Бейзболът предизвика културен шок в Израел

Снимка: Аарец

Телевизионните коментатори видяха доста зор, докато отразяват първия професионален бейзболен мач в историята на Израел, след като не успяха да преведат особената лингвистика на играта на свещения език иврит. След храбър опит да намерят думи за термините, се предадоха и наситиха предаването с произнесени с ивритски акцент английски думи за топка, страйк, аут, питчър и удар от базата. Иначе мачът приличаше и звучеше като истински бейзболен сблъсък от нискоразредна лига, макар че на място като Свещената земя изглеждаше толкова неадекватно, колкото би било и да играеш поло в Манхатън.
Три хиляди души видяха как „Модийн Миракълс” победиха „Петах Тиква пайъниърс” с 9:1 миналата неделя. Телени огради обграждаха игрището, празни места почти нямаше, а павилионите са бърза закуска направиха куп пари от продажба на хамбургери, хотдог, пилешки хапки и безалкохолни напитки. Играчите бяха малко по-ексцентрични от очакваното, особено на фона на отиграванията им. „Как ще преведеш „home plate”?, питаха се един друг коментаторите по спортния канал, който излъчваше мача. Никой не даде смислен отговор.
Израелската бейзболна лига е проект на Лари Барас – живеещ в Бостън бизнесмен, натрупал пари от пекарници, който отдавна иска да запали Израел по този спорт. За да развие бейзбола, Бараш доведе Дан Дукет – бивш генерален мениджър на „Бостън ред сокс”, за директор на местната лига. „Това е голям ден за Израел, защото предстои първият професионален мач от 5000 години насам”, каза Дукет преди старта.

Публиката на стадиона на първия професионален бейзболен мач, показан по телевизията. Снимка: Аарец

На еврейската страна обаче й липсва нужната инфраструктура, за да има професионална бейзболна лига. В държавата има три стадиона, но само един от тях отговаря на всички изисквания. В първия си сезон шест отбора ще изиграят 45 мача, а имената на останалите са „Сините чорапи от Бет Шемеш”, „Светкавиците от Тел Авив”, „Раанана експрес” и „Тигрите от Нетания”. В съставите има предимно чужденци – само 20 от общо 120 са местни, но Барас има амбициозни планове: до 2009 г. трябва да има достатъчно силни израелски бейзболисти, за да бъде направен отбор за световното.
Към идеята трябва да бъдат привлечени не само израелците, които наскоро са се завърнали от Америка. „Надявам се те да харесат играта по същите причини като нас – споделя Дукет. – Да бъдеш със семейството си, да чуваш звука от удара, да се възхищаваш на ефирните движения на състезателите”.
На уебсайта на лигата има псевдобиблейски отправки към бейзбола („И Абнер казал на Жоаб: Нека младите хора се вдигнат и играят пред нас”, Самуел II 2:14), а също и речник на термините на иврит.
Предизвикателството пред лигата е да спечели фенове в страна, в която футболът е цар, а баскетболът е скромен братовчед, останал далеч назад. „По мое мнение ще бъде невъзможно”, смята 23-годишният Натан Тамари, дошъл да вика за отбора от Петах Тиква – градче в близост до Тел Авив. Тамари, който е живял като дете в Щатите, смята, че играта е твърде бавна и изисква твърде много внимание към малките детайли, за да заинтригува израелците. „Ето защо на стадиона се говореше само на английски език”, обяснява Тамари.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.