванишвили отказа да участва в дебати (той каза, че ще дебатира само със Саакашвили). Засега дава противоречиви сигнали дали ще признае изборните резултати, ако „Грузинска мечта“ изгуби, а международните наблюдатели ги признаят за свободни и честни. Европейски дипломат смята, че стратегията е не спечелване на изборите, а „делегитимирането им“. Друг наблюдател в Тбилиси се съгласява: „Или водят най-лошата възможна кампания, или никога не са възнамерявали да спечелят.“

Чиора Тактакишвили от Движението за единна Грузия признава, че партията „вероятно е прекалено фокусирана към резултата за сметка на компромиса и диалога“. Но мнозина в движението смятат Иванишвили и „Грузинска мечта“ за представители на отровната политика от миналото, заплашваща постиженията на Саакашвили след 2003 г.

Какъвто и да е резултатът, изборите едва ли ще сложат край на опасната поляризация в страната. Географското и етническото напрежение само може да растат. Опозицията смята, че се бори с диктатура, която не би се спряла пред нищо да задържи властта. В изборния ден всяка страна може да разпространи свои екзит полс и да обяви победа. Загубилият ще се почувства не само разочарован, но и ограбен. За неспокойна страна в нестабилен район това е опасна комбинация.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.